15 ЮНИ / 2 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КИЕВО – БРАТСКА“

СВ. НИКИФОР, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ИОАН НОВИ, СОЧАВСКИ (РУМЪНСКИ)

Тропарь святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й И́стина:/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Ники́форе,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 4

И́же перворо́днаго Ца́рства оте́ц,/ правове́рныя слу́жбы и́стинный па́стырь бысть, преподо́бне,/ Царя́ гра́да, Це́ркви всех ма́тере яви́ся свети́льник, Ники́форе,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 1

Лик патриа́ршеский святу́ю твою́ па́мять/ хвала́ми и пе́сньми, Ники́форе, че́ствует,/ в преложе́нии бо прия́т ду́шу твою́, сла́вне./ Тем днесь честна́я Це́рковь, велича́ющи Христа́ Царя́,// сла́вит Еди́наго Человеколю́бца.

Ин кондак святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 4

Побе́ды вене́ц с Небесе́, о Ники́форе пресла́вне, я́ко прие́м от Бо́га,/ спаса́й ве́рою почита́ющия тя,// я́ко священнонача́льника Христо́ва и учи́теля.

Тропарь великомученику Иоанну Новому, Сочавскому, глас 4

Житие́ на земли́ до́бре окормля́я, страда́льче,/ ми́лостынями, и ча́стыми моли́твами, и слеза́ми,/ па́ки же ко страда́нию му́жески устреми́вся,/ пе́рсское обличи́л еси́ нече́стие./ Те́мже Це́ркве был еси́ утвержде́ние/ и христиа́н похвало́,// Иоа́нне приснопа́мятне.

Кондак великомученику Иоанну Новому, Сочавскому, глас 4

Морску́ю пла́вая пучи́ну ку́плею,/ от восто́ка тща́лся еси́ к се́веру,/ но Бо́гу призва́вшу тя,/ я́коже Матфе́й мы́тницу, ты же ку́плю оста́вль/ и Тому́ после́довал еси́ кро́вию му́чения,/ вре́менными искупи́в непроходи́мая,// и вене́ц прия́л еси́ непобеди́мый.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЮНИ

Разсъждение

Иконопочитанието е съществена част на Православието, от което не може да се отдели. Това, че на някои хора им изглежда, че иконопочитанието е същото, каквото е и идолопоклонничеството, не е никакво доказателство срещу иконите. И на евреите се струвало, че Христос твори чудеса със силата на сатаната, не на Бога; а римляните са гледали на  християнските мъченици като на обикновени вълшебници и магьосници. „Иконата е божествена вещ, но не е обожествена“, казал св. Никифор на иконобореца цар Лъв Арменец. След това му обяснил как Бог наредил на Мойсей да направи медна змия и да я издигне в пустинята, макар че преди това било заповядано: Не си прави кумир и никакво изображение. Това е заповядано, за да бъде предпазен избраният народ от египетското идолослужение, а това пък е заповядано, та Той – единственият и всевишен Бог, да покаже Своята сила и чрез видимите предмети. Така Той показва Своята сила и чрез иконите. Такава е Неговата света воля за наша полза и спасение. Ако иконите са незначителни предмети, или пък идоли, нима биха пострадали до смърт за иконите много от най-светите и най-духовни в историята на Църквата мъже и жени?

БЕСЕДА за това как мъдростта се явява навсякъде

Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч (Пртч. Сол. 1: 20 – 21).

Премъдростта Божия е Сам Господ Иисус Христос, чрез когото е сътворено всичко, което е сътворено. И всичко, което е сътворено, показва своя Премъдър Творец, както онова, което е на полето, както и онова, което е в града. В полето е чистата и светла природа, а в града – човекът с неговите занаяти и способности. Премъдростта Божия вика, а не шепти – чрез всички полезни за човека занаяти и способности. Тя е покрила цялото поле, тя е изпълнила целия град, тя е над земята и под земята, във висините звездни и морските дълбини. Който иска да я чуе, може да я чуе на всяко място; онзи, който иска да се поучи и наслаждава от нея, може да се поучи и наслаждава на всяко място; онзи, който иска чрез нея да се поправи и назидава, може да се поправи и назидава на всяко място. Тъй ясна и очевидна е Премъдростта Божия за всички сътворени създания още от началото на света. Но тя е още по-ясна и очевидна в пророците и другите Божии човеци, които са се удостоили, минавайки покрай сътворената природа, да пристъпят към Нея. Чрез техните уста Премъдростта Божия викала в полята и градовете, по улиците на града и пред портите на човека. Ала Божията Премъдрост е най-гръмогласна и най-ясна в лицето на Господ Иисус Христос. В лицето на Господ Иисус Христос Божията Премъдрост се явила в плът и показала на хората Своята чудесна сила и красота. Тука Премъдростта Божия не говори чрез предметите или чрез човеците, но говори Сама от Себе Си, лично и непосредствено. Със Своята мъдрост Господ преди деветнадесет столетия, в Палестина, чрез Църквата, ако може така да се каже, изпълнил целия свят. Така Той и днес, чрез служителите на Словото, вика в полето, по улиците, в най-големите светски тълпи, по градовете и пред всички порти. О, мои братя, да отворим дверите на нашите души за въплътената в Господ Иисус Христос  Божия Премъдрост!

О, Господи Иисусе Христе, Божия Премъдрост и Сила, отвори нашите души и се всели в тях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски