16 ФЕВРУАРИ / 3 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. СИМЕОН БОГОПРИЕМЕЦ

СВ. ПРОРОЧОЦА АННА

СВ. ВЛАСИЙ – ВОКУЛ

СВ. НИКОЛАЙ ЯПОНСКИ

Тропар на св. Богородица

Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице, премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.

Тропарь праведным Симеону Богоприимцу и Анне Пророчице, глас 1

Ра́дуйся, Богоприи́мче ста́рче Симео́не,/ во объя́тия прие́мый Спа́са Го́спода./ Весели́ся и ты, честна́я проро́чице А́нно,/ возвести́вши прише́ствие в мир Христа́ Бо́га на́шего,/ сокруши́вшаго держа́ву вра́жию// и подаю́щего нам ве́лию ми́лость.

Кондак праведным Симеону Богоприимцу и Анне Пророчице, глас 8

Во избра́нных Бо́жиих, блаже́нне ста́рче Симео́не,/ на Небеси́ предстои́ши пред лице́м Христа́ Бо́га,/ Его́же во хра́ме, я́ко Младе́нца руконоси́маго,/ во объя́тия своя́ от всепречи́стых рук прия́л еси́/ и со А́нною проро́чицею я́ко Бо́га испове́дал еси́./ Те́мже похва́льными гла́сы ублажа́ем вас:/ ра́дуйся, Богоприи́мче ста́рче Симео́не,/ ра́дуйся, проро́чице честна́я А́нно,// ра́дуйтеся, Бо́га во пло́ти позна́вшии.

Тропарь равноапостольному Николаю, архиепископу Японскому, глас 4

Апо́столов единонра́вне и сопресто́льне,/ служи́телю Христо́в ве́рный и Богому́дрый,/ цевни́це избра́нная Боже́ственнаго Ду́ха,/ сосу́де преизлива́ющийся любве́ Христо́вы,/ Япо́нския земли́ просвети́телю,/ святы́й Нико́лае, иера́рше равноапо́стольне,/ моли́ся Живонача́льней Тро́ице/ о всем твое́м ста́де// и о всем ми́ре.

Кондак равноапостольному Николаю, архиепископу Японскому, глас 4

Стра́нника и прише́льца прия́т тя страна́ Япо́нская,/ равноапо́стольне святи́телю Нико́лае,/ в ней же испе́рва позна́л еси́ себе́ я́ко чу́ждаго,/ оба́че теплоту́ и свет Христо́в источа́я,/ прелага́л еси́ враги́ твоя́ в сы́ны духо́вныя,/ и́мже раздая́ благода́ть Бо́жию, созида́л еси́ Це́рковь Христо́ву,/ о ней же ны́не моли́ся,/ и тебе́ бо сы́нове ея́ и дще́ри взыва́ют:// ра́дуйся, па́стырю до́брый наш.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

С каква слава се е удостоил на небето св. Симеон Богоприемец, който е държал в ръцете си Спасителя на света, показва ясно случаят, разказан в житието на св. Петър Атонски (12 юни). Още като воевода в едно сражение Петър бил пленен, окован и хвърлен в тъмница, в един град  Самара, на брега на река Ефрат. Затворникът дълго, със сълзи молил Св. Николай да умоли Бога за него, та да се освободи от тъмницата, обещавайки да посвети себе си изцяло на Бога. Св. Николай му се явил насън и му казал, че се моли Богу за него, но Бог отлага освобождаването му, затова, че той, Петър, и по-рано е давал подобно обещание, но не го е изпълнил. Освен това, св. Николай го посъветвал да се моли на Св. Симеон Богоприемец, „който е много силен пред Бога и стои заедно с Пресветата Дева и със св. Иоан Предтеча близо до Божия Престол“. Петър послушал съвета на свети Николай и започнал да се моли на св. Симеон. Тогава отново му се явил св. Николай заедно със св. Симеон и то не насън, а наяве. Петър видял Симеона – чуден по вид, със светло лице, облечен с одежди на старозаветен свещеник, със златен жезъл в ръце. Св. Симеон рекъл на Петър: „Щеш ли изпълни обещаното и да станеш монах?“. На което Петър отговорил: „Да, господарю, с Божията помощ“. Тогава Симеон докоснал с жезъла си Петровите окови и веригите се разтопили като восъчни. Тъмничната врата се отворила и светиите извели Петър из тъмницата.

БЕСЕДА за Духа Божий, Който говори чрез духоносците

Не се грижете, как, или що да говорите…, а Духът на Отца ви е, Който говори във вас (Мт. 10: 19 – 20).

Това са думи на Оногова, Който знае всичко, и Който е дал на света знанието, което никой от хората преди Неговото посещение не знаел. Ако някой е изпълнен с Дух Божий, той вече не говори от човешкия дух, а Духът Божий говори из него и чрез него. Тогава той е само оръдие или лира на Божия Дух, чрез която говори Бог Дух. И такъв човек, когато говори, говори непогрешимо и никой не може да открие лъжа в думите му, освен онези, които поради развратения си ум считат истината за лъжа. Как говорят хора, изпълнени с Духа Божий, ясно се вижда от примера на пророците и още по ясно от примера на апостолите. Толкова чудати и невероятно изглеждали думите на апостолите [за очите] на чужденците, т.е. на онези, които нямали Дух Божий в себе си, и които знаели да мъдруват само плътски; че смятали апостолите за пияни. Впрочем, пияни и смешни изглеждали за невежите и всички онези хора, които първи започнали да говорят за загадките на физическия свят, за силата на парата, за магнетизма, за електричеството, за безжичната телеграфия, разказите за далечни земи… Как да не изглеждат пияни и смешни духовните люде, на които Духът Божий разкрива скритите тайни на духовното Царство! Който се смири пред Бога, Бог го прави силен. В съкрушеното сърце се вселява Божият Дух и оттам говори с човешките уста. Това е потвърдено не само от пророците и апостолите, а и от многобройните Божии синове и дъщери.

Господи благий, не отнимай от нас Твоя Свети Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски