15 ЯНУАРИ / 2 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. СИЛВЕСТЪР, ПАПА РИМСКИ

СВ. СЕРАФИМ САРОВСКИ

Кондак на св. Силвестър, глас 4:

Во священницех священник явился еси, царя и Бога богоносе, постником собеседник быв: отонудуже срадуешися ныне ликом ангельским, отче, веселяся в небесных, Сильвестре славне пастырю, спасай любовию совершающыя память твою.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на преставление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, блаже́нне,/ и Тому́ Еди́ному рабо́тати пла́менне вожделе́в,/ непреста́нною моли́твою и трудо́м в пусты́ни подвиза́лся еси́,/ умиле́нным же се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́./ Сего́ ра́ди вопие́м ти:// спаса́й нас моли́твами твои́ми, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на прославление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, преподо́бне,/ и Тому́ Еди́ному порабо́тати пла́менне вожделе́л еси́,/ в пу́стыннем житии́ твое́м непреста́нною моли́твою и трудо́м подвиза́лся еси́,/ умиле́нным се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ Небе́сным Серафи́мом в песносло́вии спобо́рниче,/ в любви́ притека́ющим к тебе́ Христу́ подража́телю,/ те́мже избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:/ спаса́й нас моли́твами твои́ми, ра́досте на́ша,/ те́плый пред Бо́гом засту́пниче,// Серафи́ме блаже́нне.

Кондак преподобному Серафиму Саровскому, глас 2

Ми́ра красоту́ и я́же в не́м тле́нная оста́вив, преподо́бне,/ в Саро́вскую оби́тель всели́лся еси́,/ и та́мо а́нгельски пожи́в,/ мно́гим путь был еси́ ко спасе́нию,/ сего́ ра́ди и Христо́с тебе́, о́тче Серафи́ме, просла́ви/ и да́ром исцеле́ний и чуде́с обогати́./ Те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

                                               ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЯНУАРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Как да отговориш на онези, които казват „Не може Христос Чудотворецът да се вмести в нашата логика“. Отговори просто: “Вместете се вие в Неговата. В неговата логика е вместена цялата вечност и всяко благородство на времената, та ако желаете, ще се намери място и за вас. Ако не може бурето да влезе в напръстника, напръстника може да влезе в бурето“. Блажени Климент Александрийски казва: „Всички философи са деца, докато не станат възрастни чрез Христа…защото истината никога не е само в мисленето“. Христос е дошъл да излекува[1] хората, следователно, и човешката логика. Той е нашия Логос и нашата Логика. Затова трябва да управляваме нашия разум чрез Него, а не Него чрез нашия разум. Не се сверява слънцето по нашия часовник, а нашия часовник по слънцето.

БЕСЕДА за гордостта

Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост (Пртч. 16, 18)

От всичко в света, което се намира по четирите му посоки, кое може, нас смъртните хора, да ни направи горди, освен глупостта и дяволската измама? Нима не сме дошли на този свят голи и бедни, и няма ли пак такива да излезем от него? Всичко което притежаваме не сме ли го заели, не ще ли след смъртта да върнем? Ах, колко пъти е казано – и пропуснато [ покрай ушите] ! Нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем ( I Тим.6, 7), казва премъдрият апостол. И когато пренасяме жертва Богу, обикновен хляб и обикновено вино, ние казваме: „Твоя от Твоих Тебе приносяще!“, защото нищо в света нямаме свое; нито трохичка хляб, нито капка вино – нищо, което да не е от Бога. Наистина, гордостта е щерка на глупостта, дъщеря на помрачения ум, родена от зла връзка с демоните. Гордостта е отворен[2] прозорец, през който бързо изчезват всички наши заслуги и всички добри дела. Нищо не ни прави пред хората толкова празни и пред Бога толкова недостойни, както гордостта. Господ не е горд, с какво тогава да бъдем  [горди] ние? Кой има повече право да бъде по-горд от Господа, Който е сътворил света и Който го държи със Своята сила? И виж!, Той се понизил до слуга, слуга на целия свят; до смърт, смърт на кръста!

О, смирени Господи, с огъня на Твоя Свят Дух изпепели в сърцата ни дяволските семена на гордостта, и насади в тях благородните семена на смирението и кротостта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг.- поправи

[2] В ориг. – широк