18 АПРИЛ / 5 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. МАРИЯ ЕГИПЕТСКА

СВ. ТЕОДУЛ И АГАТОПОД

СВ. МАРК ТРАЧЕСКИ

СВ. ТЕОДОРА СОЛУНСКА

Тропарь преподобной Марии Египетской, глас 8

В тебе́, ма́ти, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу,/ прии́мши бо крест, после́довала еси́ Христу́/ и, де́ющи учи́ла еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́ ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бная Мари́е, дух твой.

Кондак преподобной Марии Египетской, глас 3

Блуда́ми пе́рвее преиспо́лнена вся́ческими,/ Христо́ва неве́ста днесь покая́нием яви́ся,/ а́нгельское жи́тельство подража́ющи,/ де́мона креста́ ору́жием погубля́ет.// Сего́ ра́ди Ца́рствия неве́ста яви́лася еси́, Мари́е пресла́вная.

.

Ин кондак преподобной Марии Египетской, глас 4

Греха́ мглы избежа́вши,/ покая́ния све́том озари́вши твое́ се́рдце, сла́вная,/ пришла́ еси́ ко Христу́,/ Сего́ Всенепоро́чную и святу́ю Ма́терь/ Моли́твенницу ми́лостивную принесла́ еси́./ Отону́дуже и прегреше́ний обрела́ еси́ оставле́ние,// и со А́нгелы при́сно сра́дуешися.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 АПРИЛ

Разсъждение

„Живей така, сякаш те няма на този свят, и ще имаш мир.“ Така говорил св. Антоний на своя ученик. Странна поука, но правилна. Най-много беди и вълнения навличаме на себе си, защото желаем да сме нещо повече от другите и забелязвани в този живот. Когато пък един човек повече се отдалечава от света, колкото повече гледа на света като на съществуващ и без него, и колкото по-дълбоко се замисля за своята непотребност в този свят, толкова повече се доближава до Бога и придобива дълбок душевен мир. Всеки ден умирам (I Коринт. 15: 31 ) – ни уверява апостол Павел, т.е. всеки ден се чувствам, като че не съм в този свят. Затова пък всеки ден се е чуствал като небесен гражданин. Когато мъчителят Фаустин попитал св. Теодул: „Нима животът не е по-добър от лютата смърт?“. Теодул отговорил: „Наистина, и аз разбирам, че животът е по-добър от смъртта, затова се реших да презра това смъртно и кратковременно живуркане на земята, та да бъда участник в безсмъртния живот.“

БЕСЕДА за изпълнението на пророчествата

Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление (Пслт. 15: 10).

Това са думи на вдъхновения тайновидец, свети думи, пророчески. Това Давид говори за Христос Господ, за Неговата душа и за Неговото тяло. Т.е. за онова, което е човешко в Него. Че тези Давидови думи се отнасят за възкръсналия Христос, ни свидетелства апостол Петър в първата своя проповед след слизането на Светия Дух. (Деян. 2: 27 ). Защото казва: Давид… умря и биде погребан, и гробът му е у нас и до днес. Не могат, следователно, тези думи да се отнасят за Давид, макар той да ги е казал от себе си и като за себе си, а се отнасят за Някой Давидов потомък по плът. Давидовото тяло е изтляло, изтлели са и телата на другите негови потомци. Христос е неговият потомък по плът, Който нито остана в ада, нито пък Тялото Му претърпя тление. Предвидя и каза (Давид) за възкресението на Христа. Наистина забележително пророчество! Наистина чудна прозорливост! Колко ли неразбираеми и колко ли безсмислени е трябвало да звучат преди Възкресението на Господа тези думи на всички еврейски тълкуватели на псалмите! Когато се свалил печатът от гробната плоча, свалил се и печатът от много – съвсем тъмни и неясни, пророчества. Христос възкръснал и тайните станали явни. Гробната плоча се вдигнала не само за Неговото свето Тяло, а и за многочислените пророчески слова и видения. Възкръснал Христос, възкръснали и пророческите слова. Със слизането в ада Господ извел душите на праведните отци и пророци в небесната светлина, а със Своето възкресение поставил в светлината на разума и истината техните пророчества и видения. Христос възкръснал и всичко, което е добро, праведно и истинско, преди и след Възкресението, възкръснало.

О, възкръснал Господи, причисли и нас към възкръсналите  граждани на Твоето безсмъртно Царство! На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски