15 ДЕКЕМВРИ / 2 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ГЕРОНТИСА“

СВ. ПРОРОК АВАКУМ

СВ. СТЕФАН УРОШ

СВ. ИОАНИКИЙ ДЕВИЧКИ

Тропар Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Геронтисса»

Я́ко пресве́тлая звезда́,/ просия́ Боже́ственными чудесы́/ святы́й о́браз Тво́й, Изба́вительнице,/ луча́ми благода́ти и милосе́рдия Твоего́/ озари́в в но́щи скорбе́й су́щих./ Пода́ждь у́бо и на́м, Всеблага́я Де́во,/ избавле́ние от бе́д,/ исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных,/ спасе́ние и ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Геронтисса», глас 8

Ко ико́не Твое́й, Пресвята́я Госпоже́, бе́дствовавшии с ве́рою прите́кше, заступле́нием Твои́м изба́вишася от злы́х, но я́ко Ма́терь Христа́ Бо́га и на́с свободи́ от лю́тых обстоя́ний, вре́менных и ве́чных, да зове́м Ти́: ра́дуйся Изба́вительнице на́ша от все́х бе́д.

Тропарь пророку Аввакуму, глас 2

Проро́ка Твоего́ Авваку́ма па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Аввакуму, глас 8

Возгласи́вый вселе́нней от ю́га прише́ствие Бо́жие от Де́вы, Авваку́ме богоглаго́ливе,/ и на Боже́ственней стра́жи предстоя́нием/ слы́шания от светоно́сна а́нгела/ Христо́во Воскресе́ние возвести́л еси́ ми́ру,/ сего́ ра́ди ве́село зове́м ти:// ра́дуйся, проро́ков све́тлая добро́то.

Тропарь святому Стефану Урошу V, царю Сербскому, глас 3

Ю́ношески процве́л еси́/ во оте́чествии твое́м, добро́тою украше́н,/ и непра́ведную и безвре́менную смерть подъя́л еси́,/ У́роше всече́стне;/ ца́рскаго ко́рене плод сла́док,/ а́ще и не во вре́мя созре́в,/ в Госпо́дню жи́тницу всели́лся еси́/ и жа́лость ве́лию сро́дству твоему́ оста́вил еси́.// Моли́ся о нас, творя́щих святу́ю па́мять твою́.

Кондак святому Стефану Урошу V, царю Сербскому, глас 6

О́трасли благоро́дныя цвет прекра́сный яви́лся еси́, У́роше всече́стне,/ за́вистию бо убие́н был еси́ от твои́х при́сных,/ Бо́жиим же Ду́хом просвеще́н,/ святоро́днаго пле́мене свят был еси́/ и, му́ченическим венце́м увя́зся, в черто́зе Небе́снем водворя́ешися.// Моли́ся о нас, свя́те, творя́щих любо́вию па́мять твою́.

Тропар Јоаникију, глас 1.

Просветио си се постом, молитвама и божанском благодаћу, озаривши крајеве Земље светло и побожно. Од Бога си примио дар чудеса, да лечиш болести и изгониш зле духове из људи, који са вером притичу ка твојим светим моштима, свети оче наш Јоаникије: Слава Ономе који ти је дао благодат, слава Ономе који те је укрепио, слава Ономе који кроз тебе свима дарује исцељења.

Кондак Јоаникију, глас 8.

 Од младости си, богомудри, заволео анђелски живот, све лепоте светске оставивши: Зађе као звезда светска, и приђе ка Разумном и Праведном Сунцу, Господу Христу. Од Њега си примио благодат исцељења, да лечиш од различитих болести оне који прилазе свештеном гробу твоме. Зато и ми који прослављамо са љубављу свеславну успомену твоју, кличемо ти: Радуј се, оче Јоаникије!

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята! Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  

[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).

[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).

[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).