16 АПРИЛ / 3 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НЕУВЯХВАЩ ЦВЯТ“

СВ. НИКИТА МИДИКИЙСКИ

Тропарь на Великий Четверг, глас 8

Егда́ сла́внии ученицы́/ на умове́нии ве́чери просвеща́хуся,/ тогда́ Иу́да злочести́вый/ сребролю́бием неду́говав омрача́шеся,/ и беззако́нным судия́м Тебе́, Пра́веднаго Судию́, предае́т./ Виждь, име́ний рачи́телю,/ сих ра́ди удавле́ние употреби́вша!/ Бежи́, несы́тыя души́,/ Учи́телю такова́я дерзну́вшия;// И́же о всех Благи́й, Го́споди, сла́ва Тебе́.

Кондак на Великий Четверг, глас 2

Хлеб прие́м в ру́це преда́тель,/ сокрове́нно ты́я простира́ет,/ и прие́млет це́ну Созда́вшаго Свои́ма рука́ма челове́ка,// и неиспра́влен пребы́сть Иу́да раб и льстец.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неувядаемый Цвет», глас 5

Ра́дуйся, Богоневе́сто, же́зле та́йный,/ Цвет Неувяда́емый процве́тший,/ ра́дуйся, Влады́чице, Е́юже ра́дости наполня́емся // и жизнь насле́дствуем.

Кондак преподобному Никите Мидикийскому, исповеднику, глас 2

Небе́сный ум и житие́ стяжа́в,/ сия́еши я́сно, я́коже со́лнце, све́тлостию дел,/ просвеща́еши су́щия во тьме жите́йстей, о́тче Ники́то,/ и, приводя́ всех к Бо́гу,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АПРИЛ

Разсъждение

„Очаквам за себе си хиляди пъти да умра“ – това писал св. Атанасий Велики до своето паство в Египет по време на страшната арианска ерес. Тези думи може да каже за себе си всеки духовен човек, който е прогледал с духа си и е видял мрежата, в която се намира всяка човешка душа на този свят. Колкото един човек е по-духовен, толкова тази мрежа е по-гъста. Такава е волята Божия – най-духовните да се спасяват по най-трудния път. И сам псалмопевецът казва: Много са скърбите на праведника. Но в края на краищата победата и славата принадлежат на праведника. Само трябва да се въоръжи с вяра и търпение. Който вярва, той разбира своето страдание. Който се въоръжи[1] с търпение, той ще види победата и славата. За онзи, който обича Господа, и най-трудният път е достатъчно широк, и най-големите мъки – леко иго, и най-лютата смърт – сватбена радост.

БЕСЕДА за голямото Божие желание

[Бог] иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2: 4).

Бог иска всички човеци да се спасят –  затова Господ Иисус слязъл в ада, за да спаси и онези, които са живеели преди Неговото дохождане на земята. Защото, ако той не бе слязъл в ада, огромен брой праведни души биха погинали завинаги. И още – ако Той не бе слязъл в ада, главната квартира на злобата против Бога и човешкия род би останала неразрушена. Та две са причините, следователно, подбудили Христа Жизнодавеца с душата Си да се спусне в ада: първо – да разруши гнездото на адските сили, и второ – да изведе от ада в рая душите на праотците, пророците, праведниците [мъже и жени], които изпълнили ветхозаветния Божи закон, и с това угодили на Бога. Преди още сатаната много да се порадва, гледайки унижението и умъртвяването Му на Кръста, Христос се появил жив и всесилен, всред ада, в главната квартира на сатаната. Каква неочаквана и ужасна изненада[2] за сатаната! Три години на земята той сплитал примки против Христос, а ето, че за три дена Христос разрушил неговото царство и отнесъл пребогати трофеи във вид на рой праведни души.

Ти искаш да се спасят всички хора, о, Господи. Молим Ти се, спаси и нас. Защото няма спасение и Спасител освен Тебе. На Тебе Единствения се надяваме, и на Тебе Единствения се покланяме. На Тебе, на Отца, и на Светия Дух, сега и винаги. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски    

[1] В ориг. – бронира (бел. прев.).

[2] В ориг. – новост, новина (бел. прев.).