18 АПРИЛ / 5 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ВЕЛИКА СЪБОТА

СВ. ТЕОДУЛ И АГАТОПОД

СВ. МАРК ТРАЧЕСКИ

СВ. ТЕОДОРА СОЛУНСКА

Тропари на Великую Субботу, глас 2

Благообра́зный Ио́сиф,/ с дре́ва снем пречи́стое Те́ло Твое́,/ плащани́цею чи́стою обви́в,// и воня́ми во гро́бе но́ве покры́в положи́.

Слава: Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти, Животе́ Безсме́ртный,/ тогда́ ад умертви́л еси́ блиста́нием Божества́./ Егда́ же и уме́ршия от преиспо́дних воскреси́л еси́,/ вся си́лы Небе́сныя взыва́ху:// Жизнода́вче Христе́ Бо́же наш, сла́ва Тебе́

И ныне: Мироно́сицам жена́м при гро́бе предста́в, А́нгел вопия́ше:/ ми́ра ме́ртвым суть прили́чна,// Христо́с же истле́ния яви́ся чуждь.

Кондак на Великую Субботу, глас 6

Бе́здну заключи́вый, мертв зри́тся,/ и сми́рною и плащани́цею обви́вся,/ во гро́бе полага́ется, я́ко сме́ртный, Безсме́ртный;/ жены́ же приидо́ша пома́зати Его́ ми́ром,/ пла́чущи го́рько и вопию́щия:/ сия́ Суббо́та есть Преблагослове́нная,// в не́йже Христо́с усну́в, воскре́снет тридне́вен.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 АПРИЛ

Разсъждение

„Живей така, сякаш те няма на този свят, и ще имаш мир.“ Така говорил св. Антоний на своя ученик. Странна поука, но правилна. Най-много беди и вълнения навличаме на себе си, защото желаем да сме нещо повече от другите и забелязвани в този живот. Когато пък един човек повече се отдалечава от света, колкото повече гледа на света като на съществуващ и без него, и колкото по-дълбоко се замисля за своята непотребност в този свят, толкова повече се доближава до Бога и придобива дълбок душевен мир. Всеки ден умирам (I Коринт. 15: 31 ) – ни уверява апостол Павел, т.е. всеки ден се чувствам, като че не съм в този свят. Затова пък всеки ден се е чуствал като небесен гражданин. Когато мъчителят Фаустин попитал св. Теодул: „Нима животът не е по-добър от лютата смърт?“. Теодул отговорил: „Наистина, и аз разбирам, че животът е по-добър от смъртта, затова се реших да презра това смъртно и кратковременно живуркане на земята, та да бъда участник в безсмъртния живот.“

БЕСЕДА за изпълнението на пророчествата

Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление (Пслт. 15: 10).

Това са думи на вдъхновения тайновидец, свети думи, пророчески. Това Давид говори за Христос Господ, за Неговата душа и за Неговото тяло. Т.е. за онова, което е човешко в Него. Че тези Давидови думи се отнасят за възкръсналия Христос, ни свидетелства апостол Петър в първата своя проповед след слизането на Светия Дух. (Деян. 2: 27 ). Защото казва: Давид… умря и биде погребан, и гробът му е у нас и до днес. Не могат, следователно, тези думи да се отнасят за Давид, макар той да ги е казал от себе си и като за себе си, а се отнасят за Някой Давидов потомък по плът. Давидовото тяло е изтляло, изтлели са и телата на другите негови потомци. Христос е неговият потомък по плът, Който нито остана в ада, нито пък Тялото Му претърпя тление. Предвидя и каза (Давид) за възкресението на Христа. Наистина забележително пророчество! Наистина чудна прозорливост! Колко ли неразбираеми и колко ли безсмислени е трябвало да звучат преди Възкресението на Господа тези думи на всички еврейски тълкуватели на псалмите! Когато се свалил печатът от гробната плоча, свалил се и печатът от много – съвсем тъмни и неясни, пророчества. Христос възкръснал и тайните станали явни. Гробната плоча се вдигнала не само за Неговото свето Тяло, а и за многочислените пророчески слова и видения. Възкръснал Христос, възкръснали и пророческите слова. Със слизането в ада Господ извел душите на праведните отци и пророци в небесната светлина, а със Своето възкресение поставил в светлината на разума и истината техните пророчества и видения. Христос възкръснал и всичко, което е добро, праведно и истинско, преди и след Възкресението, възкръснало.

О, възкръснал Господи, причисли и нас към възкръсналите  граждани на Твоето безсмъртно Царство! На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски