18 ФЕВРУАРИ / 5 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ВСЕЛЕНСКА ЗАДУШНИЦА

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ТЪРСЕНЕ НА ПОГИНАЛИТЕ“, „ДИВНОГОРСКА – СИЦИЛИЙСКА“ И „ЕЛЕЦКА – ЧЕРНИГОВСКА“

СВ. АГАТИЯ

СВ. ТЕОДОСИЙ ЧЕРНИГОВСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Взыскание погибших», глас 7

Ра́дуйся, Благода́тная Богоро́дице Де́во,/ во объя́тиях Cвои́х Предве́чнаго Младе́нца и Бо́га носи́вшая./ Проси́ Его́ да́ти ми́ру умире́ние/ и душа́м на́шим спасе́ние./ Сын бо Тебе́, Богома́ти, веща́ет,/ я́ко вся проше́ния Твоя́ во благо́е испо́лнит./ Сего́ ра́ди и мы припа́дающе, мо́лимся/ и наде́ющиися на Тя, да не поги́бнем,/ и́мя Твое́ имену́ем:/ Ты бо еси́ Влады́чице, // Взыска́ние поги́бших.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Взыскание погибших», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Пречи́стая Де́во,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Елецкой-Черниговской», глас 6

Твоего́ милосе́рдия дарова́ния воспомина́юще, Влады́чице, и Тво́й чудотво́рный о́браз благогове́йно лобыза́юще, упова́нием же Твоея́ по́мощи сердца́ на́ша веселя́ще, а́ки среди́ на́с прибыва́ющую Тя́ помышля́ем и ве́рою Тебе́ вопие́м: Твоего́ моли́ Сы́на и Го́спода, да научи́т на́с за́поведи Его́ всегда́ твори́ти и злы́я искуше́ния побежда́ти, и Тебе́, Предста́тельницу на́шу, досто́йно пе́ти и сла́вити во ве́ки.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Елецкой-Черниговской», глас 5

На неувядаемом дре́ве уго́днику яви́вшися, Твое́ же предста́тельство все́м моля́щимся при́сно явля́ющи, Влады́чице, и на́шего не отврати́ смире́ннаго моле́ния, но прегреше́ний на́ших проще́ния испроси́ и, ско́рби ду́ш на́ших отъемши, благода́рственное на́ше приими́ поклоне́ние, да любо́вию Тя́ во ве́ки сла́вим, Всепе́тая.

Тропарь мученице Агафии Панормской (Палермской), глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Ага́фия,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся и спогреба́юся Креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди, я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́.// Тоя́ моли́твами, я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученице Агафии Панормской (Палермской), глас 4

Да украси́тся днесь Це́рковь порфи́рою сла́вною, омоче́ною от чи́стых крове́й Ага́фии му́ченицы:// ра́дуйся, вопию́щи, Ката́нская похвало́

Тропарь святителю Феодосию, архиепископу Черниговскому, глас 4

Преудобре́н во архиере́ех, святи́телю Феодо́сие,/ был еси́ свети́ло своему́ ста́ду,/ та́же преста́вился еси́ в ве́чныя оби́тели,/ умоли́ у Престо́ла Царя́ Сла́вы изба́витися нам от находя́щих на ны зол,// и спасти́ся душа́м на́шим, свя́те, моли́твами твои́ми.

Кондак святителю Феодосию, архиепископу Черниговскому, глас 4

Па́стырей Нача́льнику Христу́ труди́лся еси́,/ святи́телю Феодо́сие,/ на па́жити духо́вней слове́сныя твоя́ о́вцы пита́я,/ и целе́бен дар от Христа́ Спа́са прия́л еси́,/ во е́же не́мощи душе́вныя и теле́сныя цели́ти всех,/ с ве́рою к тебе приходя́щих./ Те́мже и ны́не, свя́те, моли́ся,/всем и́мя твое́ призыва́ющим,/ от наве́тов вра́жиих спасти́ся// и поми́ловатися душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 5 ФЕВРУАРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Монасите попитали великия авва Исхирион: – Какво изпълнихме ние?

– Ние изпълнихме Божиите заповеди. – отговорил Исхирион.

– А какво ще направят онези, които дойдат след нас?

– Те ще направят същото, което правим ние, само че наполовина.

– А онези след тях?

– Те при свършека на света не ще изпълняват никакъв монашески подвиг, но тях ще ги постигнат такива напасти и такива изкушения, та чрез понасянето на тези напасти и изкушения в Царството Божие те ще са по-високо от нас и от нашите отци.

БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА КАТО ЗА ЗАСПИВАНЕ

Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя (Иоан 11: 11).

Господарят на живота нарича смъртта заспиване. О, каква неизказана утеха за нас! О, каква сладка новост за света! Смъртта на тялото, следователно, не означава унищожаване на човека, а само заспиване, от което може да го пробуди Онзи, Който и първата прашинка е пробудил за живот чрез Своето Слово. И когато Господ извикал: „ Лазаре!“, човекът се пробудил и оживял. Господ знае името на всекиго от нас. Щом Адам знаел името на всяко творение Божие, как Господ не би знаел всекиго от нас по име! Той не само ни знае, но ни и вика по име. О, сладостен и животворен глас на Единствения Човеколюбец! Този глас може и от камъните да направи синове Божии! Как тогава да не ни разбуди от греховния сън! Някой си човек вдигнал камък, за да убие брата си. В този момент му се сторило, че чул гласа на майка си, която го викала по име. Само като чул гласа на майка си и ръката му затреперила. Той изпуснал камъка и се засрамил от греховното си намерение. Майчиният глас го пробудил от греховната смърт. А щом майчиният глас спасява и разбужда от смъртта, то колко повече пък гласът на Спасителя и Животодавеца! Който и да бил мъртъв само по тяло, като бивал повикан от Господ, всеки се събуждал и ставал. Но не всички с умрели души се

пробудили и станали, когато Господ ги повикал. Защото за това пробуждане и за това възкресение е потребно и съгласието на волята на умрелия! „Иудо, с целуване ли [Ме] предаваш?“ Тъй казал животворният глас, но мъртвецът останал мъртвец и грешникът не се пробудил. „Савле, Савле, що Ме гониш?“ – извикал същият животворен глас и заспалият в грехове се събудил, и мъртвият оживял. Наистина греховният сън е по-дълбок от смъртта и заспалият не се събужда лесно.

Господи сладки, пробуди ни от греховния сън, пробуди ни, Господи! На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски