18 СЕПТЕМВРИ / 5 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОРШАНСКА“

СВ. ПРОРОК ЗАХАРИЙ И СВ. ЕЛИСАВЕТА

СВ АТАНАСИЙ БРЕСТКИ

Тропарь пророку Захарии и праведной Елисавете, родителям Иоанна Предтечи, глас 2

Пра́ведных твои́х Заха́рии и Елисаве́ты,/ Го́споди, па́мять пра́зднующе,/ те́ми мо́лим Тя:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак праведной Елисавете, матери Иоанна Предтечи, глас 4

Яко луна́ полна́,/ свет пра́вды от мы́сленнаго Со́лнца, Месси́и, прия́ла еси́/ и во всех за́поведех Госпо́дних с Заха́рией ходи́ла еси́,/ боговозлю́бленная Елисове́то./ Досто́йными у́бо тя пе́сньми ублажа́юще,/ всеще́драго Све́та, просвеща́ющаго всех,// Го́спода велича́ем.

Тропарь преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому, глас 2

Блаже́н еси́, о́тче наш Афана́сие,/ я́ко ве́рно пожи́л еси́, стоя́ бо́дренно за святу́ю Правосла́вную ве́ру,/ со умиле́нием при́сно поя́ неседа́льное Пречи́стей,/ запове́дуя никому́же наруша́ти Правосла́вныя ве́ры святы́я,/ пострада́в за свиде́тельство и́стины да́же до сме́рти./ Мы же чту́ще святы́ню твою́,/ со дерзнове́нием взыва́ем ти:/ о́тче наш, преподобному́чениче Афана́сие,// похвало́ и украше́ние на́ше.

Кондак преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому, глас 4

Мона́шеского жития́ украше́ние и му́чеников красоту́/ яви́л себе́ житие́м твои́м, Афана́сие,/ и я́ко со́лнце пресве́тлое,/ лю́дям правосла́вным возсия́л еси́./ Те́мже и Христо́с да́ром чуде́с обогати́ тя,/ да чту́ще пресве́тлую па́мять твою́, зове́м ти:// помина́й ста́до твое́ моли́твами твои́ми, преподо́бне.

Ин кондак преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому, глас 2

Я́ко по́стника благоче́стна и иску́сна,/ и страда́льца произволе́нием че́стна,/ и пусты́ни жи́теля сообра́зна,/ в пе́снех досто́йно хва́лим Афана́сия приснохва́льнаго// той бо зми́я попра́л есть.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

      Напразно се трудят хората да открият неща, които Бог промислително скрива от тях. Ако Бог не бе позволил, никога човеците не биха открили златото и среброто под земята, нито пък силата на водната пара, ни яркото електрическо осветление. Напразно Ирод избил множеството младенци във Витлеем, само за да убие и Единствения. Този Единствен се скрил от очите и мечa на Ирод. Напразно Ирод е търсел и Иоан. Вижте какво чудо: войниците преследват старицата Елисавета, която бяга с Иоан на ръце и не могат да я настигнат! Разяреният Ирод повикал пророк Захария и му изкрещял: „Дай ми сина си Иоан!”. А старият свещеник кротко отговорил на царя: „Аз сега служа на Господа Бога Израилев, та не знам къде се намира моят син”. Ирод, обезумял от гняв, заповядал да убият Захария вместо Иоан. Царските слуги отишли в храма и рекли на Захария: „Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото царят така нареди. Ако не ни го дадеш, ще умреш ти.”. Захария отвърнал: „Вие ще убиете тялото ми, но Господ ще приеме душата ми”. И Захария бил убит, но това не  укротило Ирод. Злият цар ден и нощ не намирал покой, защото го мъчело подозрението, че никой друг освен Иоан не може да е онзи новороден Цар, за Когото му известили мъдреците от Изтока. Но напусто се трудел Ирод да намери оногова, когото Бог промислително скрил от него.

БЕСЕДА за необходимостта от второ, духовно раждане

Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. (Иоан 3: 3).

      Така рекъл Господ Иисус на еврейския началник Никодим, a Никодим с изумление запитал: Как може да бъде това?, тоест как може човек да се роди отново? И днес мнозина се питат: Как плътският човек може да стане духовен? Как грешникът може да стане праведник? Как благодатта Божия може да влезе в човека и замести плътското мъдруване и плътските желания? Как Светият Дух може да озари човешкото сърце? Как е възможно водата да се претвори във вино? Ние знаем, че когато Дух Божий е слязъл върху апостолите, апостолите са станали други хора, нови, повторно родени. И от хиляди примери ни е известно как хора с плътски помисли и живот по плът са се преродили[1] в духовни човеци, родени отново. Ние знаем, че това е ставало, става и днес под действието на благодатта на Бог Дух Свети. Не е необходимо да питаме как става това. Достатъчно ни е да знаем, че става, и да се трудим това да стане и със самите нас. Защото благодатта на Светия Дух се дава на всеки, който я търси и който се подготвя да я приеме. Няма по-тежко занятие от това да се обясняват духовните предмети на хора, които са навикнали да мъдруват и съдят само по плътски. Св. Златоуст казва: „Душа, предадена на страстите, не може да постигне нищо велико и благородно, понеже страда от тежка слепота, както очите се помрачават от гнойни изтечения”. Обикновено най-плътските хора разпитват за най-възвишените божествени тайни. Но не питат, за да узнаят пътя за своето спасение, а с цел да смущават верните, да се подиграват с вярата и да оправдаят своя грешен и страстен живот. Нямайки сила да се изкачат даже на първото стъпало от стълбата към небето, те бленуват за най-горното. Когато, братя, такива ви разпитват за предълбоките тайни на новото раждане на душата и Царството Небесно, кажете им най-напред да изпълняват десетте Божии заповеди. Ако направят това, душата им ще се отвори за проумяване на божествените тайни толкова, колкото е необходимо това разбиране за очистването им от греховете и страстите и за вечното им спасение.

     О, Господи Иисусе Христе, преблаги и всемъдри Учителю наш, помогни ни с умовете си да разберем и със сърцата си да приемем толкова от Твоята премъдрост, колкото е потребно за нашето спасение. Помогни ни да се въздържаме от излишно любопитство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Не става дума за физическо прераждане, както го разбират последователите на някои източни учения, а за нравствено преобразяване на човека (бел. прев.).