22 МАЙ / 9 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК ИСАИЯ

СВ. ХРИСТОФОР

ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Тропарь пророка Исаии, глас 2

Проро́ка Твоего́ Иса́ии па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророка Исаии, глас 2

Проро́чества дарова́ние прие́м,/ пророкому́чениче, Иса́ие Богопропове́дниче,/ всем изъясни́л еси́ вочелове́чение Госпо́дне,/ возгласи́в велегла́сно конце́м:// се Де́ва во чре́ве прии́мет.

Тропарь мученику Христофору Ликийскому, глас 4

Оде́ждами от крове́й украша́яся,/ Го́сподеви предстои́ши, Царю́ сил, Христофо́ре приснопа́мятне,/ отону́дуже со Безпло́тными и му́ченики пое́ши/ трисвяты́м и стра́шным сладкопе́нием.// Те́мже моли́твами твои́ми спаса́й ста́до твое́.

Кондак мученику Христофору Ликийскому, глас 2

Свы́ше, прему́дре, зва́ние прия́л еси́,/ Христу́ тезоимени́т быв, Христофо́ре сла́вне,/ му́чеником Боже́ственная добро́то./ С ни́ми же всегда́ моли́// согреше́ний разреше́ние дарова́ти нам.

Тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на перенесение мощей, глас 4

Приспе́ день све́тлаго торжества́,/ град Ба́рский ра́дуется,/ и с ним вселе́нная вся ликовству́ет/ пе́сньми и пе́ньми духо́вными:/ днесь бо свяще́нное торжество́/ в пренесе́ние честны́х и многоцеле́бных моще́й/ святи́теля и чудотво́рца Никола́я,/ я́коже со́лнце незаходи́мое, возсия́, светоза́рными луча́ми,/ разгоня́я тьму искуше́ний же и бед/ от вопию́щих ве́рно:// спаса́й нас я́ко предста́тель наш вели́кий, Нико́лае.

Кондак святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на перенесение мощей, глас 3

Взы́де я́ко звезда́ от вост́ока до за́пада/ твоя́ мо́щи, святи́телю Нико́лае,/ мо́ре же освяти́ся ше́ствием твои́м,/ и град Ба́рский прие́млет тобо́ю благода́ть:/ нас бо де́ля яви́лся еси́ чудотво́рец изя́щный,// преди́вный и ми́лостивый.

Ин тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, на перенесение мощей, глас 4

Оте́чество свое́, Ми́ры Лики́йския, не оста́вль ду́хом,/ во преми́рный град Ба́рский пресла́вно те́лом пренесе́ся, архиере́ю Нико́лае./ И отту́ду мно́жество челове́ческое свои́м прише́ствием возвесели́л еси́/ и боля́щия исцели́л еси́./ Те́мже тя мо́лим, святи́телю Нико́лае,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 МАЙ

Разсъждение

Всеки християнин може да приеме върху си мъченичество за вярата, както по време на гонение, така и в мирно време. Авва Атанасий казал: „Бидейки измъчван от съвестта, умри за греха, умъртви земните членове и ще бъдеш мъченик по собствено желание. Те са се борили с царе и князе – и ти имаш за цар греха, дявола и демонските князе. Някога имало кумири, капища и идоложертвеници. Сега пък мислено те са в душата ти. Който е роб на блудта, той се кланя на идола на Афродита. Който се гневи и изпада в ярост, се кланя на идола на Арес. Който е сребролюбив и безчувствен към мъките и бедите на съседа си, се кланя на идола на Хермес. Ако се въздържаш от всичко това и се пазиш от страстите, ти си победил кумирите, отрекъл си се от зловерието и си станал мъченик за вярата“. И тъй, човек не бива да мечтае за гонение и мъченичество. Всеки и по всяко време може да търпи мъченичество за Христа и Неговото Евангелие.

БЕСЕДА за проклятието върху човека, който се надява на човек

Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек, и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа (Иерем. 17: 5).

Когато човек отстъпи със сърцето си от Господа, обикновено той започва да се надява на хората и на себе си. Защото на кого другиго би могъл да се надява, като вече е отвързал своята лодка от Божия кораб? Отвързал вече своята лодка от Божия кораб, не му остава нищо друго, освен да се надява на своята лодка и на лодките на своите съседи. Слаба надежда, но друга няма! Плачевна надежда над бездънна пропаст, но друга няма. Но, о небе и земьо, защо човекът отвърза своята лодка от Божия кораб? Защо човекът бяга от своята сигурност? Прави ли сметка дали ще се чувства по-добре, като се окаже самичък сред бурните вълни, вместо в Божия дом, в скута Божий! С кого ще се съюзи, като е разкъсал съюза с Бога? С някой по-силен от Бога ли? Безумие! Безумие! Безумие! Проклет оня човек, който се надява на човек! Това Бог го е казал веднъж, а хората хиляди пъти. Разочаровани от своето упование на хората, хората хиляди пъти са проклинали онзи, който се е надявал на човек. Бог е казал само това, което хората твърде добре са изпитали и със своя опит са потвърдили, а именно, че наистина е проклет оня човек, който се надява на човек!                                                                                                        

Затова да се надяваме на Бога, братя мои, на Бога, Който има здрав кораб в бурята, и Който не изневерява. Да се надяваме само на Него, защото всяко друго упование е дяволска измама.

О, Господи, На Тебе нашата крепост и пристанище се надяваме. Ти ни привържи с упованието към Себе си, и не давай да се отвържем, ако ние по нашето безумие и проклятие опитаме да се отвържем от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски