Избор на дата:

Предишен
Ден
Следващ
Ден
18.07.2021
(по граждански календар)
05.07.2021
(по църковен календар)

18 ЮЛИ / 5 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЕКОНОМИССА (ДОМОСТРОИТЕЛКА)“

СВ. АТАНАСИЙ АТОНСКИ

СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ

СВ. КНЯГИНЯ ЕЛИСАВЕТА, СВ. ВАРВАРА И УБИТИТЕ С ТЯХ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Экономисса», глас 4

Предста́тельство стра́шное и непосты́дное,/ не пре́зри, Блага́я, моли́тв на́ших,/ Всепе́тая Богоро́дице, Ми́лостивая ве́рных Домострои́тельнице,/ утверди́ правосла́вных жи́тельство,/ спаси́ страну́ на́шу/ и всех правосла́вно живу́щих в ней защити́,// зане́ родила́ еси́ Бо́га, Еди́на Благослове́нная.

Тропарь преподобному Афанасию Афонскому, глас 3

Е́же во пло́ти житию́ твоему́/ удиви́шася а́нгельстии чи́ни:/ ка́ко с те́лом к неви́димым спле́тением изше́л еси́, присносла́вне,/ и уязви́л еси́ де́монския полки́./ Отону́дуже, Афана́сие,/ Христо́с тебе́ воздаде́ бога́тыми дарова́ньми:/ сего́ ра́ди, о́тче, моли́// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Афанасию Афонскому, глас 8

Я́ко невеще́ственных суще́ств зри́теля изря́дна,/ и де́ятельна сказа́теля всеи́стинна,/ взыва́ет тя ста́до твое́, Богоглаго́льниче:/ не оскуде́й моля́ о рабе́х твои́х,/ изба́витися напа́стей и обхожде́ний, вопию́щим ти́:// ра́дуйся, о́тче Афана́сие.

Тропарь преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 8

От ю́ности восприя́л еси́ Христа́ в души́ твое́й, преподо́бне/ и па́че всего́ вожделе́л еси́ мирска́го мяте́жа уклони́тися:/ му́жески в пусты́ню всели́лся еси́,/ и ча́да послуша́ния в ней, плоды́ смире́ния, возрасти́л еси́./ Тем, быв Тро́ице вселе́ние,/ чудесы́ твои́ми всех просвети́л еси́, приходя́щих к тебе́ ве́рою,/ и исцеле́ния всем подая́ оби́льно.// О́тче наш Се́ргие, моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Ин тропарь преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 4

Днесь пресве́тло красу́ется ца́рствующий град Москва́,/ я́ко светолу́чными заря́ми, мо́лниями чуде́с твои́х осия́емь,/ всю вселе́нную созыва́ет/ похвали́ти тя, Богому́дре Се́ргие;/ пречестна́я же и сла́вная оби́тель твоя́,/ ю́же во и́мя Святы́я Тро́ицы мно́гими труды́ твои́ми созда́л еси́, о́тче,/ иму́щи в себе́ стада́ учени́к твои́х,/ весе́лия и ра́дости исполня́ется./ Мы же, пра́зднующе пресла́вное обре́тение честны́х моще́й твои́х, в земли́ сокрове́нных,/ я́ко цвет благоуха́нен и кади́ло благово́нно,/любе́зно я́ лобыза́юще, разли́чная исцеле́ния прие́млем/ и твои́ми моли́твами грехо́в проще́ния сподобля́емся,/ о́тче преподо́бне Се́ргие,/ моли́ Святу́ю Тро́ицу// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 8

Днесь я́ко со́лнце пресве́тло,/ возсия́вше от земли́, честны́я мо́щи твоя́ нетле́нны обрето́шася,/ я́ко благоуха́нный цвет, мно́жеством чуде́с сия́юще,/ и всем ве́рным источа́юще разли́чная исцеле́ния,/ и веселя́ще избра́нное твое́ ста́до,/ е́же му́дре собра́в, до́бре па́ствил еси́./ О ни́хже и ны́не Тро́ице предстои́ши, моля́ся,/ и во́инству победи́тельная на враги́ дарова́ти да вси́ вопие́м ти:// ра́дуйся, Се́ргие Богому́дре.

Ин кондак преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 8

Взира́юще на предлежа́щий честны́й твой гроб,/ в не́мже скры́ся, я́ко многоце́нное сокро́вище, свято́е трудолю́бное твое́ те́ло чистоты́,/ мы, ча́да твоя́ су́ще жа́лостная,/ в удивле́нии еди́н со еди́нем веща́юще, вопие́м:/ о́тче наш Се́ргие, моли́ Святу́ю Тро́ицу// и нам спасти́ся, твои́м ча́дом.

Тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 1

Смире́нием досто́инство кня́жеское сокры́вши,/ богому́драя Елисаве́то,/ сугу́бым служе́нием Ма́рфы и Мари́и/ Христа́ почти́ла еси́./ Милосе́рдием, терпе́нием и любо́вию себе́ предочи́стивши,/ я́ко же́ртва пра́ведная Бо́гу принесла́ся еси́./ Мы же, чту́ще доброде́тельное житие́ и страда́ния твоя́,/ я́ко и́стинную наста́вницу усе́рдно про́сим тя:/ свята́я му́ченице вели́кая княги́не Елисаве́то,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ и просвети́ти ду́ши на́ша.

Кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

Вели́чие по́двига ве́ры кто пове́сть?/ Во глубине́ земли́, я́ко в раи́ све́тлости,/ страстоте́рпица вели́кая княги́ня Елисаве́та/ со А́нгелы во псалме́х и пе́ниих ра́довашеся/ и, убие́ние претерпева́ющи,/ о безбо́жных мучи́телех взыва́ше:/ Го́споди, прости́ им грех сей,/ не ве́дят бо, что творя́т./ Тоя́ моли́твами, Христе́ Бо́же,// поми́луй и спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

В красоте́ земне́й красоту́ Небе́сную показа́ла еси́, свята́я преподобому́ченица Елисаве́то, и жена́м-мироно́сицам Мари́и и Ма́рфе подража́ла еси́, в служе́нии Бо́гу и лю́дем стра́ждущим. Те́мже просла́ви тя Христо́с Бог, я́ко еди́ну от святы́х жен росси́йских, да́рующих нам мир и ве́лию ми́лость.

Ин кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 5

От сла́вы ца́рственныя, взе́мши Крест Христо́в, прешла́ еси́ к сла́ве Небе́сней, моля́щи за враго́в, и обрела́ еси́ ра́дость ве́чную, свята́я му́ченице княги́не Елисаве́то, с Варва́рою му́ченицею. Те́мже мо́лим вас: моли́те о душа́х на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮЛИ

Разсъждение

Как Моисей, чрез удар с жезъла, е извлякъл вода от скалата? Как Бог е пуснал манна от небето и нахранил израилския народ в пустинята? Така питат онези, които имат твърде слаба представа за силата на Всесилния Бог. Освен това се чудят защо такива чудеса не се повтарят, та да повярва целият народ в Бога. Но израилтяните видели с очите си безброй Божии чудеса и все пак не са повярвали. Впрочем Бог повтаря древните велики чудеса там, където и когато е необходимо. Веднъж, когато в Атанасиевата лавра настанал глад, братята се разотишли – кой където види. Унил, Атанасий, тръгнал да търси друго място. „Къде отиваш?“ – го попитала една жена на пътя. „Коя си ти?“ – я попитал Атанасий, учуден, че вижда жена в Света гора, където достъпът на жени е забранен. „Аз съм Онази, на Която ти си посветил твоята обител. Аз Съм Майката на твоя Господ“. „Боя се да ти повярвам – казал Атанасий, – защото и демонът може да се преобрази в ангел на светлината. С какво ще ме увериш в достоверността на Твоите думи?“. Тогава Света Богородица му казала: „Удари с жезъла си тази скала и ще познаеш Коя Съм Аз, Която говоря с тебе. И запомни – завинаги ставам Икономка на твоята лавра“. Атанасий ударил с жезъла си в скалата – от това скалата затрещяла и се разпукала като от гръмотевица, и от пукнатината на разцепилата се скала потекла вода. Уплашен, Атанасий се обърнал да се поклони на Светата Пречиста, но Тя вече била изчезнала. Той се върнала в своята лавра и още повече се удивил, като намерил всички хамбари препълнени с жито. Ето повторение на великите чудеса, с които се потвърждават древните чудеса, и чрез които вярващите укрепват своята вяра.

БЕСЕДА за трезвението на ума

Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри (I Петр. 1: 13).

Умът, братя, е водач на душата и съветник на душата. Бог е дал на животните само душа[1], затова не е им дал свобода, тях Той ръководи със Своя ум. Бог е дал на човека душа и ум, а с ума и свобода. Умът и свободата са неразделни. Затова са несъществени всички философски бръщолевения за това, че човекът наистина има ум, но няма свобода. Защото от всекидневния опит е ясно, че свободата е неразделен спътник на ума. Но както човек няма съвършен ум, тъй няма и съвършена свобода, и в определена степен е под надзора и Божието ръководство. Единствено Бог има съвършен ум и съвършена свобода, а ние сме само образ и подобие (лика и прилика) на Божия ум и свобода. Ние имаме достатъчно ум, за да можем да разберем волята Божия, и достатъчно свобода, за да можем да решим дали да изпълняваме Божията воля. Когато умът изгуби самостоятелната си ръководна сила над душата, в душата настъпва многоначалие, което значи объркване, хаос и гибел. Какво означават думите на апостола: препашете чреслата на ума си, бидейки бодри? Значат – не позволявайте на своя ум да фантазира, а го съсредоточете в размисъл за Божия закон. И още – не позволявайте на своя ум да злоупотребява с богодадената му свобода за сурване на душата в робство на тялото, света и дявола, а го приковете към Христа като на кръст, та душата да възкръсне в Христа. И още значат – оградете своя ум от всякакви самоволни мечтания, от които той се опива и пада в плен на дявола, а го дръжте препасан в дълбините на своето сърце, където да бодърства с молитва и да се очиства с плач. С една дума, това означава – упражнявайте ума си да не злоупотребява със своята свобода за похулване на Бога, а да умъртвява страстите на душата.

О, Господи Иисусе, Ум Божий и Премъдрост Божия, помогни ни да впрегнем ума си, та да мисли само за онова, което е от Тебе, и Което е Твое, та мъдро да ръководи душата към спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

[1] Да се разбира – живот (бел. прев.).