19 ФЕВРУАРИ / 6 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ВУКОЛ, ЕП. СМИРНЕНСКИ

СВ. ДОРОТЕЯ

СВ. ФОТИЙ,  ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ВАРСАНУФИЙ ВЕЛИКИ И ИОАН ПРОРОК

Тропарь преподобному Вуколу, епископу Смирнскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ я́же веще́й и́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая./ О́тче Вуко́ле,/ моли́ Христа́ Бо́га,// спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь святителю Фотию Константинопольскому, глас 4

Яко апо́столов единонра́вный и вселе́нныя учи́тель, Влады́ку всех, Фо́тие, моли́, ми́р вселе́нней дарова́ти и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак святителю Фотию Константинопольскому, глас 4

Церко́вный свети́льник светоза́рнейший и правосла́вных наста́вник боже́ственнейший, да увенча́ется ны́не цветы песненными, боговеща́нная цевни́ца Ду́ха, крепча́йший ересе́м противобо́рец, ему́же и зове́м: ра́дуйся, всечестны́й Фо́тие.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Св. Варсануфий, който петдесет години живеел затворен в килията си и не допуснал да се види с нито един жив човек, е достигнал чрез богомислие и молитва необикновена чистота и прозорливост. Ето няколко негови мисли от книгата „Отговори“ : „Всеки помисъл, който не е предхождан от тишина и смирение, не произлиза от Бога. Всичко, което е от дявола, е със смущение и метеж“. „Когато се молиш, и Бог забавя да изпълни молитвата ти, Той прави това за твоя полза – да те научи на дълготърпение.“ „Видимите разбойници са слуги на невидимите – мисловните.“ „Господ Иисус Христос претърпял всичко и накрая се възнесъл на светия Кръст, което означава умъртвяване на тялото и страстите, и свето,  и съвършено упокоение.“ „ Господ иска да почиташ всеки човек повече от самия себе си.“ Когато запитали стареца дали да вземат и да платят на застъпник в един спор на манастира с някои хора, той отговорил: „Ако купите човешко застъпничество, то Бог няма да се застъпи“.

БЕСЕДА за взаимното познаване на Отец и Син

Аз пък Го зная, защото съм от Него и Той ме е пратил (Иоан 7: 29).

Никой никога не се е осмелил да каже, че познава Бога. Мнозина само са казвали, че вярват в Бога. Само Господ е изрекъл думите: Аз пък Го зная. И веднага се обосновал откъде Той Го познава, казвайки: …и Той ме е пратил. Първото основание – Защото съм от Него – свидетелства за вечното битие на Сина; а второто основание – и Той ме е пратил – свидетелства за появата на Сина във времето, в материалния свят като посланик на Светата Троица. На нас, вярващите християни, не е дадено да познаваме Отца, тъй както Го познава Неговият Единороден Син, но ни е дадено и заповядано да вярваме. Нашата заслуга е във вярването, а не в знанието. Ако познавахме Бога чрез виждане, никой не би имал заслуга. Защото каква заслуга е да видиш и да познаеш? Всъщност, не виждането, а вярването – в това е заслугата, в това e добродетелта, в това е нашето спасение. Ние не сме достойни да видим Бога и с виждане да Го познаем, защото сме немощни от грехове и отдалечени от Бога. Но Божията милост ни е дала в този живот вярата, която може да ни приближи до Бога и да ни въведе в Царството на вечното съзерцание и знание в другия живот.                              

О, братя мои, да вярваме на Христа Господа, защото Той знае. Той не говори от вяра, а от знание.

Господи милостиви, утвърди вярата в нас. Подай ни края на одеждата Си, та да се държим за него до края на живота ни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски