15 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ШУЙСКО – СМОЛЕНСКА“

МЪЧЕНИЦИ АКИНДИН, ПИГАСИЙ, АФТОНИЙ, ЕЛПИДИФОР И АНЕМПОДИСТ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Я́ко многоце́нное сокро́вище прия́т град Шу́я/ чуде́сно напи́санную ико́ну Твою́,/ Пресвята́я Влады́чице, Де́во Богоро́дице,/ во исцеле́ние лю́тыя я́звы и во утеше́ние правосла́вных Тобо́ю дарова́нную,/ от нея́же исто́чники благода́тныя и до ны́не оби́льно излива́ются./ Проба́ви, Пречи́стая, и на бу́дущее вре́мя ми́лости Твоя́ ве́дущим Тя,/ храни́ град Твой и всю Ру́сскую зе́млю// и спаса́й люде́й, к Тебе́ с ве́рою и любо́вию притека́ющих.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Всеблага́я и преми́лостивая Засту́пнице ро́да христиа́нскаго,/ Пречи́стая Де́во Богоро́дице,/ припа́дающе пред святы́м и чудотво́рным Твои́м о́бразом,/ и́мже от лю́таго смерто́носия град Шу́ю дре́вле изба́вила еси́,/ уми́льно взыва́ем Ти:/ не преста́й под кро́вом Своея́ бла́гости/ сохраня́ти от бед и обстоя́ний град Твой/ и вся гра́ды и ве́си страны́ Росси́йския/ и моли́ти Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего, // да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 3

Ма́ти Бо́жия Пресвята́я,/ стено́ христиа́ном, гра́да на́шего Шу́и покро́в и заступле́ние!/ Моли́твы раб Твои́х, ко ико́не Твое́й припа́дающих, приими́,/ во испове́дании Правосла́вныя ве́ры укрепи́,/ от вся́кия напа́сти и беды́ изба́ви,/ ско́рби земны́я на ра́дость преложи́// и Сы́на Твоего́ моли́ гра́ду и лю́дем Твои́м в ми́ре спасти́ся.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я/ на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти,/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

!

Тропарь мученикам Акиндину, Пигасию, Аффонию, Елпидифору и Анемподисту, глас 2

Страстоте́рпцы Госпо́дни,/ блаже́нна земля́, напи́вшаяся кровьми́ ва́шими,/ и свя́та селе́ния,/ прии́мшая телеса́ ва́ша:/ в три́знищи бо врага́ победи́сте/ и Христа́ со дерзнове́нием пропове́дасте:/ Того́ я́ко бла́га моли́те// спасти́ся, мо́лимся, душа́м на́шим.

Кондак мученикам Акиндину, Пигасию, Аффонию, Елпидифору и Анемподисту, глас 2

Благочести́выя и Богоно́сныя му́ченики,/ я́ко на земли́ оста́вльшия вся,/ прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х Твои́х и упокое́ние,/ Акинди́на, Пига́сия, Анемподи́ста,/ с ни́миже Аффо́ния и Елпидифо́ра же,// Еди́не сый Преблаги́й.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 НОЕМВРИ

Разсъждение

Как може да се възвиси до любов към враговете си, който е пречупил любовта си към своите родители? Любовта към родителите е главната и основната школа на любовта. Без тази школа не се върви напред. Сръбският крал Драгутин въстанал с войската си против своя отец, за да седне на бащиния престол. Но му се случило да счупи крака си и това пробудило съвестта му, която до смъртта му, със своите угризения, не го оставила на мира. Драгутин слязъл от престола и отстъпил властта на по-малкия си брат – Милутин, започнал щедро да раздава милостиня, да гради църкви и да върши други добри дела. Освен това, той тайно, строго се подвизавал, носел на голо груба дреха[1], обличал се в грубо вретище[2]нощем, в един тайно изкопан гроб, се молил на Бога. И всичко това каещият се крал правел, за да му прости Бог греха от липсата на любов към неговия родител. И Бог му простил. Много св. мъченици с радост посрещали своите палачи, които ги търсили; гощавали ги в своите къщи, докато те се приготвяли за смъртта. Да нагостиш своите убийци[3] – не е ли това израз на велика любов към враговете ти? Когато цар Сапор люто мъчил св. Акиндин, Пигасий и останалите с тях, изведнъж той побеснял и онемял, не можейки да каже и дума, от голяма ярост раздирал лицето си. Виждайки своя мъчител в такова отчяние, св. Акиндин заплакал, помолил се на Бога за царя, и рекъл: „В името на Иисуса Христа, Господа нашего, проговори!“. Езикът на царя се отвързал и той почнал да говори. Ето пример за истинска любов към своите врагове!

БЕСЕДА за волята  Божия всички християни да бъдат свети

Както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов (Еф. 1: 4).

Единствено Църквата учи и показва, че първо е имало план за света, па после светът е сътворен. Този план е бил създаден от мъдростта, волята и силата Божия. В този план сме и ние – християните, като Църква Божия. Бог, според този план, предварително, преди създание мира, ни е избрал за святост, праведност и любов. Бог предварително ни е избрал и осиновил чрез Него. Чрез кого? Чрез Господ Иисус Христос. Защото, каквито сме Му на Бога, сме Му чрез Иисуса Христа. И без Иисус Христос човек няма никаква връзка, никакво отношение, никакво родство с Бога. Нашето избраничество и осиновяване, значи, е било чрез нашия Господ Иисус Христос. Избрал нас, Своята света Църква, по благоволение на Своята воля, както някога избрал Израил из между всички народи на земята. Никой да не казва: „Това избраничество  унищожава свободната воля на човека, нито християните имат заслуга, че са християни, нито езичникът е за осъждане, че е езичник“. Не – това е съвсем погрешно тълкуване. Защото Бог избра някога Израиля, но някои от Израиля погинаха, а други се спасиха. Той избра и Своята света Църква, призовавайки в Нея всички народи и всички хора. Но кои от избраните и призваните ще се спасят, това не зависи само от Божия избор, а и от човешката воля и труд.

О, Боже вечни, Творецо наш, Който си ни избрал за спасение преди да ни сътвориш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – тръстика. Дреха изработена от тръстика, подобна на конопена (бел. прев.).

[2] вретище – остар. книж. Груба дреха от кълчищен плат, която хората в дълбока древност са носели обикн. при голяма скръб или при покаяние (бел. ред.).

[3] В ориг. – кръвници (бел. прев.).