Избор на дата:
←
ПредишенДен
→
СледващДен
19.01.2025
(по граждански календар)
06.01.2025
(по църковен календар)
19 ЯНУАРИ / 6 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)
БОГОЯВЛЕНИЕ – КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ
СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК
Тропарь Крещению Господню, глас 1
Во Иорда́не креща́ющуся Тебе́, Го́споди,/ Тро́ическое яви́ся поклоне́ние:/ Роди́телев бо глас свиде́тельствоваше Тебе́,/ возлю́бленнаго Тя Сы́на имену́я,/ и Дух в ви́де голуби́не,/ изве́ствоваше словесе́ утвержде́ние./ Явле́йся Христе́ Бо́же,// и мир просвеще́й, сла́ва Тебе́.
Кондак Крещению Господню, глас 4
Яви́лся еси́ днесь вселе́нней,/ и свет Твой, Го́споди, зна́менася на нас,/ в ра́зуме пою́щих Тя:/ прише́л еси́, и яви́лся еси́,// свет непристу́пный.
Величание Крещению Господню
Велича́ем Тя,/ Живода́вче Христе́,/ нас ра́ди ны́не пло́тию Крести́вшагося/ от Иоа́нна// в вода́х Иорда́нских.
Тропарь святителю Феофану Затворнику, глас 8
Пpавосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ Вы́шенский подви́жниче, святи́телю Феофа́не, Богому́дpе,/ писа́ньми твои́ми сло́во Бо́жие изъясни́л еси́/ и всем ве́pным путь ко спасе́нию указа́л еси́.// Моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак святителю Феофану Затворнику, глас 4
Богоявле́нию тезоимени́тый,/ святи́телю Феофа́не,/ уче́нии твои́ми мно́гия лю́ди просвети́л еси́,/ со а́нгелы ны́не предстоя́ Престо́лу Святы́я Тро́ицы,// моли́ непреста́нно о всех нас.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ЯНУАРИ
Разсъждение
Някога езическите басни досаждали на Църквата, а сега ѝ досаждат богоотстъпническите басни. С търпение във вярата, с прилежна молитва, изповедничество, та чак и с мъченичество, е победена тази [първата] досада. Само по тези начини ще бъде победена и тази нова напаст[1]. И Църквата Божия – съкровищница[2] на божествената Истина, накрая ще триумфира. Защото у врага съвсем не стигна оръжие (Псал. 9: 7). Блажени Климент Александрийски е казал за еретиците, напуснали Църквата: „Онзи, който е паднал в ерес, пътува през суха пустиня, оставяйки единствения истински Бог; отделен от Бога, той търси безводна вода, с ръце събира безплодност, влачи се по безлюдна и жадна земя“. Това днес може да се каже за мнозина съставители на хипотези и теоретици, които се ръководят от своите фантазии, а не от Божията Истина.
БЕСЕДА за тайнствената Троичност
Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелстват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелстват (I Иоан 5: 7–8).
Като четем Свещеното Писание, трябва да внимаваме върху всяка дума. Бързащият читател, например, няма да види разликата, която евангелистът прокарва между небесната троичност и земната троичност. За небесната троичност той казва: И Тия Тримата са Едно, а за земната казва: И трите за едно свидетелстват. Огромна е разликата между са Едно и трите за едно. Отец, Син и Дух Свети са Едно, докато дух, вода и кръв само за едно, а не са едно. Защото и неприятелите могат да бъдат заедно, но не са едно. Всички хора на земята са заедно, но не и едно. Водата и кръвта образуват тялото, а духът е дух. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5: 17); не са, значи, едно, ала са все пак заедно. Когато човек умре, това общение се разкъсва и изчезва – кръвта и водата отиват на една страна, а духът на друга. Докато божествената троичност е не само заедно, но и Едно. Но има една троичност във вътрешния свят на човека, която не трябва да е общение, а единство, та човекът да бъде блажен и на този, и на другия свят. То е единството на ума, сърцето и волята. Докато тази троичност е само общение, дотогава човекът е във война и със самия себе си, и с небесната Троичност. Когато тези трите станат едно, тогава никое от тях не властва и не робува, тогава човек се изпълва с Божия мир, който надвишава всеки ум (Филип. 4: 7), всяко слово, всяко обяснение, всеки страх и всяка скръб. Тогава малкият свят в човека започва да прилича на великото Божие небе и образът и подобието Божие стават ясни в човека.
Господи Триединни, помогни ни да приличаме поне на онези, които приличат на Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – досада (бел. прев.).
[2] В ориг. – съсъд (бел. прев.).