21 АПРИЛ / 8 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЖИВОПРИЕМЕН ИЗТОЧНИК“, „ГЕОРГИЕВСКА“ И „ИСПАНСКА“

СВ. МАРИЯ ЕГИПЕТСКА

СВ.АПОСТОЛИ ИРОДИОН, АГАВ, РУФ, АСИНКРИТ, ФЛЕГОНТ, ЕРМИЙ И ДР.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Живоносный Источник», глас 4

Почерпе́м, челове́цы,/ цельбы́ душа́м и те́лом моли́твою,/ Река́ бо всем предтече́т – Пречи́стая Цари́ца Богоро́дица,/ источа́ющи нам чу́дную во́ду/ и измыва́ющи серде́ц че́рности,/ грехо́вныя стру́пы очища́ющи,/ ду́ши же освяща́ющи ве́рных// Боже́ственною благода́тию.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Живоносный Источник», глас 8

От неистощи́мыя/ Ты, Исто́чниче Богоблагода́тный, подае́ши ми, точа́щи, во́ды/ Твоея́ благода́ти,/ приснотеку́щий па́че сло́ва,/ я́ко бо Сло́во ро́ждшая па́че смы́сла,/ молю́ Ти ся, ороси́ мя благода́тию, да зову́ Ти:// ра́дуйся, Водо́ спаси́тельная.

Тропарь преподобной Марии Египетской, глас 8 

В тебе́, ма́ти, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу,/ прии́мши бо крест, после́довала еси́ Христу́/ и, де́ющи учи́ла еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́ ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бная Мари́е, дух твой.

Кондак преподобной Марии Египетской, глас 3

Блуда́ми пе́рвее преиспо́лнена вся́ческими,/ Христо́ва неве́ста днесь покая́нием яви́ся,/ а́нгельское жи́тельство подража́ющи,/ де́мона креста́ ору́жием погубля́ет.// Сего́ ра́ди Ца́рствия неве́ста яви́лася еси́, Мари́е пресла́вная.

Ин кондак преподобной Марии Египетской, глас 4

Греха́ мглы избежа́вши,/ покая́ния све́том озари́вши твое́ се́рдце, сла́вная,/ пришла́ еси́ ко Христу́,/ Сего́ Всенепоро́чную и святу́ю Ма́терь/ Моли́твенницу ми́лостивную принесла́ еси́./ Отону́дуже и прегреше́ний обрела́ еси́ оставле́ние,// и со А́нгелы при́сно сра́дуешися.

Тропарь апостолам, глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолам Иродиону, Агаву, Асинкриту, Руфу, Флегонту и Ерму, и иже с ними, глас 2

Яви́стеся Христо́вы ученицы́ и апо́столи всечестни́и,/ Иродио́не сла́вне, Ага́ве и Ру́фе,/ Асинкри́те, Фле́гонте со Е́рмом,/ при́сно моли́теся Го́сподеви// пода́ти нам согреше́ний проще́ние, пою́щим вас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 АПРИЛ

Разсъждение

Има геройство, надвишаващо друго геройство, и подвиг, надвишаващ други подвизи. Свети Епифаний Кипърски поканил на обед Иларион Велики и за да окаже по-голямо гостоприемство на своя знаменит гост, поставил на трапезата и му предложил печено пиле. Иларион му казал: „Прости ми, но откакто се замонаших, не съм ял нищо заклано!“. На това Епифаний отговорил: „А пък аз, откакто се замонаших, никак не лягах на постелята преди да простя на своя враг!“. Удивен, Иларион казал: „Твоята добродетел,  владико свети, е по-голяма от моята!“. Това е голяма поука за всички нас. Превъзходен е постът, ала още по-превъзходно е прощаването на оскърбленията. Чрез поста човек се упражнява във великодушие, а чрез прощаването на оскърбленията показва великодушие. Едното предшества другото, но само едното не спасява без другото.

БЕСЕДА за възкресението на мъртвите

Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат (1 Коринт. 15: 35)?

Апостол Павел предварително знаел възраженията, които невярващите ще предявят за възкресението на мъртвите и отдалеч ги отбива. „Как ще възкръснат мъртвите?“ – питат и днес невярващите, които и с телесните си очи не виждат възкресенията в природата, а камо ли с духовните.  Безумецо, продължава апостолът, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. Докато семето в земята не умре, не израства растение, т.е. нещо съвсем различно от семената. Но невярващият гледа с очите си и не вижда, а продължава да пита: „Как ще възкръсне мъртъв човек? Как? Тъй, както е възкръснал Христос. Той е слязъл мъртъв в гроба, а е възкръснал жив. Възкресение от смъртта ни показва и природата; но по-силен от природата се явява възкръсналият Господ. Та по-лесно да вярваме и да се надяваме – да вярваме в общото възкресение и да се надяваме на нашето собствено възкресение. Самият Той е възкръснал от гроба, а преди това възкресил четиридневния Лазар, сина на наинската вдовица и Иаириевата дъщеря. „Но с какво тяло ще възкръснат мъртвите?“ – питат невярващите. В такова, в каквото Бог желае. У Бога има безброй тела. Всички тела апостолът разделя на две групи – земни и небесни. В небесни тела, следователно, ще се облекат онези, които са умрели в земни тела – нетленното ще замени тленното, безсмъртното ще замени смъртното, прекрасното ще замени безобразното. Но и в небесното тяло човек ще познае себе си и другите около себе си, както човек, когато е облечен в просешки дрипи, и когато е облечен в царска порфира.

Господи пребогати, не ни предавай на вечно тление, но като царски синове ни облечи в безсмъртна одежда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски