17 НОЕМВРИ / 4 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИОАНИКИЙ ВЕЛИКИ

СВ. НИКАНДЪР, ЕП. МИРСКИ И СВ. ЕРМЕЙ ПРЕЗВИТЕР

Тропарь преподобному Иоанникию Великому, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Иоанни́кие о́тче наш:// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иоанникию Великому, глас 8

Звезда́ яви́лся еси́ всесве́тлая, в ми́ре просвеща́яй,/ и су́щия во мра́це страсте́й облистава́яй:/ врач же крепча́йший яви́лся еси́,/ но я́ко прия́л еси́ благода́ть исцеле́ний,/ прося́щим тя пода́ждь исцеле́ние, да зове́м:/ ра́дуйся, о́тче Иоанни́кие.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 4 НОЕМВРИ

Разсъждение

Милостта е плод на вярата. Където има истинска вяра, има и истинска милост. Св. Иоаникий, минавайки покрай един женски манастир, в който между многото монахини имало и една майка с дъщеря ѝ. Злите духове нападнали младата дъщеря с плътски изкушения и разпалили в нея блудна похот в такава мяра, че тя поискала да напусне манастира и да се омъжи. Напразно майка ѝ я съветвала да остане. Дъщерята даже не искала и да я чуе. Когато майката видяла св. Иоаникий го помолила и той да посъветва нейната дъщеря да не напуска манастира и да не излага душата си на гибел. Иоаникий извикал девицата и казал: „Дъще, положи ръката си върху моето рамо!“. Девицата направила това. Тогава милосърдният светец в сърцето си помолил Бога – Бог да избави девицата от изкушенията, нейната плътска страст да премине в него. Така и станало. Девицата напълно се успокоила и останала в манастира, а светецът Божий заминал по своя път. Но като вървял, в него се разпалила страстна похот и кръвта му закипяла като в огън. Той пожелал да умре, но да не даде воля на страстите. Видял някаква огромна змия, притърчал [при нея], за да бъде ухапан от нея и умъртвен. Но змията не искала да го ухапе. Той започнал да я дразни, та да го ухапе, но щом се допрял до нея, змията умряла. Начаса пламъкът на  похотта изчезнал от Иоaникий.

БЕСЕДА за наследниците на царството чрез Христос Господ

Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници (Ефес. 1: 11).

Всичко е от Господ Иисус Христос, всичко е чрез Господ Иисус Христос, всичко е на Господ Иисус Христос. Без него нямаме правилно отношение, нито нормално общение с Бога, нито с хората, нито с другите създания. Той е нашият Глава, Той е нашият Ум. Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници. Наследници на какво? На Царството Божие. Защо християните в Новия Завет често са наричани наследници? Наследството винаги е свързано с нечия смърт. Трябва някой да умре, та друг да го наследи. Християните още в този живот стават наследници, защото в тях умира старият човек, а на негово място идва като наследник новият човек. Онзи, който надживява, той и наследява. Когато тялото умре, душата го надживява; душата, значи, наследява всичко, което човекът е събрал с тяло, било добри дела за спасение, било лоши дела за осъждане. Чрез Господа Иисуса Христа за нас се открива и онова наследство, в което сам Господ блаженства, т.е. безсмъртното Божие Царство. Това Царство ще наследим, след като оставим земното царство; когато умрем за земята, ще наследим небето; когато разкъсаме съюзът със сатаната, ще бъдем сънаследници Христови. О, братя мои, помислете, какво богато наследство ни чака! Само да го не продадем евтино, както Исав – своето първородство!

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш и Спасителю наш, смили се над нас докрай и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски