15 ЮЛИ / 2 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ПОЛАГАНЕ РИЗАТА НА СВ. БОГОРОДИЦА ВЪВ ВЛАХЕРНСКИЯ ХРАМ

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „АХТИРСКА“, „ПОЖАЙСКА“ и „ТЕОДОТЕВСКА“

СВ. ИУВЕНАЛИЙ, ПАТРИАРХ ИЕРУСАЛИМСКИ

Тропарь Положения Честной ризы Пресвятой Богородицы во Влахерне, глас 8

Богоро́дице Присноде́во, челове́ков покро́ве,/ ри́зу и по́яс пречи́стаго Твоего́ телесе́,/ держа́вное гра́ду Твоему́ обложе́ние дарова́ла еси́,/ безсе́менным рождество́м Твои́м нетле́нна пребыва́ющи:/ о Тебе́ бо и естество́ обновля́ется и вре́мя./ Те́мже мо́лим Тя, мир гра́ду Твоему́ дарова́ти,// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Положения Честной ризы Пресвятой Богородицы во Влахерне, глас 4

Одея́ние всем ве́рным нетле́ния, Богоблагода́тная Чи́стая, дарова́ла еси́,/ свяще́нную ри́зу Твою́,/ е́юже свяще́нное те́ло Твое́ покрыва́ла еси́,/ покро́ве всех челове́ков,/ ея́же положе́ние пра́зднуем любо́вию,/ и вопие́м со стра́хом Ти́, Чи́стая:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Ахтырской», глас 4

Преблагослове́нная Де́во, Богороди́тельнице Чи́стая,/ у Креста́ Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего предстоя́щи,/ ско́рбь ве́лию претерпе́ла еси́/ и благода́ть от Него́ прия́ла еси́ су́щия в ско́рбех утеша́ти./ Те́мже на пречи́стый о́браз Твой благогове́йно взира́юще/ и изображе́нную Тя на нем пред Кресто́м Спа́са на́шего ви́дяще,/ умиле́нно к Тебе́ вопие́м:/ Засту́пнице усе́рдная, блага́я и ми́лостивая!/ Ускори́ изба́вити ны от вся́кия ско́рби, ну́жды и боле́зни/ и спаси́ ду́ши на́ша,// да Тя со благодаре́нием сла́вим во ве́ки.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Ахтырской», глас 8

Притеце́м, ве́рнии, к благода́тному ми́лостей и щедро́т исто́чнику —/ чудотво́рному Пречи́стыя Де́вы о́бразу:/ сей бо нам свы́ше дарова́ся,/ душа́м и телесе́м во спасе́ние,/ ему́же покланя́ющеся с любо́вию, возопие́м к Богоро́дице:/ о Всепе́тая Ма́ти, о Цари́це Всеми́лостивая,/ покры́й и соблюди́ нас от вся́каго зла// Твои́м к Бо́гу Ма́терним предста́тельством.

Тропарь святителю Иувеналию, патриарху Иерусалимскому, глас 4

Бра́та Бо́жия на престо́ле архиере́йства прее́мниче,/ свята́го гра́да Иерусали́ма иера́рше достохва́льне,/ с богому́дрыми отцы́ в Халкидо́не изъясни́л еси́ воплоще́ние Сы́на Бо́жия,/ прише́дшаго мир обнови́ти и обожи́ти вся челове́ки,/ в Це́ркви Его́ с Ним сочета́вшияся,/ святи́телю о́тче Иувена́лие,/ предстоя́ ны́не во Ца́рствии Отца́ све́тов,/ о почита́ющих тя любо́вию моли́ся,// да мир и ми́лость Спа́сова бу́дет с на́ми.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Всяко нещо[1], с което хората се хвалят като достижение на своя разум, всъщност им е открито от Божия промисъл; и всяко открито нещо има две свои предназначения, едното е материално, а другото духовно. Часовникът е един прекрасен уред; ала той не е предназначен само да ни показва времето през деня и нощта, а да ни напомня и за смъртта. Това е неговото духовно предназначение. Когато едната стрелка отброи секундите и минутите, а другата застане на кръгъл час, часовникът бие. Тъй и часовникът на нашия живот отмерва, когато се отброят дните, месеците и годините на живота ни. Затова св. Тихон Задонски съветва всеки християнин да размишлява – 1) че времето на нашия живот непрекъснато отминава; 2) че е невъзможно да върнем изминалото време; 3) че миналото и бъдещето време не е в наша власт, а само това, в което живеем; 4) че края на нашия живот е неизвестен, и заради това, всеки ден, всеки час, и всяка минута, трябва да сме готови за смъртта; 5) че заради това, трябва да пребиваваме в непрестанно покаяние; 6) че заради това, трябва, всеки миг да бъдем в покаяние и разположение на духа, каквото искаме да имаме в смъртния си час.

БЕСЕДА за изпитанията на нашата вяра

Та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос (I Петр. 1, 7)

Нашата вяра, братя е изпитвана по-често отколкото люлеената от вятъра тръстика. Изпитанията са като вятъра; слабата вяра се прекършва, силната става още по-силна. Изпитанията са и като огън, в който сламата изгаря, а златото се пречистя. Нашата вяра се изпитва от човешките мъдрувания и предположения. Това са твърде силни ветрове. Но ние можем да ги преодоляваме, ако пазим Божиите заповеди, и ако срещу тези ветрове поставим учението на Христовата вяра. Освен това, нашата вяра се изпитва от страха и срама; страха от хората, които гонят вярата, и срама от хората около нас, които презират вярата. И това са силни ветрове, които трябва да преодолеем, ако искаме да останем живи. Как да ги преодолеем?                          

Със страха от Бога, който трябва да е по-силен в душите ни от страха от хората; и срама от апостолите, светителите и мъчениците, които не се срамували от своята вяра пред царете, князете, и мъдреците на този свят.                   

Освен това, нашата вяра се изпитва и от страданията и бедите. Те са огън, в който нашата вяра или ще изгори като слама, или ще се кали като нагрято желязо. Това изпитание ще преодолеем като си спомняме за Разпнатия за нас на Кръста  Христос, и толкова хилядите страдалци за вярата, които с търпението си победили и са излезли от огъня като злато, което през вековете сияе между ангелите и между човеците.                    

Нашата вяра се изпитва и от смъртта, от смъртта на нашите роднини и приятели, и въобще от смъртта на хората. Това е лют огън, в който много са изгорили своята вяра. Не е ли смъртта край на всичко? Не е, вярвай, че тя е начало на всичко, ново начало на истинския живот. Вярвай в Христовото Възкресение, вярвай в задгробния живот,  вярвай в общото възкресение и Страшния Съд.

О, Господи благий, укрепи вярата в нас и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – уред, приспособление