17 СЕПТЕМВРИ / 4 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НЕИЗГАРЯЩАТА КЪПИНА“

СВ. ВАВИЛА

СВ. ПРОРОК МОИСЕЙ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 4

И́же во огни́ купины́ неопали́мыя, дре́вле Моисе́ем ви́денныя,/ та́йну воплоще́ния Своего́ от неискусобра́чныя Де́вы Мари́и Прообразова́вый,/ Той и ны́не, я́ко чуде́с Творе́ц и всея́ тва́ри Созда́тель,/ ико́ну Ея́ святу́ю чудесы́ мно́гими просла́ви,/ дарова́в ю́ ве́рным во исцеле́ние неду́гом/ и в защище́ние от о́гненнаго запале́ния./ Сего́ ра́ди вопие́м Преблагослове́нней:/ наде́ждо христиа́н, от лю́тых бед, огня́ и гро́ма изба́ви на Тя упова́ющия// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко милосе́рда.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 4

И́же в Купине́, огне́м горя́щей и несгора́емой,/ показа́вый Моисе́ови Пречи́стую Твою́ Ма́терь, Христе́ Бо́же,/ Огнь Божества́ неопа́льне во чре́ве прии́мшую,/ и нетле́нну по Рождестве́ пребы́вшую:/ Тоя́ моли́твами пла́мене страсте́й изба́ви нас,/ и от о́гненных запале́ний град Твой сохрани́,// я́ко Многоми́лостив.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 8

Предочи́стим чу́вствия душ и теле́с на́ших,/ да ви́дим та́инство Боже́ственно

е,/ о́бразно явле́нное дре́вле вели́кому во проро́цех Моисе́ю купино́ю,/ горе́вшею огне́м и не сгара́вшею,/ в не́йже Твоего́ безсе́меннаго Рождества́, Богоро́дице, предвозвеще́ние испове́дуем,/ и, благогове́йно покланя́ющеся Тебе́/ и Ро́ждшемуся от Тебе́ Спа́су на́шему, со стра́хом вопие́м:// ра́дуйся, Влады́чице, Покро́ве, и Прибе́жище, и Спасе́ние душ на́ших.

Тропарь священномученику Вавиле Антиохийскому, глас 4

И нpа́вом пpича́стник,/ и пpесто́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обpе́л еси́, богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ pа́ди сло́во и́стины испpавля́я,/ и ве́pы pа́ди постpада́л еси́ да́же до кpо́ве,/ священному́чениче Вави́ло,/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Вавиле Антиохийскому, глас 8

Я́ко благоче́стия пропове́дника и страда́льцев утвержде́ние,/ Це́рковь сла́вит тя, Вави́ло сла́вне, освеща́ема днесь;/ но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ в ми́ре соверше́ннем велича́ющия и восхваля́ющия тя сохрани́ти Христу́// моли́ся, о многострада́льне.

Тропарь пророка Моисея, глас 2

Проро́ка Твоего́ Моисе́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь пророка Моисея, глас 2

На высоту́ доброде́телей возше́л еси́, проро́че Моисе́е;/ и сего́ ра́ди сподо́бился еси́ ви́дети сла́ву Бо́жию./ Скрижа́ли благода́тныя Зако́на прия́т,/ и начерта́ний благода́ть в себе́ нося́,/ и проро́ков был еси́ честна́я похвала́,// и благоче́стия вели́кое та́инство.

Кондак пророка Моисея, глас 2

Лик проро́ческий с Моисее́м и Ааро́ном весе́лием днесь весели́тся,/ я́ко коне́ц проро́чествия их на нас испо́лнися;/ днесь сия́ет Крест, и́мже нас спасл еси́.// Тех моли́твами Христе́ Бо́же поми́луй нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Често [чудотворната] сила на светците след смъртта [им] е много по-голяма от тази, докато са били живи. „Затова и Бог ни е оставил мощите на светеца”– казва св. Златоуст в своята ненадмината беседа за св. Вавила. Св. Вавила бил погребан в Антиохия. Иператор Гал[1], от благочестиви подбуди, пренесъл мощите на св. Вавила в предградието Дафне. Издигнал там малка църква и положил мощите на мъченика в нея. В Дафне било и прочутото капище [ориг. – храм] на Аполон, построено на същото място, където, съгласно езическите басни, една девойка се превърнала в дафиново дърво, за да се спаси от „бог” Аполон, който я преследвал заради необузданата си плътска страст към нея. Тук се намирал идол на Аполон, който уж предсказвал на всекиго какво ще му се случи. Ала откакто мощите на св. Вавила били положени в близкия храм, демонът в идола онемял и престанал да прорицава. Когато император Иулиан Отстъпник тръгнал на гибелнaта война срещу персите, той се отбил в това капище и запитал идола за изхода от похода, предприет от него. Кумирът страхливо отвърнал, че не може да даде ясен отговор „заради мъртъвците”, погребани в близост до него. Казаното се отнасяло само за св. Вавила, чието присъствие чрез мощите му затворило устата на демона. Иулиан наредил мощите на св. Вавила да се пренесат обратно в Антиохия. Но щом били пренесени мощите на мъченика, паднал огън от небето и изгорил капището на Аполон, разрушавайки го навеки. Иулиан се отправил срещу персите и по ужасен начин загубил богомерзкия си живот. Такава била силата на Христовия мъченик след смъртта му: той накарал демона да онемее, свалил огън от небето и разрушил идолското капище, а безбожния император – отстъпник наказал с позорна смърт.

БЕСЕДА за претворяването на водата във вино

Начало на чудесата… в Кана Галилейска (Иоан 2: 11).

                Всемогъщ е нашият Бог и Неговата мощ е безпрeделна и неописуема. Със Словото Си Той е сътворил всичко, което е сътворено. Словом Господним небеса утвердишася. Със Своето Слово Той е създал човешкото тяло. Чрез Божието Слово мъртвата земна пръст се претворява в плът човешка, в животинска плът, в растителна плът. Чрез Божието Слово течната вода се превръща в пара, а парата – в лед и сняг. Посредством същото това Слово водата в лозата става на вино и вино веселит сердце человека. Какво чудо е за въплътеното Слово Божие, за нашия Господ Христос в Кана [Галилейска] да превърне водата във вино? За нас, помрачените от греха хора, това е велико чудо, за нашата покварена от греховете природа е чудо непостижимо. Но не е ли вършенето на чудеса най-обикновено нещо за Твореца? Когато слугите напълнили шестте грамадни делви с вода, Господ Христос им рекъл: „Налейте сега и занесете на стария сват“. Той даже и не казал: да стане водата на вино, а само си го помислил. Ала Божият помисъл има същата сила, както и Божието слово. Защо е написано, че това е било начало на чудесата, когато Господ, изглежда, и преди това е правил други чудеса? Затуй, братя, че превръщането на водата във вино е основно Христово чудо и явява същината на всички Негови чудеса. Разтляна и обляна в сълзи[2] била човешката природа – тя трябвало да се превърне във вино. Божията искра в човека била угаснала и трябвало отново да се разпали. Болестта е като водата, здравето – като виното; смъртта е като водата, животът – като виното; незнанието е подобно на вода, а истината е като вино. Следователно, всеки път, когато Господ е изцерявал болни, очиствал омърсени, съживявал мъртви и просветявал заблудени, Той всъщност е претворявал водата във вино.

         O, Господи Боже наш, дивни Претворителю на водата във вино, с Твоя Божествен пламък разгори угасналите ни огнища. Превърни в божествено вино водата [на греха] в нашето естество. За да се уподобим на Тебе и като подобни на Теб да можем да пребиваваме в Твоето безсмъртно Царство с всички Твои ангели. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – Император Гал, брат на Иулиан – Отстъпник, по време на съвместното си царуване с Костанций, син на св. Константин …  За по-голяма яснота в основния текст изречението е съкратено (бел. прев.).

[2] В ориг. – водниста и разплакана (бел. прев.).