21 АВГУСТ / 8 АВГУСТ (СТАРСТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ТОЛГСКА“

СВ. ТРЕНДАФИЛ СТАРОЗАГОРСКИ

СВ. АНАСТАСИЙ БЪЛГАРСКИ

СВ. ЕМИЛИАН КИЗИЧЕСКИ

СВ. ГРИГОРИЙ СИНАИТ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Толгской», глас 4

Днесь све́тло сия́ет на То́лге/ о́бpаз Твой, Пpечи́стая Де́во Богоpо́дице,/ и, я́ко со́лнце незаходи́мое,/ всегда́ ве́pным подаде́ся,/ его́же ви́дев на возду́се,/ неви́димо А́нгелы, я́ко ники́м, деpжи́ма,/ пpеосвяще́нный епи́скоп гpа́да Росто́ва Тpи́фон/ тече́ ко явле́нному светя́щемуся столпу́ о́гненну,/ и по вода́м, я́ко по су́ху, пpе́йде,/ и моля́щеся Ти ве́pно о па́стве и о лю́дех./ И мы, к Тебе́ пpитека́юще, зове́м:/ Пpесвята́я Де́во Богоpо́дице,/ ве́pно Тя сла́вящих спаса́й,/ стpану́ на́шу, аpхиеpе́ев/ и вся Росси́йския наpо́ды от всех бед избавля́й // по вели́цей Твоей ми́лости.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Толгской», глас 8

Чу́дное и богоприя́тное светоно́снаго зра́ка Твоего́ явле́ние, Пречи́стая Де́во,/ с ве́рою взира́ющим быва́ет изве́стное ча́яние спасе́ния,/ столпо́м бо о́гненным явля́ющи предста́тельство,/ неусы́пное и те́плое за ны к Бо́гу возсыла́еши моле́ние,/ и́мже страну́ Росси́йскую от вся́ких бед изба́ви, мо́лимся,/ да ра́достными усты́ вопие́м Ти вси́:// ра́дуйся, Предводи́тельнице ве́чнаго блаже́нства.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Толгской», глас 8

Стра́нное и богоприя́тное светоно́снаго зра́ка Твоего́ явле́ние,/ Пречи́стая Де́во,/ с ве́рою взира́ющим быва́ет изве́стное ча́яние спасе́ния,/ столпо́м бо о́гненным явля́ющи предста́тельство,/ неусы́пное и те́плое за ны к Бо́гу возсыла́еши моле́ние,/ и́мже от вся́ких бед изба́ви, мо́лимся,/ да ра́достными усты́ вопие́м Ти вси́:// ра́дуйся, Хода́таице ве́чнаго блаже́нства.

Кондак святителю Емилиану исповеднику, епископу Кизическому , глас 3

До́бляго тя побо́рника по Тро́ице я́вльшася/ Це́рковь сла́вит, пою́щи, Емилиа́не,/ за ню́же пострада́л еси́./ Сего́ ра́ди почита́ем па́мять твою́,// язы́ческаго наше́ствия изба́ви рабы́ твоя́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 АВГУСТ

Разсъждение

Живот и смърт ти аз предложих – казал Моисей на Израиливите синове – …Избери живота, за да живееш ти и потомството ти (Втрзакон. 30: 19). Има решаващи мигове в живота, когато човек е пред избора на живота или смъртта. Иуда, в решаващата минута, се съблазнил от среброто и избрал смъртта, т.е. греха на сребролюбието. Когато началникът искал да постави Марин Воин (7 август) за офицер, един завистник го обвинил, че е християнин. Военоначалникът му дал три часа време да размисли и да избере живота или смъртта, т.е. или да се отрече от Христа, или да умре. Като чул своя началник, Марин отишъл при епископ Теотекан и го попитал за съвет. Епископът го въвел в църквата, поставил го пред Евангелието и посочил с ръка най-напред Евангелието, а след това меча, който висял на Мариновото бедро, и му казал: „Храбри мъжо, избери едно от тези двете – да носиш меч и да служиш на временния земен цар, а след смъртта да погинеш завинаги, или да станеш войник на небесния Цар, да положиш живота си за Неговото свято Име, написано в тази книга, и с Него да царуваш в безсмъртния живот“. Марин веднага решил – целунал Евангелието и отишъл чрез смъртта във вечния живот.

БЕСЕДА за Христовото миротворство

Ще прековат мечовете си на орала и копията си – на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч и няма вече да се учат на война (Исая 2: 4).

Колко ясно пророкът вижда Христа Миротвореца! Той изрежда едно след друго достойнствата на Спасителя. Най-напред го е посочил като Законодател на Новия закон, и то закон за всички народи на земята. След туй посочил Неговата възвишеност над всички височини, земни и исторически. Сега пък Го посочва като Миротворец, с Чиято сила и любов мечовете ще бъдат прековани на рала, и копията – на сърпове. Дали това велико пророчество за мира се е изпълнило? Да, независимо от това, че още има войни. Но виж, войните между християнските народи не са същото, както войните между езичниците. Езичниците воювали с гордост, християните воювали със срам. Езическите вероизповедания са населили своето небе само с войници, християнската вяра обещава небе със светии. Както поради немощ християните изпадат и в други езически грехове, така повтарят и греха на войната. Но Бог гледа на сърце и вижда с какви нагласи грешат езичниците и с какви християните. Фарисеите се отрекли от Христа, отрекъл се и Петър. Но фарисеите се отричали със злоба, без покаяние, а Петър се отрекъл със срам и отново Го признал с покаяние. Но какво да кажем, братя, за мечовете и копията, и страстите, които убиват собствената душа и душите на нашите ближни? О, да бихме прековали тези мечове на рала, дълбоко да разорем душите си и да засеем благородното семе на Христовия мир в себе си! И да бихме прековали копията на сърпове, за да пожънем бурените в душите си, и да ги изгорим! Тогава Христовият мир би се въдворил в душите ни, както се е въдворил в душите на светителите. Кой би помислил тогава за война против съседите и съседните народи? О, колко чудно е видението на Исаия, син Амосов – пророка Божий!

О, Господи, с Твоите огнени слова прекови в нас оръжията на войната в истински мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски