21 ЮЛИ / 8 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАЗАНСКА“ (ВИСОЧИНОВСКА, ВИТЕБСКА, ВИШЕНСКА, ВЯЗНИКОВСКА, КАЛУНОВСКА,МОСКОВСКА, НИЖНИЛОМОВСКА, ПЕНЗЕНСКА,ПЕСЧАНСКА, ПЕТЕРБУРГСКА, ТАМБОВСКА, ТОБОЛСКА, ЧИМЕЕВСКА, ШЛЮСЕЛБУРГСКА,ЯКОБЩАДСКА, ЯРОСЛАВСКА)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЛАГОВЕЩЕНИЕ – УСТЮЖСКА“

СВ. ПРОКОПИЙ

СВ ТЕОФИЛ МИРОТОЧИВИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 4

Засту́пнице усе́рдная,/ Ма́ти Го́спода Вы́шняго,/ за всех мо́лиши Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего,/ и всем твори́ши спасти́ся,/ в держа́вный Твой покро́в прибега́ющим./ Всех нас заступи́, о Госпоже́ Цари́це и Влады́чице,/ и́же в напа́стех и в ско́рбех, и в боле́знех обремене́нных грехи́ мно́гими,/ предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю/ и сокруше́нным се́рдцем,/ пред пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми,/ и невозвра́тно наде́жду иму́щих на Тя,/ избавле́ния всех зол,/ всем поле́зная да́руй,/ и вся спаси́, Богоро́дице Де́во:// Ты бо еси́ Боже́ственный покро́в рабо́м Твои́м.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 8

Притеце́м, лю́дие, к ти́хому сему́ и до́брому приста́нищу,/ ско́рой Помо́щнице, гото́вому и те́плому спасе́нию, покро́ву Де́вы,/ ускори́м на моли́тву и потщи́мся на покая́ние:/ источа́ет бо нам неоску́дныя ми́лости Пречи́стая Богоро́дица,/ предваря́ет на по́мощь, и избавля́ет от вели́ких бед и зол// благонра́вныя и богобоя́щияся рабы́ Своя́.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской»

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ и чтим о́браз Твой святы́й,/ от него́же истека́ет благода́тная по́мощь// всем, с ве́рою притека́ющим к нему́.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Песчанской», глас 4

О, Пречу́дная, Преблагослове́нная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, све́том небе́сным от ико́ны Твоея́ лю́ди страны́ Росси́йския при́сно озаря́ющая, Ты́ бо еси́ преизоби́льная река́ Благода́ти Боже́ственныя. Сего́ ра́ди к Сы́ну Твоему́ моли́твами Твои́ми от вся́ких бе́д на́с защити́, покро́вом ми́лости Твоея́ огради́ и в Го́рний Иерусали́м, Ца́рствие Небе́сное, возведи́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Песчанской», глас 8

Взбра́нной Воево́де и покрови́тельнице страны́ Росси́йския, мно́гая чудеса́ от ико́ны Твоея́ преди́вныя прие́мше, похва́льная воспева́ем Ти́, Цари́це Богоро́дице; Ты́ же, я́ко иму́щи благода́ть от вся́ких на́с бе́д свобожда́ти, спаси́ души́ на́ша, да зове́м Ти́: ра́дуйся, Влады́чице ми́ра, ико́ною Твое́ю Песчанскою сердца́ на́ша утеша́ющая.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Устюжской» («Благовещение»)

Всепе́тая и Всесла́вная Цари́це Богоро́дице,/ Ма́ти всея́ тва́ри Соде́теля,/ христиа́нская Наде́ждо и Засту́пнице,/ печа́льным утеше́ние, ненаде́ющимся и отча́явшимся ско́рое наде́яние, мо́лим Тя:/ ми́лостива бу́ди нам, гре́шным,/ не оста́ви раб Твои́х/ и не отри́ни моле́ния недосто́йных./ Мо́лимтися, взира́юще ко о́бразу Твоему́ честно́му/ святы́я и чудотво́рныя ико́ны Твоея́/ и вопию́ще с пла́вающими и путь ше́ствующими,/ да пребу́дет ми́лость Твоя́./ О Влады́чице, ри́зою честно́ю защити́,/ и во вся́цех ме́стех злых соблюди́,/ и моли́ся к ро́ждшемуся из Тебе́ Христу́ Бо́гу на́шему,// да спасе́т от грех ду́ши на́ша.

Тропарь великомученику Прокопию, Кесарийскому (Палестинскому), глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Проко́пий/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Прокопию, Кесарийскому (Палестинскому), глас 2

Ре́вностию ко Христу́ Боже́ственною распала́емь/ и Креста́ кре́постию огражда́емь,/ враго́в шата́ние и де́рзость низложи́л еси́, Проко́пие,/ и честну́ю Це́рковь возвы́сил еси́,// ве́рою преуспева́я и просвеща́я нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЮЛИ

Разсъждение

Св. Антоний учи: „Страхувай се да не би да станеш известен с някое твое дело. Ако почнат да те хвалят за твоите дела, не се радвай и не се наслаждавай на това; пази ги в тайна и не позволявай никому да говори за тях“. Колко повече ще са мирът и радостта между хората, ако хората със сърце приемат и една част от тези думи! Св. Теофил, макар и да живял усамотено в Света гора като обикновен монах, бил известен във всички източни патриаршии както със своята ученост, така и с добродетелния си подвижнически живот. Случило се веднъж цариградският патриарх Теолипт да посети Солун. Архиепископският престол в това време бил свободен. Солунските християни единодушно помолили патриарха да им постави за архиепископ Теофил. Патриархът, земляк и приятел Теофилов, собственоръчно написал писмо до Теофил, с което го призовал да приеме архиепископския престол. Смиреният Теофил се боял от човешката слава, но не можел и лесно да откаже на патриарха, веднага приел велика схима, известил за това на патриарха и добавил: „Ако Бог е рекъл, ще се видим в Царството небесно“. Така духовните великани, които Църквата нарича светии, са се страхували от суетата и човешката слава.

БЕСЕДА за живия камък

 Като пристъпвате към Него… и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство (I Петр. 2: 4 – 5).

Какво означава „камък“, братя, ако не постоянство? На какво ни учи камъкът, братя, ако не на постоянство? Живият камък пък означава безсмъртие. Жив Камък апостолът нарича Христа Господа, затова, че той е безсмъртен и дарител на безсмъртието. Живи камъни апостолът нарича и християните, като причастни на Христовото безсмъртие. Какво мислят невярващите за ставащото с човека в края на краищата? Те мислят, че в края на краищата, с човека се случва същото, което се случва и с камъните – човекът умира, става безчувствен и се превръща в прах. А камъкът винаги[1] е мъртъв, безчувствен и под въздействието на околната среда се превръща в прах. И тъй, невярващи и вярващи сравняват човека с камък, невярващите – заради мъртвото състояние и безчувствието на камъка, а вярващите – заради трайността и постоянството на камъка. За първите камъкът е символ на смъртта, за вторите – символ на безсмъртието. Наистина, без Христа, хората са били и винаги си остават като мъртви камъни. Но Христос е като Жив Камък – докоснете се само до Него и вие ще бъдете като живи камъни. Като зида къщата, зидарят взима само онзи камък, който е издялан и подходящ добре да легне върху другите камъни в зида; неодялания, острия и трошливия – отхвърля. Като съгражда дома или храма на Своето безсмъртно Царство, Христос избира човеците, както зидар камъните, с една особеност, а именно – живите, духовно живите. Духовно мъртвите хора Господ отхвърля като негоден материал, а взима само онези, които са живи, приличат на Него, и които добре прилягат към другите живи камъни, а това са ангелите, пророците, апостолите и въобще светиите. Да се постараем, братя, да бъдем свещен материал за свещения дом на Христовото Царство, което Той денонощно зида, та в края на времената напълно да го завърши.

О, Господи Иисусе, Строителю на небесното Царство, оживи ни с Твоя Свят Дух и вгради и нас като живи камъни в дома на Твоята вечна слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – вече (бел. прев.).