18 МАРТ / 5 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВЪЗПИТАНИЕ“

СВ. КОНОН ИСАВРИЙСКИ

СВ. ИОАН БЪЛГАРСКИ

СВТ. НИКОЛАЙ (ВЕЛИМИРОВИЧ), ЕПИСКОП ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ

   Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Воспитание», глас 4

Воспита́вшейся во хра́ме во свята́я святы́х,/ оде́янней ве́рою и прему́дростию и безме́рным де́вством,/ Архистрати́г Гаврии́л принесе́ с небесе́ целова́ние/ и е́же ра́дуйся, ра́дуйся Благослове́нная,// ра́дуйся, Препросла́вленная, Госпо́дь с Тобо́ю.

Тропарь мученику Конону Исаврийскому, глас 4

Я́ко де́вственника преди́вна/ и му́ченика непоколеби́ма,/ блаже́ннаго страда́льца,/ на бе́сы власть прие́мшаго,/ Ко́нона пе́сньми восхва́лим и к нему́ возопии́м:/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученику Конону Исаврийскому, глас 3

Чистото́ю я́ко а́нгел на земли́ пожи́в, отону́дуже собесе́дник а́нгелом бы́ти сподо́бился еси́, и роди́тели ко Христо́ву позна́нию приве́л еси́, и, еди́наго Бо́га в Тро́ице испове́дав, пострада́л еси́ до кро́ве, му́чениче Ко́ноне, моли́ Его́ непреста́нно о все́х на́с.

Тропар на мъченик Иоан Български глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Тропар на св. Николай, глас 8:

Златоустый проповедниче Воскресшаго Христа, путеводителю рода православнаго крестоноснаго в веках, благогласная лиро Духа Святаго, славо и любы монахов, радованье и похвало священников, учителю покаяния, предводителю богомольна воинства Христова святый Николае Сербский и всеправославный: со всеми святыми моли Единаго Человеколюбца да дарует мир и единение роду нашему.

Кондак, глас 3:

Сербскаго Лелича рождение, архипастырем во Охриде святаго Наума был еси, от престола святителя Саввы в Жичу предстал еси, научая и просвещая люди Божия Святым Евангелием. Многия к покаянию и любве ко Христу привел еси, Христа ради страсти в Дахау претерпел еси, и сего ради, святе, от Онего же прославлен еси, Николае, Божий новоявленный угодниче.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАРТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо някои хора, добре образовани и кръстени – християни, отпадат от християнството и се насочват към философията и научните теории, като на нещо уж по-истинско от християнството? По две главни причини; или поради съвсем повърхностно познаване на християнството, или заради греха. Повърхностното познаване на християнството отблъсква от него, а грехът бяга от Христа, както злосторник от съдията. Повърхностните и порочни християни, често са ставали тъй жестоки неприятели на християнството, както и езичниците. За повърхностните и порочните е удобно да се къпят в плитките вади на човешкото мислене, а не в опасните Христови дълбини. Защото, онези, които искрено следват Христа, Христос призовава все по-надълбоко и на по-дълбоко, както някога апостол Петър: Отплувай към дълбокото. Свети Марк Подвижник пише, че законът Божий се разбира според изпълнението на Божиите заповеди. „Незнанието принуждава ( човека ) да говори противоположното на онова, което е полезно, а дързостта умножава пороците“.

БЕСЕДА за пътуването с Христа в дълбочината

Отплувай към дълбокото ( Лк. 5, 4 )

Така наредил Господ на Петър и на останалите апостоли, когато престанал да говори. Това означава, че Той първо поучава, а веднага след това призовава към дело. Същото важи и за нас; като научим нещо от Евангелието, трябва веднага да започнем да го изпълняваме. На Господа са мили учениците – изпълнители, а не просто учениците. Отплувай към дълбокото! Край брега, от плиткото, Господ говорил на народа, който е по-малко просветен в тайните на Божието Царство, а апостолите той призовава в дълбокото. В плитчината опасността е малка, ала и уловът е малък. В плитчината има змии, жаби и други дребни водни гадини – това е цялата опасност; в плитчината е само дребната риба – и това е целия улов. А в голямата дълбочина и опасността е голяма. Там са големите морски зверове и големите бури – това вече е опастност; но там са големите и хубави риби – в огромно количество – това се казва улов! О, посветени, Отплувай, значи,  към дълбокото!                                                                                                                            

 Отплувай към дълбокото тайнствено море на живота, но не потегляй с твоята ладия без Христа. Не! Защото не само, че можеш да прекараш цялата нощ на твоя живот без да уловиш нищо, както Петър се оплакал: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме – не само това, а може и нещо по-лошо да ти се случи, ако Христос не е в ладията. Може бури да те връхлетят и да те потопят в бездната, може и големите морски зверове да те погълнат. Бурите – това са твоите собствени страсти, о посветени, които неминуемо ще дойдат с тебе, ако се упътиш в дълбочината без Христа. Големите морски зверове са демоните, които за миг могат да те погубят, както за миг са погубили голямото двехилядно стадо свине. Отидеш ли с Христос в дълбочината – не се плаши от нищо, но радостно и смело се приближи към Господа. Ще уловиш най-добър улов, и с него ще напълниш и двете ладии, и телесната и душевната. Ще уловиш най-добрия улов, о посветени, и без опасност ще излезеш на брега, на брега на Христовото Царство. Само не – никъде без Христа! Нито в плитчината, нито в дълбочината. В плитчината ще те тормозят и глад и много дребни гадини, а на дълбокото ще те сполети преголямо зло.

Ти Си нашия Кормчия, нашата Защита, нашето Пристанище, о всесилни Спасителю! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски