ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „Взыг­ра­ние- УГРЕШКА“

СВ. 33 МЪЧЕНИЦИ ПОСТРАДАЛИ В МЕЛИТИН

СВ. ЛАЗАР ГАЛИСИЙСКИ

СВ. КИРИЛ (СМИРНОВ), МИТРОПОЛИТ КАЗАНСКИ

Кондак мученикам в Мелитине пострадавшим, глас 8

Ли́к му́ченический я́сен, по́лк светоно́сен, соше́д к на́м разу́мно, Це́рковь дне́сь просвети́л е́сть чу́дными заря́ми. Те́мже, пра́зднующе честну́ю па́мять и́х, про́сим от Тебе́, Спа́се на́ш: те́х моли́твами от бе́д изба́ви на́с, да пое́м Ти́: аллилу́ия.

Тропарь преподобному Лазарю Галисийскому, глас 8

Бде́нными моли́твами,/ тече́ньми сле́зными столп омочи́л еси́,/ и из глубины́ воздыха́ньми/ во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ па́стырь, всем подая́ проще́ние,/ преподо́бне о́тче наш Ла́заре:/ моли́ся Христу́ Бо́гу// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Лазарю Галисийскому, глас 4

Я́ко свети́льника превели́каго/ Це́рковь Христо́ва сла́вит тя с весе́лием псало́мски./ Те́мже не преста́й моля́ся Христу́// да́ти всем прегреше́ний проще́ние.

Тропарь священномученику Кириллу (Смирнову), епископу Казанскому, глас 5

Я́коже со́лнце светоза́рное,/ возсия́ дне́сь па́мять твоя́ святи́телю и испове́дниче, Кири́лле,/ луча́ми благода́ти озаря́я ве́рных сердца́,/ к прославле́нию ди́внаго во святы́х свои́х Бо́га,/ дарова́вшаго тебе́ кре́пость во испове́дании и терпе́ние в ско́рбех,/ не премолчи́ о на́с, уго́дниче Христо́в,/ и изба́ви на́с от вся́каго зла́,/ Це́рковь Ру́сскую сохрани́ от раздо́ров и нестрое́ний,/ ми́р ми́рови испроси́// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак священномученику Кириллу (Смирнову), епископу Казанскому, глас 3

Сто́лп и же́ртва Це́ркве Христо́вы о́тче бы́в,/ сию́ непоколеби́му от искуше́ний лука́ваго прему́дро соблю́л еси́,/и ко́зни вра́жия тве́рдым умо́м разори́л еси́,/ и еди́ною Це́рковь апо́стольскую пропове́дал еси́,/ Кири́лле блаже́нне, святи́телей Росси́йских похвало́,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 НОЕМВРИ

Разсъждение

В живота има решаващи моменти, от които зависи вечният живот или вечната смърт. Ние не знаем кога за нас ще настъпи този решаващ момент – може да настъпи и днес, заради което трябва непрестанно да бъдем на стража. Със св. Иерон бил заловен и един негов сродник – Виктор. В навечерието на мъчението Виктор се уплашил от предстоящите мъки, отишъл при надзирателя на затвора и го помолил да изтрие неговото име от списъка на обвиняемите и да го освободи, обещавайки за това да му даде своята земя. Надзирателят изтрил [името му] и го освободил. Но като се връщал у дома си, Виктор внезапно умрял – умрял от естествена смърт в същото време, когато и св. Иерон, заедно с другарите си [загинал], мъчен за Христа. Тъй Виктор напразно пропуснал решаващия миг, изгубил своята земя, изгубил своите приятели, изгубил и двата живота – земния и небесния. А Иерон в този решаващ момент спечелил всичко. За тялото на Виктор никой се не погрижил, докато мнозина се стараели да вземат тялото на Иерон. Когато християните поискали от княза Иероновата глава, князът поискал за нея толкова злато, колкото тежала тя. Хрисант – богат и благочестив християнин, заплатил с толкова злато [колкото било поискано] за честната глава на мъченика. Антоний и Матрониан, тайно от княза, взели отсечената ръка на Иерон и я занесли на Иероновата сляпа майка – Стратоника. Майката взела ръката на своя син и горчиво заридала: „О, любезни мой сине, родих те цял, а сега имам само една част от тебе!“.

БЕСЕДА за тъмните пътища на човечеството преди и против Христа

  В които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действа в синовете на неверието (Еф. 2: 2).[1]

Това е един и същи път – път към бездната. Според живота на тоя свят, значи според греховните стремежи; съгласно с княза на въздушната власт, значи, според волята на началника на онези демони, които обитават въздушното пространство; според духа, който сега действа в синовете на неверието, значи така, както сега живеят богопротивниците и богоборците, живеели всички хора преди Христовото пришествие, па и онези, на които апостолът написал посланието. Каква, братя, е тази – въздушната власт? Това е чинът на злите духове, които се намират и се движат постоянно във въздуха. Те правят въздуха тлетворен и те възпират душите на умрелите, които възлизат към небето. Те съблазняват човешкия дух за всяко зло; те го подтикват за всеки грях; не го принуждават, защото за това нямат сила – само го съблазняват и подтикват. Върху езичниците те нападали по-силно, отколкото на израилския народ. Върху езичниците налитали като рояк мухи върху мърша, а върху Израил отдалеч нападали,  съблазнявайки го и подтиквайки го [към грехове]. Стояли далеч от Израиля, заради Божието име, което се пазило и произнасяло там. Христос Господ ги победил и отскубнал отровното им жило, така че те станали като безсилни плашила, като жалки непостоянни сенки, които изчезват начаса при споменаването на Христовото име, или при изобразяването на Кръста Христов.

О, Господи Иисусе, Войводо наш, и Освободителю наш, помогни ни да живеем в Твоята свобода. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Предходния стих е „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове“. Има разночтение със сръб. текст. (бел прев.).