17 АПРИЛ / 4 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ГЕРОНТИСА“

СВ. ИОСИФ ПЕСНОПИСЕЦ

СВ. ГЕОРГИ МАЛЕИН

СВ. МАРИЯ ГАТЧИНСКА

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Геронтисса», глас 4

Я́ко пресве́тлая звезда́,/ просия́ Боже́ственными чудесы́/ святы́й о́браз Тво́й, Изба́вительнице,/ луча́ми благода́ти и милосе́рдия Твоего́/ озари́в в но́щи скорбе́й су́щих./ Пода́ждь у́бо и на́м, Всеблага́я Де́во,/ избавле́ние от бе́д,/ исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных,/ спасе́ние и ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Геронтисса», глас 8

Ко ико́не Твое́й, Пресвята́я Госпоже́, бе́дствовавшии с ве́рою прите́кше, заступле́нием Твои́м изба́вишася от злы́х, но я́ко Ма́терь Христа́ Бо́га и на́с свободи́ от лю́тых обстоя́ний, вре́менных и ве́чных, да зове́м Ти́: ра́дуйся Изба́вительнице на́ша от все́х бе́д.

Кондак преподобному Иосифу Песнописцу, глас 4

Покая́ния исто́чник неисчерпа́емый,/ утеше́ния пода́тель неконча́емаго/ и умиле́ния пучи́на еси́, Ио́сифе,/ сле́зы нам пода́ждь покая́ния Боже́ственнаго,/ и́миже утеше́ние, зде пла́чущеся,/ обря́щем от Бо́га,// твоея́ по́мощи прося́ще, свя́те.

Тропарь преподобномученице Марии Гатчинской, глас 4

А́гница Твоя́ Иису́се Мари́я./ утеше́ние рабо́м Твои́м в годи́ну лю́тую яви́ся,/ кре́пость ве́ры и благоче́стия показа́вши,/ муче́ния претерпе́ от богобо́рцев./ Тоя́ моли́твами я́ко ми́лостив спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобномученице Марии Гатчинской, глас 4

Страда́лице и благове́стнице пречу́дная,/ моли́твеннице за все́х скорбя́щих и стра́ждущих,/ преподобному́ченице ма́ти Мари́е,/моли́ся Го́споду Бо́гу со все́ми новому́ченики Росси́йскими/ спасе́ние на́м дарова́ти и поми́ловати ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 АПРИЛ

Разсъждение

Който Бога прославя, и Бог него прославя. Това ясно и обилно се вижда от живота на светиите. Свети Иосиф Песнописец наистина прославил Бога и с делата си, и със страданията си, и с песните си. Бог го прославил и в живота, и след смъртта му. През живота му се явил в тъмницата светият отец Николай [Мирликийски] и го освободил от тъмницата. А когато св. Иосиф размислял дали да състави канон на св. апостол Вартоломей, явил му се същият апостол, облечен в бели одежди, и казал на Иосиф, че на Бог е угодно той да състави канон. Когато св. Иосиф се упокоил, един гражданин от Цариград, узнал за славата, с която Бог прославил своя угодник. Този човек бил отишъл в църквата на св. Теодор Фанерот да се помоли на този светец да му покаже къде се е укрил един избягал негов слуга. Защото св. Теодор бил известен между народа като светец, който открива къде се намира нещо изгубено или откраднато, заради което бил и наречен Фанерот (Откривател). Три дена и три нощи се молел този човек, но като не получил никакъв отговор от светеца, се наканил да си ходи. В този момент свети Теодор му се явил във видение и му казал: „Защо се ядосваш, човече? Иосиф Песнописец се разделяше с душата си от тялото, та бяхме при него и като се упокои през тази нощ, всички ние, които той прославяше с песни, изпроводихме неговата душа на небесата и я поставихме пред Божието лице. Затова закъснях да ти се явя“.

БЕСЕДА за храма като Тяло Господне

Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна (Иоан 2: 19).

Това казал Господ на злобните евреи за храма на Своето Тяло. Но както на озлобените не е дадено да разбират нищо, така и евреите не разбрали и Му се надсмели. Господ не ги укорил за това, но както казал, така и станало. Евреите разрушили Неговото Тяло, а Той го възстановил и възнесъл в слава и сила. Злобните наказали Бога с разрушение, а Бог укорил злобните със съзиждане. За злобните е удоволствие да покажат своята сила с убиване, а за Бога е радост да покаже Своята сила с оживотворяване. Няма нищо по- мимолетно от триумфа на злобата, нито пък има нещо по-постоянно от триумфа на Истината. Разрушете тоя храм. Господ нарича Своето Тяло храм. Този Храм бил разрушен и поставен в тесен гроб, [покрит с] тежък камък, препятстващ светлината. Но на този Храм не е била необходима светлината на слънцето; Той имал Своя светлина, Свое Слънце на Правдата, което светело отвътре. Нежна небесна Ръка отместила този камък и Господ възкръснал в слава и сила. Това, което веднъж се случило с Христовото Тяло, по-късно се случвало много пъти в Църквата на светиите на земята. Враговете на Църквата бездушно преследвали и мъчели Църквата, разорявали ли я и я погребвали в тъмнина. Но Църквата след тези удари и притеснения се изправяла с по-голяма слава и сила. Както Храмът на Неговото Тяло е възкръснал, така, в края на краищата, ще възкръсне и Църквата на Неговите светии.

О, Възкръснал Господи, не ни предавай на тление и вечна смърт, но ни възкреси в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски