15 МАРТ / 2 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДЪРЖАВНА“

СВ. ТЕОДОТ, ЕП. КИРИНЕЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

Гpа́да Сио́нска взыску́юще,/ под Твой покpо́в, Де́ва Чи́стая, днесь пpитека́ем,/ и никто́же возмо́жет на ны,/ я́ко несть гpад си́лен, а́ще не Су́щаго Бо́га,// и несть и́на кpе́пость, а́ще не ми́лость Влады́чицы Де́вы.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

А́нгелов ли́цы благогове́йно Тебе́ слу́жат,/ и вся Небе́сныя си́лы немо́лчными гла́сы Тя ублажа́ют,/ Богоpо́дице Де́во;/ усе́pдно мо́лим Тя, Влады́чице,/ да пpебу́дет Боже́ственная благода́ть/ на честне́й ико́не Твое́й Деpжа́вней,/ и светоза́pный луч сла́вы чуде́с Твои́х да нисхо́дит от нея́/ на всех с ве́pою Тебе́ моля́щихся// и вопию́щих Бо́гу: Аллилу́ия.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельныя пе́сни прино́сим,/ я́ко дарова́ся нам Держа́ва Твоя́, и ничесо́же устраши́мся,/ не от ми́ра бо спасе́ние на́ше,/ но Превознесе́нныя Влады́чицы милосе́рдием огражда́емся/ и тому́ днесь ра́дуемся,// я́ко прии́де Засту́пница на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нней Воево́де, Засту́пнице на́шей Держа́вней,/ пе́сни благода́рственныя прино́сим о дарова́нии нам ико́ны Ея́ святы́я,/ е́юже огражда́еми, ничесо́же устраши́мся,/ не от челове́к бо спасе́ние на́ше,/ но Преблагослове́нныя Влады́чицы милосе́рдием./ Те́мже днесь ра́дуемся и пра́зднуем све́тло,// я́ко прии́де Держа́вная на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Избра́нней от всех родо́в Засту́пнице ро́да христиа́нского,/ покро́вом Своея́ бла́гости покрыва́ющей страну́ на́шу правосла́вную,/ благода́рственная пе́ния прино́сим Ти, Влады́чице,/ о явле́нии нам чу́дныя ико́ны Твоея́ Держа́вныя./ Ты же, я́ко Всеми́лостивая Засту́пница всех, с ве́рою к Тебе́ притека́ющих,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:/ ра́дуйся, Ма́терь Бо́жия Держа́вная,// Засту́пнице Усе́рдная ро́да христиа́нского.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной»

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ Богоизбра́нная Отрокови́це,/ и чтим Держа́вный о́браз святы́ни Твоея́,/ и́мже подае́ши ве́лию ми́лость// всем, с ве́рою к нему́ притека́ющим.

Кондак священномученику Феодоту, епископу Киринейскому, глас 3

Мо́ря злове́рие обличи́л еси́,/ и и́дольскаго безбо́жия лесть ве́рою правове́рия уязви́л еси́/ и, всесожже́ние Боже́ственное быв,/ чудоде́йствием ороша́еши концы́,/ о́тче святи́телю Феодо́те, Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 МАРТ

Разсъждение

Ако някой изгуби вярата в Бога, вместо нея му се дава глупост. А от всички глупости, няма по-голяма от тази, някой да се нарича християнин и да отиде бедният да търси доказателства за Бога и безсмъртния живот в друга вяра и философии. Който не намери злато при богатия, как ще го намери при сиромаха? Откровението за безсмъртния живот, фактите, доказателствата, свидетелствата, реалните проявления на духовния свят – всичко това не само представлява темел на християнската вяра, а представлява и зидовете и етажите, и украсите, и цялата мебелировка, и покрива, и кубетата на величественото здание на християнската вяра. Чрез всяка евангелска дума сияе по един лъч от другия, духовния свят, да не говорим за чудните случаи – евангелски и следевангелски, в цялата църковна история през [изминалите]  2 000 години. Християнството е отворило широко дверите на онзи свят в такава голяма мяра, че по същество не трябва да се нарича религия – заради [възможността] да се бърка и смесва с другите религии – а Откровение, Божие Откровение.  

БЕСЕДА за Отца и Сина

И който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил (Иоан 12: 45).

Който вижда светлината, вижда и слънцето; от друга страна – нима някой, като види слънцето, не вижда светлината? Ако слънцето не ни прати своята светлина, никой от нас не би знаел за съществуването на слънцето. Всички наши познания за слънцето сме получили с помощта на светлината, която е от него. Никой никога не е видял слънцето с помощта на друга светлина, която да не е от слънцето. Тъй и нашите познания за Отца са чрез помощта на Сина. Който не познава Сина, не може да познае и Отца. Който познава Сина, познава и Отца. Виждащият Сина, вижда и Отеца. Бог не може да се познае без Своята светлина, която дохожда между хората. Светлината на Отец е Синът. Аз съм светлината на света – казал Христос. И светлината в мрака свети. Ако я нямаше слънчевата светлина, физическият свят щеше да е целият в тъмнина. А духовният и моралният свят, и целият човешки живот щеше да е тъмнина, ако я нямаше светлината, която е от Отца. А тази светлина е Христос Господ. Наистина, братя, няма истинска светлина, която да осветява Божието Същество, както Христос Господ. Който вижда Него, вижда Бога. Който не вижда Него, е в тъмнина.

Господи Сине Божий, винаги помагай на нашия дух да вижда Тебе и чрез Тебе – Твоя небесен Отец и Духа Светаго – Утешителя. Троице единосъщна и неразделна, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски