22 ЮЛИ / 9 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „КИПЪРСКА“ И „КОЛОЧСКА“

СВ. ПАНКРАТИЙ ТАВРОМЕНИЙСКИ

СВ. ТЕОДОР ЕДЕСКИ

Тропарь священномученику Панкратию, епископу Тавроменийскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ния обре́л еси́, Богодохнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Панкра́тие./ Моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь священномученику Панкратию, епископу Тавроменийскому, глас 8

Я́ко стрела́ огнезра́чная,/ от Верхо́внаго по́слан был еси́ Тавромени́йскому престо́лу/ уязвля́ти безбо́жных злоче́стие,/ ве́рных же сердца́ просвеща́ти,/ я́же боговеща́нными твои́ми словесы́ в ве́ре утверди́в/ и тече́ние соверши́в, пострада́л еси́ до кро́ве,/ священному́чениче Панкра́тие,// моли́ за вся, пою́щия па́мять твою́.

Кондак священномученику Панкратию, епископу Тавроменийскому, глас 4

Све́тлая тавромени́ом, Панкра́тие, звезда́ показа́лся еси́/ и священнострада́лец яви́лся еси́ за Христа́,// Ему́же ны́не предстоя́, моли́ за чту́щия тя, блаже́нне.

Тропарь святителю Феодору, епископу Едесскому, глас 4

Апо́столом подража́тель/ и боже́ственных уче́ний столп бысть,/ тем ко Христу́ притече́,/ моле́нием, блаже́нне, Моа́вия царя́ све́том Креще́ния просвеще́на показа́, Фео́доре,/ и испове́дания ра́ди кровь свою́ излия́л есть,/ исхода́тайствен тому́ яви́ся вене́ц от Христа́ Царя́,// Его́же моли́ спасти́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь святителю Феодору, епископу Едесскому, глас 4

Нево́лею па́ству святи́тельскую прии́м,/ но во́лею подви́гнувся о Бо́жии Це́ркви,/ и пе́рстию Христо́ва гро́ба неве́рнаго Моа́вия царя́ уве́рив,/ и с теле́сною слепото́ю вку́пе и душе́вную ему́ исцели́в, благове́рна показа́,/ с ни́мже и еретики́ от Бо́жия Це́ркве, я́ко во́лки, отгна́в,/ честны́й святи́телю Фео́доре,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Феодору, епископу Едесскому, глас 4

Я́ко со́лнце, осиява́я све́тлым житие́м, Фео́доре, я́ве,/ вавило́нскому царю́ яви́ся чудесы́/ и сего́ уго́дника Христу́, святи́телю, показа́,/ с ни́мже ны́не Тро́ице предстоя́,// нас помина́й, све́тло торжеству́ющих па́мять твою́, му́дре.

Ин кондак святителю Феодору, епископу Едесскому, глас 4

Благохоте́ния ра́ди/ просвеще́ннаго тобо́ю по благода́ти ча́да, честна́го Моа́вия,/ животворя́щаго дре́ва получе́ния,/ подви́гнуся во ца́рствующий град,/ и та́мо Христо́вою пе́рстию до́блей цари́це Феодо́ре о́ка зре́ние очи́сти,/ и отту́ду с жела́емым сокро́вищем па́ки в Вавило́не честна́го Моа́вия по Христе́ на муче́ние утверди́,/ сего́ ра́ди ти вопие́м:/ ра́дуйся, честны́й Фео́доре,// учениче́ Христо́в, пасту́ше до́брый.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮЛИ

Разсъждение

Мнозина се питат защо Бог взима от този живот юноши, девойки и деца и защо не ги остави да остареят, па тогава чрез смъртта да отидат в онзи свят? Това е Божият план на домостроителството, това е светата воля на Неговия промисъл. Но от огромния опит на Църквата са известни примери, когато понякога Бог прави това по желанието и молитвите на Своите угодници от другия свят, или роднини. Св. Адер (в монашество – Атанасий) се явил на своята жена, която ненадейно оставил с трите им деца, и отишъл в манастир, където и умрял. Когато жената стигнала до отчаяние, веднъж – заради грижите по невръстните деца, а после и заради грижата за мъжа си, защото не знаела къде се намира, тогава, насън, от онзи свят, ѝ се явил мъжът, със светло лице, в бяла светла одежда и казал: „ Престани да плачеш и нареждаш по мене; ето – аз ще взема децата (две от тях) при себе си, а ти, ако желаеш, се потруди за своята душа“. В същото време и по същия начин той се явил и на Теодосий Стълпник и му казал: „След три дена старата постница, която е в близкия манастир, ще отиде при Господ, а ти постави на нейното място моята съпруга – да се подвизава като монахиня в нейната килия. Нека с нея да остане и най-малкото дете,  докато не порасте; то ще върви по стъпките ми и ще стане наследник на апостолския престол в Иерусалим“. И наистина – всичко това се сбъднало, както било казано. Старата постница на третия ден умряла, също тъй и двете по-големи Адерови деца, а жена му взела килията на онази старица, заедно с най-малкия син, който като пораснал, станал патриарх в Иерусалим.

БЕСЕДА за съда Божий над праведниците

Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които не се покоряват на Божието евангелие (I Петр. 4: 17).

Когато съдът Божий дойде върху дома на праведника, нека грешникът да не злорадства, а да трепери от страх. Ако праведникът и грешникът са съседи, па ръката Божия падне върху праведника – паднала е върху двамата; първия да кали, вторият да се опомни. И когато люто страдание сполети праведника, не го е сполетяло без Божията воля – нека грешникът да не се весели, защото неговото страдание ще е по-голямо от това на праведника, а именно – да види какъв е Божият гняв и да побърза да измени своя дух и да изправи своите дела. Нека и да се запита още: щом е такъв Божият гняв върху праведника, какъв ли ще е върху мене? Знайте, братя, че праведността е сила, а неправдата безсилие. Кой може повече да претърпи, без да бъде сломен под тежестта? Силният или слабият? Несъмнено – силният. Затова върху праведника се възлага тежко бреме. Нека грешникът да не се подиграва, като види праведника под тежко бреме, и нека не казва: „Моята неправда е по-добра от неговата правда!“. Но със страх и трепет да гледа бремето на праведника и да си каже искрено: „Това е моето бреме, но аз съм съвсем немощен да го понеса, затова е поставено върху неговия гръб, върху гърба на праведника. Та като го видя, да се обърна от своите пътища и с покаяние да заякна за бремето, което ме очаква. Започването на Съда от Божия дом – това е неизмерима милост Божия към грешниците, към слабите, към обезсилените от греха – да отворят очите си и да прочетат написаното от Божия гняв! Съдът ще почне от дома Божий, защото е силен Божият дом, а Божи дом е праведният човек, в който обитава Духът Божий. Щом вятърът клати каменната кула, нека колибарите да укрепят своите колиби. О, мои братя, колко съдбоносни и страшни за грешника са тези апостолски слова!

О, Господи Иисусе, праведни и милостиви, милостиви и праведни, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски