15 ОКТОМВРИ / 2 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. КИПРИАН И ИУСТИНА

СВ. АНДРЕЙ ЮРОДИВИ

Тропарь священномученику Киприану и мученице Иустине, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д:/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Киприа́не,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Киприану и мученице Иустине, глас 1

От худо́жества волше́бнаго обрати́вся, Богому́дре,/ к позна́нию Боже́ственному,/ показа́лся еси́ ми́ру врач мудре́йший,/ исцеле́ния да́руя че́ствующим тя, Киприа́не со Иусти́ною:/ с не́юже моли́ся Человеколю́бцу Влады́це// спасти́ ду́ши на́ша.

Тропарь блаженному Андрею Константинопольскому, Христа ради юродивому, глас 1

Глас апо́стола Твоего́ Па́вла услы́шав, глаго́лющ:/ мы юро́ди Христа́ ра́ди,/ раб Твой, Андре́й, юро́д бысть на земли́/ Тебе́ ра́ди, Христе́ Бо́же./ Те́мже ны́не па́мять его́ почита́юще,// Тебе́ мо́лимся, Го́споди, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак блаженному Андрею Константинопольскому, Христа ради юродивому, глас 4

Во юро́дство претвори́вся во́лею,/ ми́ра сего́ красоты́ отню́д возненави́дел еси́,/ плотска́я мудрова́ния увяди́л еси́ посто́м и жа́ждею, и зно́ем,/ и сту́дению мра́за,/ от дождя́ и сне́га, и от про́чия возду́шныя тя́готы никогда́же уклони́вся,/ очи́стил еси́ себе́, я́ко зла́то в горни́ле,// Андре́е блаже́нне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо, брате,  погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш, като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?…Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монахът отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече отпреди.

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем (Пс. 1: 2).

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чието сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци, и ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека, невършещ три злини. А сега продължава да го хвали, [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява с лошия си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О, братя мои, колко жалък е плиткият ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон, е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О, братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                            

[1] В ориг. –  почивка (бел. прев.).

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

[3] В ориг. –  плитка (бел. прев.).

[4] Т.е. Творенията на светите Отци. Свещеното Предание (бел. прев.).