21 СЕПТЕМВРИ / 8 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „СОФИЯ -ПРЕМЪДРОСТ БОЖИЯ“ (КИЕВСКА), „РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“ СЯМСКА, ГЛИНСКА, ЛУКИАНОВА, ИСАКИЕВСКА, ХОЛМСКА, „ЗНАМЕНИЕ“ (КУРСКО-КОРЕННА), ЛЕСНИНСКА, ДОМНИЦКА

Тропарь Рождества Пресвятой Богородицы, глас 4

Рождество́ Твое́, Богоро́дице Де́во,/ ра́дость возвести́ всей вселе́нней:/ из Тебе́ бо возсия́ Со́лнце пра́вды Христо́с Бог наш,/ и, разруши́в кля́тву, даде́ благослове́ние,// и, упраздни́в сме́рть, дарова́ нам живо́т ве́чный.

Кондак Рождества Пресвятой Богородицы, глас 4

Иоаки́м и А́нна поноше́ния безча́дства,/ и Ада́м и Е́ва от тли сме́ртныя свободи́стася, Пречи́стая,/ во святе́м рождестве́ Твое́м./ То пра́зднуют и лю́дие Твои́,/ вины́ прегреше́ний изба́вльшеся,/ внегда́ зва́ти Ти:// непло́ды ражда́ет Богоро́дицу и пита́тельницу Жи́зни на́шея.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «София – Премудрость Божия», глас 1

Преве́чная Прему́дросте, Христе́ Бо́же наш!/ Боже́ственным смотре́нием Свои́м преклони́вый Небеса́,/ благоволи́л еси́ всели́тися во утро́бу Чи́стыя Отрокови́цы,/ средосте́ние вражды́ разруши́в,/ освяти́л еси́ естество́ на́ше/ и Ца́рствие Твое́ нам отве́рзл еси́;/ сего́ ра́ди Тебе́, Творца́ на́шего и Изба́вителя,/ и ро́ждшую Тя,/ спасе́ния на́шего та́йне послужи́вшую Де́ву Чи́стую,// правосла́вно велича́ем.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Холмской», глас 5

Я́ко Матери́нское благослове́ние, дарова́ла еси́, Пречи́стая Де́во,/ пречу́дную ико́ну Твою́/ правосла́вным отце́м на́шим на го́ру Хо́лмскую,/ та́ко и ны́не, презира́юще мно́жество грехопаде́ний на́ших,/ не оста́ви на́с, о, Всепе́тая Ма́ти,/ но пребу́ди любо́вию с на́ми до сконча́ния ве́ка// и отве́рзи на́м ра́йския две́ри.

Перевод: Как Материнское благословение даровала ты, Пречистая Дева, удивительную икону Твою православным отцам нашим на горе Холмской, так и сейчас, не взирая на множество грехопадений наших, не оставляй нас, о Воспеваемая всеми Матерь, но пребывай своей любовью с нами до скончания века и отверзи нам райские двери.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Холмской», глас 6

Пресвяте́й Де́ве Богоро́дице,/ ди́вными ико́нами Свои́ми, я́ко звезда́ми, Це́рковь Правосла́вную украсившей/ и правосла́вным лю́дем земли́ Хо́лмския пречу́дный о́браз се́й дарова́вшей,/ благода́рственное воспева́ем пе́ние;/ Ты́ же Пречи́стая,/ укрепи́ на́с в Правосла́вней ве́ре,/ да зове́м Ти́:/ Ра́дуйся, Цари́це небесе́ и земли́// и лю́бящая Ма́ти все́х с ве́рою чту́щих Тя́.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Холмской»

Велича́ем Тя́, Пресвята́я Де́во, и почита́ем честну́ю ико́ну Твою́, ю́же от ле́т дре́вних во гра́де Хо́лме просла́вила еси́.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 5

Пpед свято́ю Твое́ю ико́ною, Влады́чице,/ моля́щиися исцеле́ний сподобля́ются,/ ве́pы и́стинныя позна́ние пpие́млют/ и ага́pянская наше́ствия отpажа́ют./ Те́мже и нам, к Тебе́ пpипа́дающим,/ гpехо́в оставле́ние испpоси́,/ по́мыслы благоче́стия сеpдца́ на́ша пpосвети́,/ и к Сы́ну Твоему́ моли́тву вознеси́// о спасе́нии душ на́ших.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 4

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м к ди́вному о́бразу Ея́, и́же на горе́ Поча́евстей: к нему́же уми́льно взира́юще и моля́щеся Цари́це Влады́чице из глубины́ душе́вныя вопие́м: О Пречу́дная Де́во, Ма́ти Го́спода Вы́шняго, от лет дре́вних избра́вшая оби́тель Поча́евскую в ме́сто селе́ния Своего́! Зе́млю оте́чественную на́шу в правосла́вии и ми́ре утверди́, и спаси́ всех предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю и сокруше́нным се́рдцем, пред Пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми. Не отврати́ рабы́ Твоя́ тщи́: Тя бо еди́ну Наде́жду и́мамы.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 1

Исто́чник исцеле́ний и ве́ры Правосла́вныя утвержде́ние/ Поча́евская Твоя́ ико́на, Богоро́дице, яви́ся,/ те́мже и нас, к ней притека́ющих,/ от бед и искуше́ний свободи́,/ ла́вру Твою́ невреди́му сохрани́,/ Правосла́вие во о́крест стоя́щих страна́х утверди́,/ и грехи́ разреши́ моли́твенник Твои́х:// ели́ка бо хо́щещи, мо́жеши.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная, глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с/ стяжа́вше Тя раби́ Твои́,/ Богоро́дице пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная, глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение/ пра́зднующе лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопроти́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́./ Те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ и чтим о́браз Твой честны́й,/ и́мже показа́ла еси́// пресла́вное зна́мение.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 8 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

    Свети Дионисий Ареопагит разказва за безпределната радост, външното и вътрешното озарение и неописуемото благоухание, които е изпитвал и усещал в присъствието на Пресвета Богородица, когато я е посетил в Иерусалим. В своя възторг той казва, че ако не бил познал Eдинния истински Бог, би признал за Бог Нея – Пресветата Дева Мария. Такова силно и изключително впечатление е оставяла Пресветата Дева още през времето на Нейния телесен живот на земята. А несравнимо по-голяма сила и слава тя е получила след телесната си смърт, когато по Божията воля е възвисена над ангелските сили. Нейната сила произхожда от непрестанните Ѝ молитви към Бога за верните, за всички, които прибягват за помощ към Нея. На св. Иоан Новгородски, когато с целия народ се молил на Нея за помощ срещу неприятелските войски, било открито, че и Тя в този час със сълзи умолява Господа за спасението на града[1]. И Новгород бил избавен чрез чудо.

      Както е страдала заради Своя Син, разпънат [на Кръста], така Пресветата Пречиста Божия Майка изпитва състрадание към всички несретници, които се обръщат за помощ към Нея. Може да се каже, че цялата земя е изпълнена с чудесата на Нейната милост. В Белград и до днес е жив един кафеджия, Ц. Й., родом от село Лабунища, край Струга, който сляп бил заведен от майка си в Калишкия манастир[2], където, след като свещеникът му прочел молитви пред иконата на Света Богородица, отново прогледнал. Първият отшелник ѝнок в Почаев видял огнен стълб от небето до земята и в този пламтящ стълб съзрял Пресвета Богородица. Тя била застанала на една скала[3], и после от това място бликнал извор с целебна вода, която и до ден-днешен изцерява множество болни.

 БЕСЕДА за единодушието на Сина и Отца

Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори (Иоан 5: 19).

     Как трябва да разбираме тези думи, братя? Да не би, както са ги схващали някои еретици, а именно, че Синът е бил по-малък от Отца и не е толкова силен като Бог Отец. Не, в никакъв случай. Устата, които така са тълкували словата на Господа, са изричали безчестие. Тези думи трябва да се разбират, както са ги разбирали светите наши Отци, сиреч, че Синът е равен във всичко на Отца и че заради Тяхното равенство волята и любовта, и премъдростта на Синa не може в нищо да е противна нито на волята на Отца, нито на любовта на Отца, нито на премъдростта на Отца. Така нито Отец може да върши нещо противно на Сина, нито пък Дух Свети – противно на Отца и Сина.

      Всичко, което Отец желае, люби и мисли, това същото желаят, любят и мислят Синът и Светият Дух. Несравнима хармония, неразделно единство, неизказaно битие! Ясно е тогава, че Синът и не може[4], и не иска да върши нищо Сам от Себе Си по Свое изволение, без [запазване на] хармонията и единството със силата на Отца и волята на Отца. Че това тълкуване е правилно, Сам Господ засвидетелства със следващите Свои думи: Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. Виждате ли равенството на волята и силата? Това, което желае Отец, желае и Синът; това, което може Отец, може и Синът. Никой, значи, да не разделя Божеството и така сам да навлича проклятие върху себе си. Бог не може да се раздели и всеки, който дръзне да дели Божеството и да умалява някое Лице, a Друго да обявява за по-висше, не може да се спаси.

    Пресвета Троице, Боже наш, Троичен по ипòстаси Един по естество, Живот, Светлина и Любов, погледни на нас и ни помилуй. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – за тях (бел. прев.).

[2] Прочут манастир, известен и като Калищки, в същия район, с чудотворна икона (Калишка) на Пресвета Богородица, впечатляваща и с това, че лицата на Божията Майка и Младèнеца са изобразени много тъмни (бел. прев.).

[3] В ориг. – камък (бел. прев.).

[4]  Естествено, „може” и „не може” по отношение на всемогъщия Бог се употребяват в текста и следва да се разбират богоприлично и благоразумно, в съгласие със светоотеческите творения, в които изчерпателно се изяснява този въпрос (напр. тълкованията на Евангелието от св. Иоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и др.) (бел. прев.).