16 МАРТ / 3 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВОЛОКОЛАМСКА“ И „ЗНАМЕНИЕ – ЗЛАТОУСТОВСКА“

СВ. ЕВТРОПИЙ, КЛЕОНИК И ВАСИЛИСК

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАРТ

Тропарь мученику Василиску Команскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Васили́ск/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Василиску Команскому, глас 8

Во страда́нии кре́пок и му́жествен яви́лся еси́ и в чудесе́х преди́вен,/ явле́нно Христо́во и́мя преднося́, мучи́теля посрами́л еси́./ Тем тя почита́ем, Васили́ске, при́сно зову́ще, всече́стне:// ра́дуйся, му́чеников све́тлая добро́то.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Казано по човешки, Христос с послушанието се издигнал до главенство в Църквата, в света и в човешката история. Никой не е добър ръководител, ако не е преминал школата на послушанието. Адам е изгубил властта и главенството си над животните и природните стихии в онзи час, когато се показал непослушен към Бога. „Послушание за послушание; ако някой слуша Бога, и Бог него го слуша“ – казал авва Мойсей. Но като се вземе предвид как и колко пъти хората ежедневно нарушават Божиите заповеди, очевидно е, че Бог повече слуша хората, отколкото хората Бога. Фактът, че безсмъртният Бог слуша нас – тленните, повече отколкото ние Него, трябва да изпълни със срам всеки, който все още има що-годе съвест. Когато св. Евтропий бил мъчен заедно с двамата си другари, той се помолил Богу: „Ела ни на помощ, както си дошъл на Твоя раб Теодор (Тирон)!“. Земята се затресла и послушният Господ се явил заедно с ангелите и св. Теодор. И Господ рекъл на страдалците:

„По време на вашето мъчение Аз стоях пред лицата ви, гледайки вашето търпение. Имената ви ще се запишат в Книгата на Живота“.

БЕСЕДА ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ

Но да оставам в плътта, е потребно за вас

(Филип. 1: 24).

Озарен от Христовата любов, апостол Павел признава в посланието до филипяните, че за него смъртта е придобивка, защото за него животът е Христос. Любовта му към Христа го тегли към смъртта, за да бъде с Христа, а любовта към верните люде го кара да остане в плътта. Но това не е противоположност, разкъсваща апостола и дърпаща го на две страни, а една и съща [любов], която отваря пред него две съкровищници с блага: едната с блажения небесен свят, а другата на земята – с душите на вярващите. Небесните блага се увеличават със земните, едната съкровищница прелива в другата. Да отиде на небето – към това апостола го теглят любовта и наградата; да остане на земята – към това го теглят любовта и дългът. А щом един смъртен човек, братя мои, намира за потребно да остане в тяло от любов към своите братя, какво чудно има тогава, че безсмъртният Бог преди апостола е видял, че е необходимо да бъде в Тяло заради спасението на човешкия род, вместо извън Тяло в духовното Царство?“.Тази Павлова изповед пред филипяните не ни ли разкрива съвсем ясно подбудите на въплътения Божий Син? Там, на небесата, без примес на грях и смърт, са истинското Христово Царство и истинският Христов живот. Ала любовта на Божия Син към хората намерила за необходимо да бъде в тяло на земята между хората. Наистина трябва да сме благодарни на апостол Павел, че като обяснявал за себе си [защо е необходимо да остане в тяло], ни е обяснил тайната на Христовото пришествие и пребиваването Му в тяло.

Дивен си, Господи, в Твоите светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски