18 ОКТОМВРИ / 5 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЧЦА.  ХАРИТИНА

СВ. ПАТРИАРХ ТИХОН

СВ. ПЕТЪР (ПОЛЯНСКИ), МИТР. КРУТИЦКИ

Тропарь мученице Харитине Амисийской, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Харити́на/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди, я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю;/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя с любо́вию, поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученице Харитине Амисийской, глас 2

Кре́пким ра́зумом, Харити́но,/ ду́шу утве́рждши ве́рою,/ бори́теля врага́ я́ве посрами́ла еси́,/ у Христа́ предста́, всеблаже́нная,/ червлени́цу от крове́й твои́х нося́щи,/ и при́сно со А́нгелы ра́дуешися,// моли́ за ны, страстоте́рпице.

Тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 1

Апо́стольских преда́ний ревни́теля/ и Христо́вой Це́ркви па́стыря до́браго,/ ду́шу свою́ за о́вцы положи́вшаго,/ жре́бием Бо́жиим избра́ннаго,/ Всеросси́йскаго патри́арха Ти́хона восхва́лим/ и к нему́ с ве́рою и упова́нием возопи́им:/ предста́тельством святи́тельским ко Го́споду/ Це́рковь Ру́сскую в тишине́ соблюди́,/ расточе́нныя ча́да ея́ во еди́но ста́до собери́,/ отступи́вшия от пра́выя ве́ры к покая́нию обрати́,/ страну́ на́шу от междоусо́бныя бра́ни сохрани́,// и мир Бо́жий лю́дям испроси́.

Ин тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 3

В годи́ну тя́жкую Бо́гом избpа́нный/ в совеpше́нной свя́тости и любви́ Бо́га пpосла́вил еси́,/ во смиpе́нии вели́чие, в пpостоте́ и кpо́тости си́лу Бо́жию явля́я,/ положи́л ду́шу за Це́pковь, за лю́ди своя́,/ испове́дниче патpиа́pше свя́те Ти́хоне,/ моли́ Хpиста́ Бо́га,/ Ему́же соpаспя́лся еси́,// и ны́не спасти́ зе́млю Ру́сскую и па́ству Твою́.

Кондак святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 2

Ти́хостию нра́ва укра́шен,/ кро́тость и милосе́рдие ка́ющимся явля́яй,/ во испове́дании правосла́вныя ве́ры и любви́ ко Го́споду/ тверд и непрекло́нен пребы́л еси́,/ святи́телю Христо́в Ти́хоне,/ моли́ся о нас да не разлучи́мся от любве́ Бо́жия,// я́же о Христе́ Иису́се, Го́споде на́шем.

Тропарь священномученику Петру (Полянскому), митрополиту Крутицкому, глас 2

Бо́жиим смотре́нием к святи́тельскому служе́нию/ святы́м Патриа́рхом Ти́хоном призва́нный,/ ста́ду Христо́ву яви́лся еси́ стра́ж неусы́пный/ и защи́тник небоя́зненный,/ священному́чениче Пе́тре./ Жесто́кая заточе́ния и да́льная изгна́ния,/ страда́ния и сме́рть от богобо́рцев претерпе́л еси́./ Вене́ц му́ченический прия́в,/ на Небеси́ ны́не ра́дуешися./ Моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ да сохрани́т Це́рковь на́шу от нестрое́ний,/ единомы́слие и мир лю́дем Свои́м да́рует// и спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Петру (Полянскому), митрополиту Крутицкому, глас 4

Дух ми́рен и кро́ток стяжа́в,/ тве́рдое упова́ние на милосе́рдие Бо́жие име́я,/ блюсти́тель ве́рный Це́ркве Росси́йския/ и испове́дник Христо́в яви́лся еси́,/ священному́чениче Пе́тре,/ при́сный о нас пред Бо́гом предста́телю// и моли́твенниче о душа́х на́ших.

5 ОКТОМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Когато хората положат голям труд в търсене на истината, когато не предпочетат нещо друго пред истината, Бог, по Свой начин, с лекота им я разкрива. Това ни показва и животът на св. Дионисий Александрийски. Още като юноша и езичник Дионисий прочел цялата гръцка литература, та да стигне до истината. Но като не бил удовлетворен, той започнал да чете всичко, което му попаднело под ръка. Един ден, по Божий промисъл, го срещнала една бедна жена и му предложила да му продаде няколко ръкописни свитъка от посланията на апостол Павел. Дионисий радостно ги купил и прочел. Това така го впечатлило, че той отново намерил онази жена и я запитал дали има още от тези писания, та да ги купи. Жената го упътила към християнския свещеник и той му дал всички Павлови послания. Като ги прочел внимателно, Дионисий повярвал в Христа и без никакво колебание се кръстил.

Втори случай. В Арсеной се разпространила ереста на хилиастите, които погрешно учили, че Христос щял скоро да дойде и да основе на земята земно царство, което щяло да просъществува хиляда години. Водач на тази ерес бил някой си Коракион. Св. Дионисий отишъл в Арсеной и се потрудил да разубеди хилиастите и да попречи за разпространението на ереста между верните. Пред голяма тълпа от хилиасти и православни Дионисий спорил с Коракион и другите водачи на хилиастите. Три дена продължил този спор. Каква ревност са имали древните християни за доказване на истината! И Бог, по молитвите на св. Дионисий, благословил неговия труд и ревността му. На края на спора Коракион с всички хилиасти отхвърлил погрешното си учение и приел православното учение, [отстоявано от] св. Дионисий.

БЕСЕДА ЗА ПОКАЗАНОТО ДОБРО

Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? (Пс. 4: 7).

Колко е богат Бог, братя мои! Каква дума може да изрази това съкровище? Голямо съкровище е небесното царство с огнените ангели, с дивните светии и със сладостния рай. Кой може да опише това богатство? Велико благо е безсмъртният живот близо до Бога и Божиите ангели, в обществото на светиите и праведниците. Велико благо е срещата със своите сродници и приятели в небесния свят, със своите родители, със своите деца, със своите най-мили, които със своето заминаване от нас са ни оставили в тъга и скръб. Кой ще ни покаже всичките тези блага? Мнозина са се питали по времето на цар Давид, [мнозина] се питат и днес. Кой ще ни покаже, та да повярваме и да се надяваме? На нас, християните, тези блага са показани и ние не чакаме повече да ни ги покаже някой друг освен Господ Христос, истинския Свидетел на всички тези блага, истинския Свидетел и Господар, братя, на всички тези блага. Тези блага милосърдният Господ е показал на избраните и преди Своето идване на земята чрез Своите пророци. Затова пророк Давид казва на Бога: Яви ни светлината на лицето Си, Господи! Това е и отговор на онези, които питат: Кой ще ни покаже добрини? Сам Бог е показал тези добрини. Светлината на образа Господен ни се яви, т.е. изписа се, вряза се в нашите сърца и в тази светлина ние виждаме всички онези блага, които само Небето може да ни даде. Има ли лек, братя, за онези които са чули за Христовото пришествие на земята и продължават да питат: Кой ще ни покаже добрини? Ако Христос не бе явно показал всички тези блага със Своето светло Рождество, със Своите светли чудеса, със Своето светло Възкресение, със Своята светла Църква, наистина, черната земя нямаше да ги покаже, защото не може; хората нямаше да ги покажат, защото не ги знаят. Има лек за всеки, та даже и за най-закоравелия неверник, до смъртния час има лек. Този лек е покаянието от собствената злоба, очистването на своето сърце и изпълнението на заповедите Христови. Здравите могат да видят светлината на Христовото лице, а не болните души, нечистите души и развратените умове.

О, Господи Боже наш! Светлина на ангелите и човеците, помогни ни да не затъмним с грехове светлината, която Си ни дал, и в която виждаме небесните блага. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.