16 НОЕМВРИ / 3 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ПРЕПОДОБНИ ПИМЕН ЗОГРАФСКИ

СВ. АКЕПСИМА, ЕП. НЕАСОНСКИ

СВ. ИОСИФ ПРЕЗВИТЕР

СВ. АЙТАЛ ДЯКОН

ОБНОВЛЕНИЕ НА ХРАМА НА СВ. ГЕОРГИ В ЛИДА

Тропар на Преп. Пимен Зографски (Софийски)

Възпитан в Атонската Зографска обител, Изобразилия се в плът Син Божий, изобразявайки, си проповядвал на всички, Пимене, преподобни отче наш! Обновил много храмове, си направил сам себе си храм на Светия Дух. Затова те облажаваме, зовейки: моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак на Преп. Пимен Зографски (Софийски)

Да почетем днес всесветлата звезда на българската земя, възсияла за нас от град София, и дошла на Атонската планина, озарявайки с учението и чудесата си цялата тая страна, и отново завърнала се в българската земя. Да облажим пречудния Пимен!

Тропарь мученикам Акепсиму, епископу Наессонскому, Иосифу, пресвитеру и Аифалу, диакону, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Акепсиму, епископу Наессонскому, Иосифу, пресвитеру и Аифалу, диакону, глас 2

Тропарь великомученику Георгию Победоносцу, глас 4

Я́ко пле́нных свободи́тель/ и ни́щих защи́титель,/ немощству́ющих вpач,/ правосла́вных побо́рниче,/ победоно́сче великому́чениче Гео́pгие,// моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь великомученику Георгию Победоносцу, глас 4

По́двигом до́брым подвиза́лся еси́, страстоте́рпче Христо́в,/ ве́рою, и мучи́телей обличи́л еси́ нече́стие,/ же́ртва же благоприя́тна Бо́гу прине́слся еси́,/ те́мже и вене́ц прия́л еси́ побе́ды,// и моли́твами, свя́те, твои́ми все́м подае́ши прегреше́ний проще́ние.

Тропарь великомученику Георгию, ради освящения храма его, глас 4

Днесь блажа́т тя ми́ра концы́,/ Боже́ственных чуде́с испо́лншеся,/ и земля́ ра́дуется, напи́вшися кро́ве твоея́./ Христоимени́тии же лю́дие гра́да Ки́ева/ освяще́нием Боже́ственнаго хра́ма твоего́ ра́достию возвесели́шася,/ страстоте́рпче Гео́ргие,/ сосу́де избра́нный Свята́го Ду́ха, уго́дниче Христо́в./ Его́же моли́/ с ве́рою и мольбо́ю приходя́щим во святы́й твой храм/ да́ти очище́ние грехо́в,// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Георгию Победоносцу, глас 4

Возде́лан от Бо́га показа́лся еси́ благоче́стия де́латель честне́йший,/ доброде́телей рукоя́ти собра́в себе́,/ се́яв бо в слеза́х, весе́лием жне́ши,/ страда́льчествовав же кро́вию, Христа́ прия́л еси́,// и моли́твами, свя́те, твои́ми все́м подае́ши прегреше́ний проще́ние.

Ин кондак великомученику Георгию Победоносцу, глас 8

К возбра́нному и ско́рому заступле́нию твоему́ прибе́гше ве́рнии,/ мо́лим изба́витися, страстоте́рпче Христо́в, от собла́зн вра́жиих,/ воспева́ющим тя, и вся́ких бед и озлобле́ний, да зове́м:// ра́дуйся, му́чениче Гео́ргие.

Кондак великомученику Георгию, ради освящения храма его, глас 2

Боже́ственнаго и венцено́снаго великому́ченика Христо́ва Гео́ргия,/ на враги́ побе́ду взе́мшаго одоле́ния,/ соше́дшеся ве́рою во освяще́нный хра́м, восхва́лим,/ его́же благоволи́ Бо́г созда́ти во и́мя его́,// Еди́н во святы́х почива́яй.

Боже́ственная, му́дре, непоро́чно тайноводи́л еси́,/ же́ртва прия́тна был еси́, Богоблаже́нне:/ Христо́ву бо пил еси ча́шу сла́вно, свя́те Акепси́мо,/ со страда́льцы твои́ми,// моля́ся непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 НОЕМВРИ

Разсъждение

Между многобройните чудеса на св. Георги се разказва и за следното: На остров Митилини имало църква на св. великомъченик Георги Победоносец. Жителите от целия остров се стичали в тази църква за годишния свещен празник. Като разбрали за това, сарацините от Крит една година на празника нападнали острова, пленили и поробили [когото заловили], и се върнали в Крит. Бил поробен и един красив юноша, когото пиратите подарили на своя княз в Крит. Князът го взел и го поставил да прислужва на трапезата. Родителите на юношата потънали в голяма скръб за сина си. Като минала година и пак настанал денят на св. Георги, тъжните родители, по стария обичай, сложили трапеза и поканили[1] много гости. Като мислела за сина си, бедната майка отишла пред иконата на светеца, паднала на земята и започнала да моли св. Георги да избави сина ѝ от робството, така, както той си знае. След това майката се върнала на трапезата. Стопанинът вдигнал чаша и пил за славата на св. Георги. В този миг техният син се явил между тях, държейки в ръце една стъкленица с вино. Когато всички, изненадани и със страх започнали да го питат откъде и как се е намерил тук, юношата отговорил, че точно когато щял да налее вино на своя господар в Крит, пред него се появил един юнак на кон, качил го върху коня и за миг го пренесъл в дома на родителите му. Всички се учудили и прославили Бога и Неговия дивен светия – воеводата и победоносеца Георги.

БЕСЕДА за Христос като Глава на всички светии

За да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа (Ефес. 1: 10).

Грехът обезумява, грехът обезглавява. Човек, потънал в грехове и пороци, прилича на кокошка, чиято глава е отсечена, а тя, умирайки, конвулсивно рита и скача насам-натам. Целият езически свят представлявал обезглавена маса, която умирала в конвулсии. Христос е съединил отсечената глава с потъмнелия труп и оживил тялото на човешкия род. Той е Глава на небесното войнство и никога не е преставал да бъде. А като Творческо Слово Божие Той отначало е бил Глава и на сътворения свят, на видимия свят, особено пък на човешкия род. Но грехът като меч разделил главата на грешния Адам от трупа. Въплътилият се на земята Господ е помирил небето и земята, спуснал небето към земята и земята издигнал към небето, и всички поставил под Своя ум, под Своята глава. Чрез Христа ние сме помирени със Света Троица, с Божиите ангели, един с друг и със сътворената природа около себе си. Намерена е изгубената глава и всичко хармонично се е устроило под нея. А ние имаме ум Христов – казва апостолът. Каквото е главата върху човешкото тяло, това е умът на духовния, вътрешния човек. Ако сме Христови, значи, трябва да мислим и съдим като нашия Глава Христос – за всичко само с Него и чрез Него да мислим и съдим. А с Него ще мислим и съдим, ако се чувстваме като членове на едно тяло заедно с другите хора и с ангелите, едно тяло, чиято Глава е Христос. Оттук се разгаря нашата любов към Бога и се усилва нашата вяра, и се освещава нашата надежда. Само заспалото тяло не чувства връзката със своята глава. Да се пробудим, братя мои, да се пробудим, докато още има време.

Господи Иисусе Христе, Глава наша Всеумна, съедини ни със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – гостили (бел. прев.).