19 МАРТ / 6 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЛАГОДАТНО НЕБЕ“,  „ЧЕНСТОХОВСКА“ И „ШЕСТОКОВСКА“

СВ. 42 МЪЧЕНИЦИ ПОСТАРАДАЛИ В  АМОРЕЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благодатное Небо», глас 6

Что Тя нарече́м, о, Благода́тная?/ Не́бо? – я́ко возсия́ла еси́ Со́лнце Пра́вды;/ рай? – я́ко прозябла́ еси́ Цвет нетле́ния;/ Де́ву? – я́ко пребыла́ еси́ нетле́нна;/ Чи́стую Ма́терь? – я́ко име́ла еси́ на святы́х Твои́х объя́тиях Сы́на, всех Бо́га.// Того́ моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благодатное Небо», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Ченстоховской», глас 4

Непобеди́мая Побе́до, Влады́чице Ченстохо́вская: дре́вняго и́же о на́с благоволе́ния Самозри́тельнице, бу́дущаго спасе́ния Храни́тельнице: покая́нием соде́лай ны́ но́выя но́вому Царю́.

Кондак на мъчениците пострадали в Аморея, глас 4:

На земли Христа ради страдальчествоваше, явльшеся благочестивии венечницы, небеса приясте жити в радости: всякую бо кознь вражию низложивше, болезньми и кровьми ваших язв, хвалящым свыше присно грехов разрешение подаваете.

Кондак на мъчениците пострадали в Аморея,  глас 2:

Новоявленныя звезды веры, за Христа усердно пострадавшия, похвальными венцы достойне вси венчаем, о нас молящыяся Христу, яко суще столпы, и забрала христианскаго начальства.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАРТ

Разсъждение

Докато си на земята, гледай на себе си като гост на Стопанина Христос. Ако си на трапезата, Той ти е оказал чест. Ако дишаш въздух, Неговия въздух дишаш. Ако се къпеш, в Неговите води се къпеш. Ако пътуваш, по Неговата земя пътуваш. Ако събираш богатство, Неговото събираш; ако разпиляваш, Неговото разпиляваш. Ако си силен, по Негово допущение си силен. Ако си в обществото на хората, ти си в обществото на останалите Негови гости. Ако си сред природата, ти си в Неговите градини. Ако си в усамотение – Той присъства. Накъдето и да тръгнеш, Той те вижда. Каквото и да направиш, Той запомня. Той е най-внимателният Стопанин, на Когото ти някога си гостувал? Бъди и ти внимателен към Него. При добрия Стопанин и гостът трябва да е добър. Това са обикновени думи, но те ти казват велика истина. Всички светии са знаели тази истина и спрямо нея са устройвали живота си. Затова безсмъртният Стопанин ги е наградил с вечен живот на небето и слава на земята.

БЕСЕДА за наследника и роба

Наследникът, докле е невръстен, с нищо не се отличава от роб (Гал. 4: 1).

Докато принцът е в люлката, по нищо не се различава[1] от сина на роба. Нито тялото му е по-добро, нито мислите му са по-възвишени, нито желанията му са по-чисти. Какъвто е царският син, такъв е и синът на роба, такъв е и синът на просяка. И в продължение на няколко години царският син не се различава от сина на роба. Когато пък царския син порасте и в пълнота осъзнае своето достойнство, приема властта над царството, а когато синът на роба порасте и в пълно съзнание поеме ярема на робството, тогава проличава огромната разлика. Тогава става ясно, че наследникът и робът не са еднакви, защото на роба предстои робуване, а на царя – царуване. Тъй е – иска да каже апостолът – и с християните, и с нехристияните. Нехристияните робуват на природата – християните властват над природата. В дохристиянския период на човешкия род историята разкрива, че човекът бил роб на стихиите, роб на плътта, роб на идолите и творението. А през християнския период на човешкия род историята разкрива, че човек е господар и владетел, благородник от царски род и наследник на всичко. Даже и онези, които са знаели за единния истински Бог, в положението си на израилтяни не са били спрямо Бога като деца и наследници пред своя Отец, а като роби и слуги пред Господаря и Съдията. Но когато се изпълни времето, и Единородният Син Божий дойде на земята, Той направи тъй, че да приемем осиновяване и със Светия Дух да викаме: Авва Отче!  Защо, братя, Христос дойде на земята? Да ни направи по-добри от робите, дa ни даде права на синове и длъжност на господари. Право на синовете е в името Христово да наричат Бога Отец и длъжността им на господари е да властват над себе си, над своята плът, над своите мисли и желания, над цялата заобикаляща ги природа.

Сине Божи Единородний, с Твоята милост и жертва ние сме приели осиновяване; о, помогни ни, та с Твоята помощ докрай да пребъдваме в чистота и истина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с нищо не е по-добър (бел. прев.).