14 АВГУСТ / 1 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИЗНАСЯНЕ НА СВ. КРЪСТ ГОСПОДЕН

СВ. БРАТЯ МАКАВЕИ, МАЙКА ИМ СОЛОМОНИЯ И УЧИТЕЛЯ ИМ ЕЛИАЗАР

Тропарь Креста Господня, глас 1

Спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́/ и благослови́ достоя́ние Твое́,/ побе́ды на сопроти́вныя да́руя// и Твое́ сохраня́я Кресто́м Твои́м жи́тельство.

Кондак Креста Господня, глас 4

Вознесы́йся на Крест во́лею,/ тезоимени́тому Твоему́ но́вому жи́тельству/ щедро́ты Твоя́ да́руй, Христе́ Бо́же,/ возвесели́ нас си́лою Твое́ю,/ побе́ды дая́ нам на супоста́ты,/ посо́бие иму́щим Твое́ ору́жие ми́ра// непобеди́мую побе́ду.

Тропарь мученикам Маккавеям, матери их Соломонии и учителю Елеазару, глас 1

Боле́зньми святы́х, и́миже о Тебе́ пострада́ша,/ умоле́н бу́ди, Го́споди,/ и вся на́ша боле́зни исцели́,// Человеколю́бче, мо́лимся.

Кондак мученикам Маккавеям, матери их Соломонии и учителю Елеазару, глас 2

Прему́дрости Бо́жия столпи́ седмочи́сленнии,/ и Боже́ственнаго Све́та свети́льницы седмосве́щнии,/ Маккаве́и всему́дрии,/ пре́жде му́чеников преве́лии му́ченицы,/ с ни́миже всех Бо́гу моли́теся,// спасти́ся почита́ющим вас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ –  1 АВГУСТ

Разсъждение

Слабият обикновено се защита с лицемерие, а силният – с насилие. Но че човек не може да защити своя живот пред Бога нито с лицемерие, нито с насилие, ясно ни показва примерът със светия старец Елиазар и цар Антиох. Когато царят насилник извел Елиазар на съд и го принуждавал, ако желае да запази живота си, да яде свинско месо, Елиазар категорично отказал. Тогава някои Елиазарови приятели подменили с друго свинското месо и го молели да яде пред царя и народа, та тъй да опази живота и съвестта си. Старецът отказал на това предложение и казал на приятелите си: „Не прилича на мене – стареца, да лицемернича за съблазън на много млади“. Старецът загинал телесно, но запазил душата си. Насилника цар Антиох пък го настигнало Божието наказание още през този живот. Налегнала го някаква страшна вътрешна болест и неговото тяло завряло от червеи, и от него надалеко  се разнасяла смрад. В своето отчаяние той си спомнил за невинно пролятата кръв на хиляди и хиляди човешки същества, които по негова заповед били избити безпощадно, уплашил се от Бога и започнал да изповядва единствения Бог, Когото преди гонел, като преследвал вярващите в Него. Но небесната милост не се проявила върху него.

БЕСЕДА за пророческите видения

Видение на Исаия, син Амосов (Исаия. 1: 1)

Който има разум, може да познае единствения истински Бог. Който е неразумен, нека да слуша разумния и ще се спасят и единият, и другият. Бог се познава ясно чрез естествените творения, още по-ясно чрез вдъхновените Божии човеци, а най-ясно чрез Господ Христос. Вдъхновените Божи човеци, преди Христа, са пророците. Между първите е бил Исаия, син Амосов. Духът Божи е отворил очите му и той е видял нещо, което другите хора не са видели. Затова своето пророчество към народа той нарича видение (или привидение, призрак). Как пророците са виждали небесните тайни и тайните на бъдещи случки – това не може да се опише; то само се преживява само от онзи, комуто Бог дарува. Виденията на светите пророци са истински, защото словата за небесните явления в тези видения по-късно напълно се потвърдили. Истински са и затова, че те послужили за доброто на хората и ги връщали от пътя на злото към доброто. Истински са и затова, че пророците безстрашно ги съобщавали, без оглед на страданията, които понасяли от това, та даже и без оглед на лютата смърт, която много от тях претърпели. Какво спечели Исаия от земята и от хората за своето видение? Богатство, чест или високо звание? Евреите го прерязали с трион! Това е богатството, това е честта, това е славата на пророка – да пострада за Божията истина. Да се вслушаме, значи, в Божиите пророци, защото те са пътят, който води в града на Великия Цар, те са лъчите на великото Слънце на Правдата – Христос, Което по цялата земя[1] осветява хората  с небесна светлина и им показва Слънцето.

О, Господи Христе, Който чрез пророците си показал Себе си, и си подготвил път за дохождането Си в нашата долина, помогни ни. Помогни ни да познаем чрез Твоите свети пророци Твоята светлина и Твоя промисъл. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – голям кръг (бел. прев.).