14 ЮНИ / 1 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НЕИЗГАРЯЩАТА КЪПИНА“

СВ. ИУСТИН ФИЛОСОФ

ПРОСЛАВЛЕНИЕ НА СВ. ИОАН КРОНЩАДСКИ

СВ. ИУСТИН ПОПОВИЧ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 4

И́же во огни́ купины́ неопали́мыя, дре́вле Моисе́ем ви́денныя,/ та́йну воплоще́ния Своего́ от неискусобра́чныя Де́вы Мари́и Прообразова́вый,/ Той и ны́не, я́ко чуде́с Творе́ц и всея́ тва́ри Созда́тель,/ ико́ну Ея́ святу́ю чудесы́ мно́гими просла́ви,/ дарова́в ю́ ве́рным во исцеле́ние неду́гом/ и в защище́ние от о́гненнаго запале́ния./ Сего́ ра́ди вопие́м Преблагослове́нней:/ наде́ждо христиа́н, от лю́тых бед, огня́ и гро́ма изба́ви на Тя упова́ющия// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко милосе́рда.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 4

И́же в Купине́, огне́м горя́щей и несгора́емой,/ показа́вый Моисе́ови Пречи́стую Твою́ Ма́терь, Христе́ Бо́же,/ Огнь Божества́ неопа́льне во чре́ве прии́мшую,/ и нетле́нну по Рождестве́ пребы́вшую:/ Тоя́ моли́твами пла́мене страсте́й изба́ви нас,/ и от о́гненных запале́ний град Твой сохрани́,// я́ко Многоми́лостив.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 8

Предочи́стим чу́вствия душ и теле́с на́ших,/ да ви́дим та́инство Боже́ственное,/ о́бразно явле́нное дре́вле вели́кому во проро́цех Моисе́ю купино́ю,/ горе́вшею огне́м и не сгара́вшею,/ в не́йже Твоего́ безсе́меннаго Рождества́, Богоро́дице, предвозвеще́ние испове́дуем,/ и, благогове́йно покланя́ющеся Тебе́/ и Ро́ждшемуся от Тебе́ Спа́су на́шему, со стра́хом вопие́м:// ра́дуйся, Влады́чице, Покро́ве, и Прибе́жище, и Спасе́ние душ на́ших.

Кондак на св. Иустин Философ, глас 2  

Премудростию божественных твоих словес Иустине, церковь Божия вся украсившися, жития твоего светлостию мир освещает: излияния же ради крове венец прием, и со ангелы предстоя Христу, моли непрестанно о всех нас.

Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 1

Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́ пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́ всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 4

Росси́йския земли́ па́стырь до́брый показа́лся еси́,/ в служе́нии пресви́терстем жизнь во Христе́ стяжа́в, богому́дре о́тче Иоа́нне./ Благода́ть изоби́льную от Влады́ки Христа́ прия́л еси́:/ неду́ги отгоня́ти,/ малоду́шныя утеша́ти,/ в Та́йне Пречи́стаго Те́ла и Кро́ве ве́рныя со Христо́м соединя́ти./ Сего́ ра́ди восхваля́ем тя,// я́ко моли́твенника о душа́х на́ших.

Кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 3

Днесь па́стырь Кроншта́дтский/ предстои́т Престо́лу Бо́жию/ и усе́рдно мо́лит о ве́рных/ Христа́ Пастыренача́льника,/ обетова́ние да́вшаго:/ сози́жду Це́рковь Мою́/ и врата́ а́дова// не одоле́ют ей.

Ин кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 6

Пропове́дником и́стины, богоно́сным отце́м подра́жая,/ всего́ себе́ на служе́ние Бо́гу и бли́жним вдал еси́,/ и сан свяще́нства нося́, поко́я не ве́дал еси́,/ слу́жбы Бо́жия в хра́ме при́сно соверша́я,/ и в доме́х ве́рных моле́бныя пе́ния воспева́я,/ нужда́ющимся ще́дро благотворя́,/ та́ко наименова́ние благотво́рца и безсре́бренника стяжа́л еси́, Иоа́нне./ Те́мже и по успе́нии твое́м росси́йския лю́дие прославля́ют и́мя твое́,/ и ве́чную па́мять тебе́ возглаша́юще,// пою́т Бо́гу: аллилу́ия.

Тропарь преподобному Иустину (По́повичу), Челийскому, глас 8

Правосла́вия сла́дость, некта́р прему́дрости, о́тче преподо́бне, излия́л еси́ в сердца́ ве́рных я́ко бога́тство: житие́м свои́м и уче́нием показа́лся еси́ жива́я кни́га Ду́ха, Иусти́не Богому́дре, моли́ Христа́ Бо́га Ло́госа да оло́госит тя почита́ющих.

Кондак преподобному Иустину (По́повичу), Челийскому, глас 4

Я́ко Боже́ственную ле́ствицу обрето́хом Иусти́не преподо́бне, твоя́ Боже́ственная поуче́ния, к небеси́ ны возводя́щия, я́коже учи́л еси́, житие́м вообрази́л еси́. Тем ти зове́м: ра́дуйся, правосла́вный филосо́фе И́стины.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЮНИ

Разсъждение

Никой не е посял толкова безсрамни клевети за Христа Господа, колкото евреите. Техният Талмуд кипи от злоба и ненавист към Господа. Но всички тези нищожни клевети ги опровергава най-изявеният еврейски историк след Христа – Иосиф Флавий, равин и учен, живял в края на първи век. Той пише: „По това време живял Иисус, мъж мъдър, Който едва ли може да се нарече човек, защото направил много чудни неща – Учител на хората, които приемали истината с радост. Той привлякъл към себе си много последователи, както от иудеите, тъй и от гърците. Той е бил Христос. Но и след като Пилат, по доносите на нашите най-знатни хора, Го осъдил на кръстна смърт, не Го изоставили онези, които и преди това Го обичали. Той отново, на третия ден, им се явил жив, както са предсказали за това Божествените пророци и за още многото други неща, отнасящи се за Него. И сектата на християните, наречена така по Неговото име, съществува и до ден-днешен“. Това е написал човек, невярващ в Христа, но учен, свободен от пристрастие и злоба.

БЕСЕДА за това, което е начало на мъдростта

Начало на мъдростта е страхът Господен (Пртч. Сол. 1: 7).

Ако някой би знаел броя на звездите на небето и имената на рибите в морето, и на всички треви в полето, и привичките на всички зверове в гората, а няма страх от Бога, неговото знание ще е като вода в сито. И преди смъртта неговото знание ще го направи по-голям страхливец и от най-незнаещия. Ако някой би могъл да предугади всички човешки мисли и да предскаже човешките съдби, и да извести всяка тайна, която земята крие в недрата си, а няма страх Божий, неговото знание е като мляко, сипано в нечист съд, от което млякото се разваля. И в смъртния му час неговата мъдрост ще е като главня без пламък, и ще сгъсти още повече тъмнината на смъртната му нощ. Начало на мъдростта е страхът Господен. Който не е започнал правилно, как ще завърши правилно? Който в началото е поел неправилно, трябва да се върне назад и да положи ново начало, т.е. да положи стъпките си на правилния път. Който няма страх от Бога, той не може да има и любов към Бога. Какво говорим? Който няма страх от Бога, той не вярва в Бога. Най-великите подвижници, самомъченици, които по 40 или 50 години се подвизавали денонощно до смъртта си, са били изпълнени с Божи страх, а те, най-безгрешните от смъртните, викали в смъртния си час: „Боже, помилуй мене грешния!“. Божият страх е пълнота на благочестието. Ако тази сол я няма, цялото ни благочестие, е безсмислено[1]. Страхът от Бога стяга бедрата, опасва утробата, отрезвява сърцето, смирява ума, бичува самоволието. Къде е покаянието без страха Божий? Къде е смирението? Къде е целомъдрието? Къде е служението и послушанието? О, братя мои, да обикнем тези слова като светата истина – Начало на мъдростта е страхът Господен!

О, Господи всесилни, вкорени Твоя страх в нашите сърца. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – безвкусно и слабо (бел. прев.).