16 АВГУСТ / 3 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИСАКИЙ, ДАЛМАТ И ФАВСТ

СВ. АНТОНИЙ РИМЛЯНИН, НОВГОРОДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Тропарь преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским, глас 2

Поще́нием возсия́вшия, я́ко свети́ла,/ и е́реси разврати́вшия ве́рою,/ пе́сньми Исаа́кия восхва́лим и с Далма́том Фа́вста,/ я́ко Христо́вы уго́дники,// Того́ моля́щия о всех нас.

Тропарь преподобному Антонию Римлянину, Новгородскому чудотворцу, глас 4

Ве́тхий Рим, оте́чество твое́, оста́вив,/ на ка́мень, я́ко на ле́гкий кора́бль, возше́л еси́/ и на нем па́че естества́, а́ки безпло́тен, по вода́м ше́ствовал еси́,/ промышле́нием Боже́ственнаго ра́зума направля́емь,/ Вели́каго Нова́гра́да дости́гл еси́/ и, оби́тель в нем сотвори́в,/ те́ло твое́ в ней предложи́л еси́, я́ко дар освяще́н./ Тем мо́лим тя, о́тче Анто́ние:// моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Антонию Римлянину, Новгородскому чудотворцу, глас 8

Ри́мское воспита́ние, Вели́кому же Нову́гра́ду благода́тное процвете́ние,/ мно́гими бо труды́ и по́двиги в нем Бо́гу угоди́л еси́./ Сего́ ра́ди чуде́с дарова́ний от Него́ сподо́бился еси́,/ и те́ло твое́ мно́гими ле́ты соблюде́ нетле́нно./ Мы же, сие́ лобыза́юще, ра́достно от души́ вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче Анто́ние.

Ин кондак преподобному Антонию Римлянину, Новгородскому чудотворцу, глас 2

Я́ко звезда́, возсия́л еси́ от Ри́ма,/ и, доше́д Богоспаса́емаго Вели́каго Нова́гра́да,/ ту в нем оби́тель сотвори́л еси́,/ и, це́рковь поста́вив,/ созва́ и́нок мно́жество./ С ни́миже моли́ о нас, чту́щих па́мять твою́, да зове́м ти:// ра́дуйся, преподо́бне о́тче Анто́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АВГУСТ

Разсъждение

Светите души с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазила цялата кореспонденция на св. Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания, попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа, Той им отвърнал: Достатъчни са (Лк. 22: 38). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две, е съвършен“.

БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните

Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира (Исая. 1: 3).

Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесният вол познава стопанина си, и как магарето – чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувства неговото присъствие и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумният човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът, и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина си, и оселът, без изключение, знае кой го храни, докато при хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви, само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци, и които, като изгубят благочестието, стават по-бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий.

О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски