16 ЯНУАРИ / 3 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК МАЛАХИЯ

СВ. МЪЧЕНИК ГОРДИЙ

СВ. ГЕНОВЕВА

Тропарь пророку Малахии, глас 2

Проро́ка Твоего́ Малахи́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Малахии, глас 4

Проро́чества дарова́нием богате́я, проро́че,/ Христо́во предвозвести́л еси́ прише́ствие я́ве и ми́рови спасе́ние,// Его́же сия́нием мир просвети́ся.

Ин кондак пророку Малахии, глас 8

Я́ко А́нгел послужи́л еси́, всеблаже́нне,/ и сподо́бися пре́ди бу́дущая веща́ти,/ Госпо́дне бо вочелове́чение всем уясни́л еси́,/ те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся проро́че Бо́жий Малахи́е, приснопа́мятне.

Тропарь мученику Гордию Каппадокийскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Горди́й/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

.

Кондак мученику Гордию Каппадокийскому, глас 8

Твоя́ по́ты, пресла́вне, всю зе́млю напои́ша,/ и честны́ми кровьми́, Горди́е, мир весь возвесели́л еси́./ Моли́твами твои́ми, Богому́дре,/ спаса́й вся, ве́рою тя воспева́ющия и ублажа́ющия,// вопию́щия песнь досто́йную, всехва́льне, я́ко многострада́лец.

Ин кондак мученику Гордию Каппадокийскому, глас 4

Все́ю любо́вию днесь Це́рковь твою́ па́мять соверша́ет, Горди́е,/ восхваля́ющи та́йно,/ я́ко по той пострада́л еси́,/ му́ченикам добро́то// и всем ве́рным во Христа́ похвало́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЯНУАРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Унижение и провал Бог допуска  на гордия човек, когато той си мисли , че неговата сила е вечна. Когато злия римски епарх Тарквиний, посякъл блажени Тимотей, извикал свети Силвестър и го заплашил със смърт, ако не му покаже Тимотеевото наследство, и освен това не принесе жертва на идолите. Без страх и трепет прозорливият светец му отговори с евангелските слова: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това с което се хвалиш да сториш на мен ( т.е. смърт), тебе ще сполети“. Гордият епарх оковал Силвестър и го хвърлил в тъмница с намерение скоро да го погуби. Като направил това, той седнал да яде. Но в гърлото му заседнала рибена кост. От пладне до полунощ лекарите се мъчили да спасят живота му, ала всичко било напразно. В полунощ Тарквиний изпуснал гордата си душа във вечните мъки. Така се изпълнило пророчеството на св. Силвестър, а и библейските слова: Пред погибел гордост върви (Пртч. 16, 18).

БЕСЕДА за това, как Царството Божие се печели със сърцето, а не с езика

Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно ( Мт.7, 21)

С език, братя, не се придобива Царството Божие, а със сърце. Сърцето е съкровищница на онези блага, с които се купува Царството, а не езикът. Ако съкровищницата е пълна с благата Божий, т.е. силна вяра, блага надежда, чиста[1] любов, и добри дела, тогава и изразителят на тези блага – езикът е верен и приятен; ако пък съкровищницата е празна от към всичко това, тогава и нейният изразител е лъжлив и дързък. Каквото е сърцето, такива са и думите. Всичко, всичко произлиза от сърцето. Лицемерието е безсилно и пред хората, и още по-немощно пред Бога. Ако сам Отец говори чрез пророк Малахия : Ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? Т.е. чувам, че ме наричате Отец, ала не виждам да ме почитате в сърцата. Чувам, че ме наричате Господ, ала не виждам благоговението[2] към Мене в сърцата ви. Нашата Молитва: „Господи! Господи!“ е прекрасна и полезна, само когато извира от молитвено сърце. Сам Господ е заповядал да се молим непрестанно, но не само с език, та да ни чуят хората, но и в тайната стаичка на сърцата , та да ни чуе и види Господ.

Господи величествени и дивни, избави ни от лицемерието и влей в сърцето ни Твоят страх, та нашето сърце, чисто[3] и непрестанно да пребивава в молитва пред Тебе. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – светла

[2] В ориг. – страха

[3] В ориг. – исправно