22 ЮНИ / 9 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Тропарь святителю Кириллу Александрийскому, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ архиере́ев Богодухнове́нное удобре́ние,/ Кири́лле прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́,/ цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Кириллу Александрийскому, глас 6

Бе́здну нам уче́ний богосло́вия источи́л еси́/ я́ве от исто́чник Спа́совых,/ е́реси погружа́ющую, блаже́нне Кири́лле,/ и ста́до невреди́мо от треволне́ний спаса́ющую,/ страна́м бо всем наста́вник, преподо́бне,// я́ко Боже́ственная явля́я.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮНИ

Разсъждение

Ние съгрешаваме, ако смятаме за наше задължение да мразим онези, които и нашите сродници мразят. Тази омраза се прехвърля върху нас като някаква фамилна болест. Като приемаме любовта от своите сродници, ние наследяваме и омразата им. На тази слабост понякога са се поддавали и велики духовни исполини. Патриарх Теофил никак не обичал св. Иоан Златоуст и до смъртта си останал негов върл противник. Св. Кирил, негов роднина и наследник на Александрийския престол, наследил и омразата му към светител Златоуст и дълго я носил в себе си. Напразно св. Исидор Пелсуетски го съветвал да промени мнението си за Златоуст и да го впише в диптиха на светиите. Но Кирил не могъл да промени своето враждебно отношение. Тогава Пресвета Богородица, за чиято слава и чест толкова се борил Кирил против Несторий, се явила в едно видение, с множество ангели и с Иоан Златоуст във велика слава. И Светата Пречиста помолила Златоуст да прости на Кирил, и двамата се прегърнали един други и се целунали. Това видение напълно променило Кириловите чувства към Златоуст и Кирил засрамено се каел, задето безразсъдно мразил великия Божи светител Златоуст.

БЕСЕДА за онези, които обичат смъртта

Всички, които мене мразят, смърт обичат (Пртч. Сол. 8: 35).

Тъй казва Господ, Сътворителят на небето и земята, чрез Своя пророк. Който мрази Мъдростта Божия, мрази Бога, а който мрази Бога, какво му остава да обича друго, освен смъртта. Не е ли всичко извън Господа смърт? Слънцето и звездите, моретата и планините, животните и растенията – всичко това е мъртъв прах, облечен и оживотворен със силата Божия, със словото Божие и с мъдростта Божия. Който не обича Бога, той не само Бога не обича, той не обича нищо, което е от Бога, т.е. нито красотата на звездите, нито реда в моретата и планините, нито живата сила, която е в животните и растенията. Който не обича Бога, той изключва и отдалечава Бога от природата. Тогава какво остава? Само мъртъв, безформен и тъмен прах – само смъртта. Но и прахът е сътворен от Бога. Но и този прах богомразецът трябва да върне на Бога, та и онова, което не е от Бога, т.е. смъртта, греха и дявола. Който не обича Бога, всъщност обича смъртта, греха и дявола. Всеки богомразец е играчка на дявола, плод на греха и храна за смъртта. Ако мразим Тебе, Господи на любовта, няма кого и какво да обичаме. Защото и онова, което обичаме, е от Тебе. Безумен е онзи, който обича тъмнината, а мрази слънцето; и който обича капката вода, а мрази извора.

Вдъхни в нас животворна любов към Тебе, наш вселюбещ Господи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски