17 МАРТ / 4 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГЕРАСИМ ЙОРДАНСКИ

СВ. ВЯЧЕСЛАВ (ВАЦЛАВ) ЧЕШКИ

Кондак преподобному Герасиму Иорданскому, глас 4

Возгоре́вся раче́нием Го́рним,/ же́стость пусты́ни Иорда́новы па́че всех ми́ра сла́дких предпоче́л еси́;/ отону́дуже повину́ся тебе́ зверь да́же до сме́рти, о́тче,/ послу́шне и жа́лостне на гро́бе твое́м сконча́ся,/ просла́вльшу тя та́ко Бо́гу,/ к Нему́же моля́ся, и о нас,// о́тче Гера́симе, помина́й.

Тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 4

Днесь А́нгели с челове́ки ра́дуются вку́пе о́бщим весе́лием,/ Не́бо и земля́ све́тло лику́ют в па́мять твою́, свя́те./ И мы, гре́шнии, приле́жно ти вопие́м:/ помоли́ся к Влады́це о нас,/ изба́вити ны от напа́сти/ ви́димых и неви́димых враг,// чту́щих пресве́тлую па́мять твою́.

Кондак благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 1

С ли́ки А́нгельскими предстоя́,/ блаже́нне кня́же Вячесла́ве,/ наслажда́ешися Боже́ственныя и неизрече́нныя добро́ты,/ и отту́ду благоде́тельныя да́ры поче́рп чуде́с,/ всем, притека́ющим ве́рою под твою́ святы́ню// источа́еши цельба́м дарова́ние.

Ин тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому

Благочести́ваго ко́рене о́трасль пречестна́я,/ святы́й благове́рный вели́кий кня́же Вячесла́ве,/ побо́рник быв Восто́чныя в Че́хах Це́ркве/ и прибе́жище те́плое убо́гим и си́рым,/ я́ко вторы́й А́вель, незло́биве претерпе́л еси́ смерть,/ во главу́ усече́н руко́ю бра́та пред враты́ церко́вными./ Те́мже и всели́ тя Христо́с/ я́ко испове́дника пра́выя ве́ры во оби́тели Небе́сныя,/ просла́ви всечестну́ю па́мять твою́ в слове́нских язы́цех/ и дарова́ тя ско́раго помо́щника всем, почита́ющим тя./ Моли́ся о лю́дех твои́х ко Го́споду,// да обрати́т их в ло́но Правосла́вныя Це́ркве и спасе́т ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 МАРТ

Разсъждение

Ако човешката философия може да удовлетвори човека, защо философите Иустин и Ориген станали християни? Защо и Василий, и Златоуст, и Григорий, които изучили в Атина цялата елинска философия, приели кръщение? И блажени Августин, който знаел и елинската, и римската мъдрост, защо отхвърлил всичко и потърсил светлина и спасение в Христовата вяра? Ами св. Климент Римски, който бил твърде богат и твърде учен? Ами света Екатерина, която произхождала от царски род и познавала цялата светска египетска мъдрост? Ами княз Иосаф от Индия, комуто била позната цялата индийска философия? И много и много други, които най-напред търсели обяснение на световните загадки и светлина за своите души във философията, а след това пристъпили в Църквата и се поклонили на Христа Господа.

БЕСЕДА за нерешителността на Пилат

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне… И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат (Иоан 19: 12 и 16).

      Откъде е това противоречие в Пилат? Откъде е това раздвояване на волята в един и същи човек? Докато стоял пред светлото Христово лице, Пилат от цялото си сърце желаел да пусне Праведника. Но когато го обгърнала[1] еврейската тъма, той се съгласил с делата на тъмнината. Семето паднало в тръните. Докато Христовото лице светело над семето, семето никнело; ала когато семето останало без тази светлина, тъмнината на тръните го задушила. Докато Господ Иисус властно говорил на Пилат за Небесния Цар, казвайки му: Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише, Пилат се чувствувал като победен от страх пред Бога. Но когато еврейската тълпа закрещяла на Пилата: Ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря, Пилат бил напълно победен от страха пред земния цар. И страхът за плътта надделял над страха за душата, както и до ден днешен това понякога се случва.                                                                   

Пилат е бил ученик на светската мъдрост. А светска мъдрост не дава сила, а влива страх. Светската мъдрост не поддържа душата, а плътта. Светската мъдрост не влива страх в душата, а страх за плътта и всичко онова, що е плътско. Ето Пилат – един ясен и жалък пример как светската мъдрост възпитава хората против Бога и против Христа. Но слабохарактерната и нерешителна Пилатова душа не е свойствена само на езичниците, а и на неутвърдените християни. Някои християни всекидневно и незабележимо, а често и несъзнателно, ту искат да освободят Христос от мрачния и злобен еврейски инстинкт в себе си, ту пак да го предадат на този инстинкт за разпятие. Това става винаги, когато някой християнин потъпче някоя Христова заповед заради изпълнение на някое свое плътско желание. Понякога светлината на тези заповеди осветява сърцето на нерешителния християнин, а после плътската тъмнина така го поглъща, че той се предава напълно на нея.                                                                                       

        Господи дълготърпеливи, не скривай светлината на Твоето лице от нас нито за миг, за да не ни овладее тъмнината. Помогни ни, Господи, да останем докрай деца на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – обзела (бел. прев.).