22 МАРТ / 9 МАРТ (СТАР СТИЛ)

НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛПННА

СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ СЕВАСТИЙСКИ

ТРОПАРЬ ВОСКРЕСНЫЙ, глас 7

Разруши́л еси́ Кресто́м Твои́м сме́рть,/ отве́рзл еси́ разбо́йнику ра́й,/ мироно́сицам пла́ч преложи́л еси́,/ и апо́столом пропове́дати повеле́л еси́,/ я́ко воскре́сл еси́, Христе́ Бо́же,/ да́руяй ми́рови// ве́лию ми́лость.

КОНДАК ВОСКРЕСНЫЙ, глас 7

Не ктому́ держа́ва сме́ртная/ возмо́жет держа́ти челове́ки:/ Христо́с бо сни́де, сокруша́я и разоря́я си́лы ея́;/ связу́емь быва́ет а́д,/ проро́цы согла́сно ра́дуются,/ предста́, глаго́люще, Спа́с су́щим в ве́ре:// изыди́те, ве́рнии, в воскресе́ние.

Тропарь 40 мученикам Севастийским, глас 1

Боле́зньми святы́х, и́миже о Тебе́ пострада́ша,/ умоле́н бу́ди, Го́споди,/ и вся на́ша боле́зни исцели́,// Человеколю́бче, мо́лимся.

Кондак 40 мученикам Севастийским, глас 6

Все во́инство ми́ра оста́вльше,/ на Небесе́х Влады́це прилепи́стеся,/ страстоте́рпцы Госпо́дни четы́редесять,/ сквозе́ огнь бо и во́ду проше́дше, блаже́ннии,/ досто́йно восприя́сте сла́ву с Небе́с// и венце́в мно́жество.

Ин тропарь 40 мученикам Севастийским, глас 1

Страстоте́рпцы всечестни́и,/ во́ини Христо́вы четы́редесяте,/ тве́рдии ору́жницы,/ сквозе́ бо огнь и во́ду проидо́сте/ и А́нгелом согра́ждане бы́сте,/ с ни́миже моли́теся Христу́ о и́же ве́рою хва́лящих вас./ Сла́ва Да́вшему вам кре́пость,/ слава Венча́вшему вас,// сла́ва Подава́ющему ва́ми всем исцеле́ния.

Ин тропарь 40 мученикам Севастийским, глас 3

Стpастоте́pпцы Хpисто́вы четы́pедесяте,/ во гpа́де Севасти́йстем му́жественно постpада́вшии,/ чpез огнь и во́ду пpоше́дшии,/ в поко́й ве́чный вше́дшии,/ моли́теся о нас ко Го́споду/ да жизнь ми́pну сохpани́т// и ду́ши на́ша спасе́т, я́ко Человеколю́бец.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 МАРТ

Разсъждение

Крий своето духовно богатство и не го показвай без необходимост. Виж как хората крият своето материално богатство и когато са принудени да кажат какво имат, прикриват главната сума, а обявяват само малка част. Твърде малък е броят на онези хора, които искат да разкрият всичко, което имат, а още по-малък е броят на онези хора, които казват, че имат повече, отколкото всъщност притежават (тях светът ги смята за несериозни и безумни). С това ясно ти е показано как трябва да криеш своето духовно богатство, т.е. добродетелите, подвизите, бденията и молитвите си. Защо мъдрите чеда на този свят не показват богатствата си? По две причини – за да не разберат крадците и за да не предизвикват завист в лошите хора. Има крадци и завистници и на духовното богатство. Това са злите духове. Ако ти го покажеш, те ще се постараят да ти го вземат[1], или да го разпилеят. Ха си го показал без необходимост (да кажем от суета, да се похвалиш ), те вече са го грабнали и разпилели. И ти, притежателят на духовно богатство, неусетно и ненадейно ще станеш бедняк. Много духовни богаташи светии са се престрували на безумни пред света и чрез привидното безумие скривали великата мъдрост и сила в себе си. Авва Исай пише: „На Бога са приятни добродетелите, извършвани тайно“. А свети Нил Синайски казва: „Покритата кожа на тялото е бяла, а откритата – изгоряла и черна“. Същото е и с нашите тайни и явни добродетели.

БЕСЕДА за търпението докрай

Но, който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10: 22).

Господи предивни, Ти всичко си претъпял докрай, затова Си станал не само блажен, но и извор на блаженство за всички хора, които желаят добро за себе си, вовеки веков! И апостолите претърпели всичко докрай, и влезли във вечното блаженство. И Христовите мъченици претърпели всичко докрай, и станали осиновени сънаследници в Христовото Царство. И светиите доброволно претърпели тегоби, и страдания докрай, и се прославили на небето и на земята. Всеки основател на ново общество вербува последователи, като им обещава добри плодове и много наслади, но премълчава за множеството тегоби и трудове, с които се достигат тези плодове и наслади. Единствен Господ Иисус е казал цялата истина на Своите последователи – и горчивата, и благата страна на истината. Той не е обещавал плодове без служба, нито слава без страдания, нито окончателен покой без трънлив път, нито победа без борба, нито наслаждения без горчивина, нито царство без сълзи и самоотричане. Като изброява многото мъки, които ще сполетят Неговите последователи, най-накрая Той не ги оставя без утеха. Той им показва смисъла на техните страдания и не ги оставя в тъмнина. Той казва: Но, който претърпи докрай, ще бъде спасен. А какви блага очакват онези, които претърпят докрай, това Той Самият ясно е открил  и за това свидетелствали и до ден-днешен свидетелстват много светии, които или са се явили от онзи свят на вярващите, или, бидейки още в тяло, духом са се възвисили до съзерцание на онези слава и блаженство, които очакват вярващите – избраните и претърпелите докрай.

Господи, Ти си нашата сила. Помогни ни, та с вярата, че Ти Си до нас да претърпим всичко докрай. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                      

[1] В ориг. – намалят (бел. прев.).