22 ФЕВРУАРИ / 9 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЧК. НИКИФОР

СВ. СВЩМЧК. МАРКЕЛ, ЕП. СИЦИЛИЙСКИ

СЕ. ИНОКЕНТИЙ ИРКУТСКИ

СВ. ПАТРИАРХ ТИХОН (БЕЛАВИН)

  Тропарь мученику Никифору, из Антиохии Сирской, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Ники́фор,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего,/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Никифору, из Антиохии Сирской, глас 1

Любве́ сою́зом связа́вся, Ники́форе,/ разруши́л еси́ я́ве зло́бу не́нависти/ и мече́м во главу́ твою́ усе́чен был еси́,/ му́ченик Боже́ственный вопло́щшагося Спа́са,// Его́же о нас моли́, пою́щих сла́вную па́мять твою́.

Ин кондак мученику Никифору, из Антиохии Сирской, глас 3

Тропарь святителю Иннокентию, епископу Иркутскому, глас 3

Свети́льниче Це́ркве пресве́тлый,/ озари́вый луча́ми добро́т твои́х страну́ сию́,/ и исцеле́ньми мно́гими притека́ющих к тебе́ с ве́рою/ Бо́га просла́вивый,/ мо́лим тя, святи́телю о́тче Инноке́нтие,/ огражда́й моли́твами твои́ми град сей// от всех бед и печа́ли.

Кондак святителю Иннокентию, епископу Иркутскому, глас 4

Непоро́чности соиме́ннаго па́стыря,/ пропове́дника ве́ры в язы́цех Монго́льских,/ сла́ву и украше́ние Ирку́тския па́ствы,/ любо́вию восхва́лим вси́ ве́рнии:/ той бо есть храни́тель страны́ Сиби́рския// и моли́твенник о душа́х на́ших.

Тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 1

Апо́стольских преда́ний ревни́теля/ и Христо́вой Це́ркви па́стыря до́браго,/ ду́шу свою́ за о́вцы положи́вшаго,/ жре́бием Бо́жиим избра́ннаго,/ Всеросси́йскаго патри́арха Ти́хона восхва́лим/ и к нему́ с ве́рою и упова́нием возопи́им:/ предста́тельством святи́тельским ко Го́споду/ Це́рковь Ру́сскую в тишине́ соблюди́,/ расточе́нныя ча́да ея́ во еди́но ста́до собери́,/ отступи́вшия от пра́выя ве́ры к покая́нию обрати́,/ страну́ на́шу от междоусо́бныя бра́ни сохрани́,// и мир Бо́жий лю́дям испроси́.

Ин тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 3

В годи́ну тя́жкую Бо́гом избpа́нный/ в совеpше́нной свя́тости и любви́ Бо́га пpосла́вил еси́,/ во смиpе́нии вели́чие, в пpостоте́ и кpо́тости си́лу Бо́жию явля́я,/ положи́л ду́шу за Це́pковь, за лю́ди своя́,/ испове́дниче патpиа́pше свя́те Ти́хоне,/ моли́ Хpиста́ Бо́га,/ Ему́же соpаспя́лся еси́,// и ны́не спасти́ зе́млю Ру́сскую и па́ству Твою́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Св. Петър Дамаскин пише за общите и частните Божии дарове и казва: „Общите дарове са четирите стихии и всичко, което произлиза от тях, както и всички дивни и страшни Божии дела, изложени в Божественото Писание. А частни са онези, които Бог дава на всеки човек поотделно; било богатство, заради милостинята, или бедност заради търпението с благодарност; било власт заради правосъдието и утвърждаване на добродетелите; или подчинение и робство, заради скорошното спасение на душата; или здраве, заради помощта на слабите; или болест, заради венеца на търпението; било разум и знание, заради придобиването на добродетелите; или слабост и неумение, заради покорно смирение… Всичко това, макар и да изглежда противоположно едно на друго, все пак, по предназначението си е твърде добро“. В заключение ни учи, че сме длъжни да благодарим Богу за всички дарования, а с търпение и надежда да понасяме всички страдания и нещастия. Защото всичко, което Бог ни дава или допуска, е за наша полза и спасение.

БЕСЕДА за Словото Божие, Което е по-силно от смъртта

Който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки (Иоан 8: 52).

Ако свещта гори в стаята, няма да е тъмно, докато свещта гори и свети. Ако храната се осоли, се запазва от развала. Ако някой пази в себе си Христовите слова, той има в себе си и сол, и светлина, и животът пребивава в него. Такава душа няма да потъмнее в този живот, нито ще вкуси тлението на смъртта. Който пази в себе си Христовите слова, него Христовите слова го пазят; поддържат го отвътре, хранят го, и го осветяват, и го оживотворяват. В тяло или извън тяло той се чувства еднакво жив от Христовите слова. Смъртта може да раздели душата му от тялото, ала не и от Христа, т.е. от безсмъртния вечен живот. Смъртта на тялото само дава на живоносната му душа свободен полет в прегръдката на обичания Христос Животодавеца. Какво означава, братя, пазенето на Христовите слова в себе си? Това означава – първо – да насочваме своя ум да мисли за тях; второ – да възпитаваме сърцето си да ги обича; трето – да впрягаме волята си за изпълнението им на дело; и четвърто – да заставим езика си, когато е необходимо, да ги изповядва явно. С една дума – пазенето на Словото Христово означава да се изпълним с Него и да Го изпълняваме. Който тъй пази Словото Христово, наистина, няма да вкуси смърт вовеки.

О, Господи наш, Господи силни, по-силни от смъртта, дарувай ни сила и разум да опазим Твоите свети Слова докрай. Да не вкусим смърт и смъртта да не ни погълне – да не се допре тлението до нашите души. Всемилостиви Господи, бъди милостив към нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски