17 ЮЛИ / 4 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ГАЛАТСКА“

СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

СВ. МАРТА, МАЙКАТА НА СВ. СИМЕОН ДИВНОГОРЕЦ

СВ. АНДРЕЙ РУБЛЬОВ

СВ. ЦАРСКИ НОВОМЪЧЕНИЦИ: СВ. ЦАР НИКОЛАЙ II, СЕМЕЙСТВОТО МУ И УБИТИТЕ С ТЯХ

Тропарь святителю Андрею, архиепископу Критскому, глас 4

Христо́ву Це́рковь цевни́цею язы́ка твоего́,/ песносло́вя уми́льно, возвесели́л еси́,/ богосло́вием же Препе́тыя Тро́ицы/ сла́ву всем сказа́л еси́ я́сно,/ тем тя, я́ко тайноглаго́льника, пое́м,/ Андре́е, па́стырю Кри́тский,/ и велича́ем па́мять твою́,// Христа́ сла́вяще ди́внаго во святы́х Свои́х.

Кондак святителю Андрею, архиепископу Критскому, глас 2

Воструби́в я́сно Боже́ственная сладкопе́ния,/ яви́лся еси́ свети́льник ми́ра светле́йший,/ све́том сия́я Тро́ицы, Андре́е преподо́бне./ Те́мже вси вопие́м ти:// не преста́й моля́ся о всех нас.

Ин тропарь святителю Андрею, архиепископу Критскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й и́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Андре́е,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь преподобной Марфе Антиохийской, глас 4

Житие́м чи́стым и любо́вию, я́же ко Пречи́стей Бо́жией Ма́тери,/ стяжа́ла еси́ дар чадоро́дия пресла́вный,/ свети́льника ми́ру, ди́внаго Симео́на,/ тем тя, Ма́рфо,// я́ко ма́терь, о ча́де веселя́щуюся, пе́сньми ублажа́ем.

Тропарь преподобному Андрею Рублеву, иконописцу, глас 3

Боже́ственнаго све́та луча́ми облиста́емый,/ преподо́бне Андре́е,/ Христа́ позна́л еси́ Бо́жию Прему́дрость и Си́лу,/ и ико́ною Святы́я Тро́ицы всему́ ми́ру пропове́дал еси́/ Еди́нство во Святе́й Тро́ице./ Мы же со удивле́нием и ра́достию вопие́м ти:/ име́яй дерзнове́ние ко Пресвяте́й Тро́ице// моли́ просвети́ти ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Андрею Рублеву, иконописцу, глас 8

От ю́ности к Боже́ственней красоте́ устремля́яся,/ чу́дный иконопи́сец в земли́ Росси́йстей был еси́,/ и, богоно́сным твои́м учи́телем поревнова́в,/ сия́нием доброде́телей украси́лся еси́, преподо́бне Андре́е,// те́мже и яви́ся Це́ркве на́шея похвала́ и ра́дование.

Тропарь святым царственным страстотерпцам, глас 4

Днесь, благове́рнии лю́дие, све́тло почти́м/ седмери́цу честну́ю ца́рственных страстоте́рпец,/ Христо́ву еди́ну дома́шнюю Це́рковь:/ Никола́я и Алекса́ндру,/ Алекси́я, О́льгу, Татиа́ну, Мари́ю и Анастаси́ю./ Ти́и бо, уз и страда́ний многоразли́чных не убоя́вшеся,/ от богобо́рных смерть и поруга́ние теле́с прия́ша/ и дерзнове́ние ко Го́споду в моли́тве улучи́ша./ Сего́ ра́ди к ним с любо́вию возопии́м:/ о святи́и страстоте́рпцы,/ гла́су покая́ния и стена́нию наро́да на́шего вонми́те,/ зе́млю Росси́йскую в любви́ к Правосла́вию утверди́те,/ от междоусо́бныя бра́ни сохрани́те,/ мир ми́рови у Бо́га испроси́те// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Ин тропарь святым царственным страстотерпцам, глас 5

Ца́рства земна́го лише́ние,/ у́зы и страда́ния многоразли́чныя/ кро́тко претерпе́л еси́,/ свиде́тельствовав о Христе́ да́же до сме́рти от богобо́рцев,/ страстоте́рпче вели́кий Боговенча́нный царю́ Нико́лае,/ сего́ ра́ди му́ченическим венце́м на Небесе́х,/ венча́ тя с цари́цею и ча́ды и слуги́ твои́ми Христо́с Бог,/ Его́же моли́ поми́ловати страну́ Росси́йскую// и спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак святым царственным страстотерпцам, глас 8

Избра́ннии Царе́м ца́рствующих и Го́сподем госпо́дствующих/ от ро́да царе́й Росси́йских,/ благове́рнии му́ченицы,/ му́ки душе́вныя и смерть теле́сную за Христа́ прии́мшии/ и венцы́ Небе́сными увенча́вшиися,/ к вам, я́ко покрови́телем на́шим ми́лостивым,/ с любо́вию благода́рне вопие́м:/ ра́дуйтеся, ца́рственнии страстоте́рпцы,// за Русь Святу́ю пред Бо́гом усе́рднии моли́твенницы.

Ин кондак святым царственным страстотерпцам, глас 6

Наде́жда царя́ му́ченика/ с цари́цею и ча́ды и слуги́ укрепи́,/ и к Твое́й любви́ окрыли́, бу́дущий им поко́й предвозвести́вши,// тех моли́твами, Го́споди, поми́луй нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮЛИ

Разсъждение

Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. „Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.“

БЕСЕДА за спасението на душата като завършек на вярата

Краят на вашата вяра – спасението на душите (I Петр. 1: 9).

Какъв е завършекът на вярата, братя? Спасението на душата. Каква е целта на вярата? Спасението на душата. Какъв е плодът на вярата? Спасението на душата. Ние, значи, не сме във вярата заради вярата, а вярваме заради спасението на нашите души. Никой не пътува заради пътя, а заради някого, или заради нещо, което го очаква в края на пътя. Никой не хвърля въже във водата, в която някой се дави, заради въжето, а заради удавника – за да го спаси. И вярата Бог ни я е дал като път, в края на който пътниците ще получат спасение за своите души. Като въже Бог е подал вярата на нас, давещите се в тъмните води на греха, невежеството и порока, та с помощта на вярата да спасим душите си. Това е предназначението на вярата. Който знае каква е цената на човешката душа и какво означава спасение на душата, той трябва да признае, че на този свят няма нищо по-потребно и по-полезно от вярата. Търговецът, който носи в глинено гърне скъпоценен камък, грижливо и внимателно съхранява гърнето, крие го и го бди над него. Дали заради гърнето търговецът полага толкова труд и грижа? Не заради гърнето, а заради скъпоценния камък, който е в гърнето. Целият ни земен живот е като глинено гърне, в което е скрита една неизплатима скъпоценност. Тази скъпоценност е нашата душа. Гърнето е евтино, ала скъпоценността си е скъпоценност. Трябва да имате вяра: първо – в скъпоценността на човешките души; второ – в бъдещата светлина и живот на душата в Царството  Божие; трето – в живия Бог, който очаква да му върнем душата, която Той ни е дал; четвърто – във възможността душата да погине в този свят. Който има пред очи това,  четвъртото, той ще знае да пази душата си, и още ще знае, че спасението на душата е краят на неговия път и целта на неговото вярване, плодът на неговия живот, смисълът на неговото пребиваване на земята и оправдание на неговите страдания. Ние вярваме заради спасението на нашите души. Който има истинска вяра, трябва да знае, че вярата е заради спасението на душата. Който мисли, че неговата вяра служи за нещо друго, а не за спасение на неговата душа, нито има истинска вяра, нито познава скъпоценността на своята душа.

О, Господи преблагий, Ти Си ни дал светла и победоносна вяра, Ти я укрепи и запази в нас, та непосрамени да застанем с чисти и светли души пред Твоя Съд. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски