17 АВГУСТ / 4 АГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАЗАНСКА (ПЕНЗЕНСКА)“

СВ. СЕДЕМ ЕФЕСКИ ОТРОЦИ

СВ. ЕВДОКИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской» (Пензенской), глас 4

Засту́пнице усе́рдная,/ Ма́ти Го́спода Вы́шняго,/ за всех мо́лиши Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,/ и всем твори́ши спасти́ся,/ в держа́вный Твой покро́в прибега́ющим./ Всех нас заступи́, о Госпоже́, Цари́це и Влады́чице,/ и́же в напа́стех, и в ско́рбех, и в боле́знех обремене́нных грехи́ мно́гими,/ предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю/ и сокруше́нным се́рдцем/ пред пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми/ и невозвра́тно наде́жду иму́щих на Тя,/ избавле́ния всех зол,/ всем поле́зная да́руй,/ и вся спаси́, Богоро́дице Де́во:// Ты бо еси́ Боже́ственный покро́в рабо́м Твои́м.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской» (Пензенской), глас 8

Притеце́м, лю́дие, к ти́хому сему́ и до́брому приста́нищу,/ ско́рой Помо́щнице, гото́вому и те́плому спасе́нию, покро́ву Де́вы,/ ускори́м на моли́тву и потщи́мся на покая́ние:/ источа́ет бо нам неоску́дныя ми́лости Пречи́стая Богоро́дица,/ предваря́ет на по́мощь и избавля́ет от вели́ких бед и зол// благонра́вныя и богобоя́щияся рабы́ Своя́.

Тропарь семи отрокам Ефесским, глас 4

Ве́лия ве́ры чудесе́,/ в пеще́ре, я́ко в черто́зе ца́рском,/ святи́и седмь о́троцы пребы́ша,/ и умро́ша без тли,/ и по мно́зех вре́менех воста́ша, я́ко от сна,/ во увере́ние воскресе́ния всех челове́ков.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же, поми́луй нас.

Ин тропарь семи отрокам Ефесским, глас 8

Благоче́стия пропове́дники и Воскресе́ния уме́рших изобрази́тели,/ Це́ркви столпы́ седмочи́сленныя,/ о́троки всеблаже́нныя пе́сньми восхва́лим:/ ти́и бо по мно́гих ле́тех нетле́ния, а́ки от сна воста́вше,// всем возвести́ша я́ве ме́ртвых воста́ние.

Кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Ми́ра су́щая тле́нная презре́вше,/ и нетле́нныя да́ры прие́мше,/ уме́рше, кроме́ тле́ния пребы́ша./ Те́мже востаю́т по мно́гих ле́тех,/ все погре́бше лю́тых неве́рие,// я́же во хвале́нии днесь, ве́рнии, восхваля́юще, Христа́ воспои́м.

Ин кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Просла́вивый на земли́ святы́я Твоя́/ пре́жде втора́го и стра́шнаго прише́ствия Твоего́, Христе́,/ пресла́вным воста́нием отроко́в/ показа́л еси́ Воскресе́ние неве́дящим е́,/ нетле́нна одея́ния и телеса́ яви́в,/ и царя́ уве́рил еси́ вопи́ти:// вои́стинну есть ме́ртвых воста́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 АВГУСТ

Разсъждение

Искайте и ще ви се даде – е казал Господ (Мaт. 7: 7). Както родителят дава на своите деца всичко, което децата искат и е за тяхна полза, така и човеколюбивият Бог дава на хората всичко онова, което искат и им служи за спасение. Свети Козма, като монах на Света Гора, искал две неща, а именно – да проповядва Евангелието на народа и да пострада като мъченик за вярата. За един светогорски монах, обвързан с обетите към своя манастир, и двете желания изглеждат недостижими и неизпълними. Но за Бога всичко е възможно. И двете желания на Козма Бог изпълнил напълно. Неописуема била Козмината радост, когато получил благословение от патриарха, че може да излезе от Света Гора и да иде между народа да проповядва Евангелието. И още един, подобен радостен момент е имал – той бил тогава, когато слугите на турския паша му съобщили, че по нареждане на пашата трябва да умре. Изпълнен с радост, светецът преклонил колена, благодарил на Бога, че е изпълнил и двете му желания, и предал тялото си на смъртта, а душата си на живия Бог.

БЕСЕДА за болестта на богоотстъплението

Цяла глава е в рани и цяло сърце е изнемогнало (Исая. 1: 5).

Бог е източник на здраве, братя, Бог Саваот. Излезте на Божията височина вие, чиято глава е замаяна от излишни дела, и още – от излишни грижи, па вдъхнете здраве, което е от Бога и идва само от Бога. Болната глава[1] – това са водачите и старейшините народни, а изнемогналото сърце – това е народът. Пророкът представя целия народ като едно тяло и показва, че с народното тяло се случва онова, което и с човешкото тяло, а именно – когато един телесен орган е болен, то само този орган е болен, ала от болестта на този един орган, цялото тяло усеща немощ. Тъй било и при Израилския народ – боледувала главата и от главоболието сърцето е изнемощяло. Водачите и старейшините Израилски отстъпили от Божия закон и тръгнали след своите си прищевки[2] като след водач – след своя плътски разум, объркан и преобъркан от светски нагласи, и вместо Божия закон го поставили за свой водач към „истинския“ живот. И попаднали в непрогледния[3] мрак на идолопоклонническите заблуждения. А от побърканата глава изнемогнало сърцето. Сърцето по-трудно се отдалечава от Бога отколкото главата, народът по-трудно се отдалечава от Бога, отколкото неговите старейшини, ала когато главата дълго боледува, тогава и сърцето отстъпва. Заради виновните водачи, накрая и народът кривва от пътя. Това е видение на Исаия, син Амосов – истинския пророк. Наистина, видението е истинско и за тогава, и за сега, и за Израилския народ, и за сегашните народи.                                                              

 Вгледайте се, братя, в онзи народ, който най-добре познавате, и отсъдете сами дали главата е болна и сърцето изнемощяло?                                            

О, Господи истински и праведни, просвети с Твоята светлина главата на всеки народ и укрепи с Твоята сила сърцето на всеки народ. Та да не се радва нашият неприятел и да каже, че Си ни оставил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В българския синодален превод – глава… в рани (бел. прев.).

[2] В ориг. – чувства (бел. прев.).

[3] В ориг. – безизходния (бел. прев.).