19 МАЙ / 6 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИОВ МНОГОСТРАДАЛНИ

Тропарь праведному Иову Многострадальному, глас 1

Бога́тство ви́дев доброде́телей И́овлих,/ укра́сти ко́знствоваше пра́ведных враг,/ и, разтерза́в столп телесе́,/ сокро́вище не укра́де ду́ха,/ обре́те бо вооруже́ну непоро́чнаго ду́шу,/ мене́ же и, обнажи́в, плени́,/ предвари́в у́бо мя пре́жде конца́,// изба́ви мя льсти́ваго, Спа́се, и спаси́ мя.

Ин тропарь праведному Иову Многострадальному, глас 2

Па́мять пра́ведного Твоего́ И́ова, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:/ изба́ви нас от наве́тов и сете́й лука́вого диа́вола// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Человеколю́бец.

Кондак праведному Иову Многострадальному, глас 8

Я́ко и́стинен и пра́веден, Богочести́в и непоро́чен,/ освяще́н же я́влься всесла́вне, Бо́жий уго́дниче и́стинный,/ просвети́л еси́ мир в терпе́нии твое́м, терпели́вейший и до́блейший.// Те́мже вси, Богому́дре, па́мять твою́ воспева́ем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАЙ

Разсъждение

Авва Исая казал за себе си: „Виждам себе си подобно на кон, който се лута без ездач. Който и да го намери го възсяда и го язди, докато желае. Когато един ездач го остави, друг го възсяда и постъпва по същия начин, па трети и т.н.“. Този велик подвижник, за когото всички говорели с удивление, достигнал съвършенство, казал това за себе си или от смирение, или като спомен от времето на своето несъвършенство. Важното е, че тези думи са верни и се отнасят за всеки християнин, който ходи духовно неопасан и необуздан. Тъкмо една страст го е оставила, и друга го е възседнала. Тъкмо едната го е изтощила и оставила в отчаяние, друга го яхва с измамната надежда, че тя ще го направи щастлив. Такъв човек няма ездач, който да го насочи в правилния път, без отклонения ни наляво, ни на дясно. Единственият приятелски ездач, когото трябва да поздравим с „добре дошъл“, е светият и силен християнски дух.

БЕСЕДА за силата, която Бог е дал на пророческите думи

Ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ – дърва; и тоя огън ще ги погълне (Иерем. 5: 14).

Виждате, братя, че действието на Божиите думи е различно за всекиго! Божиите думи са като огън, който радва праведника, премръзнал в студената нощ на този свят; и Божиите думи са като огън, който изгаря неправедника, когото този материален свят твърде много е стоплил. Опитните духовници са ни оставили свидетелство, че самото име Иисус, което на вярващите дава сила, радост и бодрост, същото това име изгаря злите духове като жив огън. Такова е всяко слово Божие. Едни утешава, други дразни, на едни  усмирява греха, на други го усилва; на едни носи страхопочитание, в други предизвиква насмешка. За здравите е мед, за болните е мед – пелин. Но защо народът да бъде като дърва? Нима народът е виновен, че безбожните старейшини и лъжливите пророци го водят в безпътица? Не е виновен народът в такава мярка като неговите старейшини и лъжливи пророци, но все пак е виновен в известна степен. Защото и на народа Бог е дал да познава истинския път и чрез съвестта, и чрез проповядване на Божието слово, та народът не би трябвало сляпо да върви след своите слепи водачи, когато те го водят по лъжлив път и отдалечават от Бога и Божия закон. Бог, братя, е праведен, и той знае мярката на всяка вина, и няма да допусне неукия и малкия да пострада колкото учения и големия.

Всевиждащ Господи, спаси ни да не бъдем нито слепи водачи, нито слепи последователи. Укрепи сърцето ни, та и като водачи, и като последователи да бъдем винаги Твои слуги и само Твои слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски