18 АПРИЛ / 5 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА“ И „ШУЙСКО-СМОЛЕНСКА“

СВ. ТЕОДУЛ И АГАТОПОД

СВ. МАРК ТРАЧЕСКИ

СВ. ТЕОДОРА СОЛУНСКА

СВ. ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦИ ДАВИДО- ГЕРАДЖИЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

От святы́я ико́ны Твоея́,/ о Влады́чице Богоро́дице,/ исцеле́ния и цельбы́ подаю́тся оби́льно,/ с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ней./ Та́ко и мою́ не́мощь посети́,/ и ду́шу мою́ поми́луй, Блага́я,// и те́ло исцели́ благода́тию Твое́ю, Пречи́стая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 8

А́ще и в мо́ре вве́ржена бысть свята́я ико́на Твоя́, Богоро́дице,/ от вдови́цы, не могу́щия спасти́ сию́ от враго́в,/ но яви́лася есть Храни́тельница Афо́на/ и Врата́рница оби́тели И́верския, враги́ устраша́ющая/ и в Правосла́вней нашей стране́// чту́щия Тя от всех бед и напа́стей избавля́ющая.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

Де́рзость ненави́дящих о́браз Госпо́день,/ и держа́ва нечести́вых безбо́жно в Нике́ю прии́де,/ и по́сланнии безчелове́чно вдови́цу,/ благоче́стно чту́щую ико́ну Богома́тере, истязу́ют,/ но та́я но́щию с сы́ном ико́ну в мо́ре пусти́, вопию́щи:/ сла́ва Тебе́, Чи́стая,/ я́ко непроходи́мое мо́ре плещи́ своя́ подаде́, // сла́ва правоше́ствию Твоему́, Еди́на Нетле́нная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 4

Совозсия́ днесь Све́ту Воскресе́ния свет чи́стыя ико́ны Твоея́,/ обоя́ ве́село торжеству́юще вопие́м:// сохрани́ раб Твои́х благода́тию, Влады́чице.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Я́ко многоце́нное сокро́вище прия́т град Шу́я/ чуде́сно напи́санную ико́ну Твою́,/ Пресвята́я Влады́чице, Де́во Богоро́дице,/ во исцеле́ние лю́тыя я́звы и во утеше́ние правосла́вных Тобо́ю дарова́нную,/ от нея́же исто́чники благода́тныя и до ны́не оби́льно излива́ются./ Проба́ви, Пречи́стая, и на бу́дущее вре́мя ми́лости Твоя́ ве́дущим Тя,/ храни́ град Твой и всю Ру́сскую зе́млю// и спаса́й люде́й, к Тебе́ с ве́рою и любо́вию притека́ющих.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Всеблага́я и преми́лостивая Засту́пнице ро́да христиа́нскаго,/ Пречи́стая Де́во Богоро́дице,/ припа́дающе пред святы́м и чудотво́рным Твои́м о́бразом,/ и́мже от лю́таго смерто́носия град Шу́ю дре́вле изба́вила еси́,/ уми́льно взыва́ем Ти:/ не преста́й под кро́вом Своея́ бла́гости/ сохраня́ти от бед и обстоя́ний град Твой/ и вся гра́ды и ве́си страны́ Росси́йския/ и моли́ти Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего, // да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 3

Ма́ти Бо́жия Пресвята́я,/ стено́ христиа́ном, гра́да на́шего Шу́и покро́в и заступле́ние!/ Моли́твы раб Твои́х, ко ико́не Твое́й припа́дающих, приими́,/ во испове́дании Правосла́вныя ве́ры укрепи́,/ от вся́кия напа́сти и беды́ изба́ви,/ ско́рби земны́я на ра́дость преложи́// и Сы́на Твоего́ моли́ гра́ду и лю́дем Твои́м в ми́ре спасти́ся.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я/ на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти,/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 АПРИЛ

Разсъждение

„Живей така, сякаш те няма на този свят, и ще имаш мир.“ Така говорил св. Антоний на своя ученик. Странна поука, но правилна. Най-много беди и вълнения навличаме на себе си, защото желаем да сме нещо повече от другите и забелязвани в този живот. Когато пък един човек повече се отдалечава от света, колкото повече гледа на света като на съществуващ и без него, и колкото по-дълбоко се замисля за своята непотребност в този свят, толкова повече се доближава до Бога и придобива дълбок душевен мир. Всеки ден умирам (I Коринт. 15: 31 ) – ни уверява апостол Павел, т.е. всеки ден се чувствам, като че не съм в този свят. Затова пък всеки ден се е чуствал като небесен гражданин. Когато мъчителят Фаустин попитал св. Теодул: „Нима животът не е по-добър от лютата смърт?“. Теодул отговорил: „Наистина, и аз разбирам, че животът е по-добър от смъртта, затова се реших да презра това смъртно и кратковременно живуркане на земята, та да бъда участник в безсмъртния живот.“

БЕСЕДА за изпълнението на пророчествата

Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление (Пслт. 15: 10).

Това са думи на вдъхновения тайновидец, свети думи, пророчески. Това Давид говори за Христос Господ, за Неговата душа и за Неговото тяло. Т.е. за онова, което е човешко в Него. Че тези Давидови думи се отнасят за възкръсналия Христос, ни свидетелства апостол Петър в първата своя проповед след слизането на Светия Дух. (Деян. 2: 27 ). Защото казва: Давид… умря и биде погребан, и гробът му е у нас и до днес. Не могат, следователно, тези думи да се отнасят за Давид, макар той да ги е казал от себе си и като за себе си, а се отнасят за Някой Давидов потомък по плът. Давидовото тяло е изтляло, изтлели са и телата на другите негови потомци. Христос е неговият потомък по плът, Който нито остана в ада, нито пък Тялото Му претърпя тление. Предвидя и каза (Давид) за възкресението на Христа. Наистина забележително пророчество! Наистина чудна прозорливост! Колко ли неразбираеми и колко ли безсмислени е трябвало да звучат преди Възкресението на Господа тези думи на всички еврейски тълкуватели на псалмите! Когато се свалил печатът от гробната плоча, свалил се и печатът от много – съвсем тъмни и неясни, пророчества. Христос възкръснал и тайните станали явни. Гробната плоча се вдигнала не само за Неговото свето Тяло, а и за многочислените пророчески слова и видения. Възкръснал Христос, възкръснали и пророческите слова. Със слизането в ада Господ извел душите на праведните отци и пророци в небесната светлина, а със Своето възкресение поставил в светлината на разума и истината техните пророчества и видения. Христос възкръснал и всичко, което е добро, праведно и истинско, преди и след Възкресението, възкръснало.

О, възкръснал Господи, причисли и нас към възкръсналите  граждани на Твоето безсмъртно Царство! На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски