14 МАЙ / 1 МАЙ (СТАР СТИЛ)

НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „АНДРОНИКОВСКА“, „НЕОЧАКВАНА РАДОСТ“ И „ЦАРЕВОКОКШАЙСКА“ (МИРОНОСИЦКА)

СВ. ПРОРОК ИЕРЕМИЯ

СВ. АТОНСКИ МЪЧЕНИЦИ ЕВТИМИЙ, ИГНАТИЙ И АКАКИЙ

СВ. ТАМАРА, ЦАРИЦА ГРУЗИНСКА

Тропарь пророку Иеремии, глас 2

Проро́ка Твоего́ Иереми́и па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Иеремии, глас 3

Очи́стив ду́хом, вели́кий проро́че и му́чениче,/ твое́ светоза́рное се́рдце,/ сла́вне Иереми́е,/ проро́чествия дар свы́ше прия́л еси́/ и возопи́л еси́ велегла́сно во страна́х:/ се Бог наш, и не приложи́тся ин к Нему́,// И́же, вопло́щся, на земли́ яви́лся есть.

Тропарь преподобномученикам Евфимию, Игнатию и Акакию, Афонским, глас 1

Равночи́слении Тро́ицы Несозда́нныя су́ще,/ с ли́ки А́нгелов и чи́ны му́чеников/ предстоите́ вы, ра́дующеся, Престо́лу Божества́, му́дрии./ Сего́ ра́ди прича́стием сия́ние отону́ду прие́млюще,/ исто́чник исцеле́ний ве́рным подае́те/ и Боже́ственное просвеще́ние,/ му́чениче Христо́в Евфи́мие со Игна́тием му́дрым и с Боже́ственным Ака́кием,// о нас при́сно моли́теся.

Кондак преподобномученикам Евфимию, Игнатию и Акакию, Афонским, глас 4

Яви́ся днесь Це́ркви но́вое торжество́/ трие́х страстоте́рпцев,/ я́ко свети́ла, озаря́ющее/ правосла́вных, Христе́,// исполне́ния.

Тропарь благоверной Тамаре, царице Грузинской, глас 8

Вы́шния красоты́ жела́я,/ ни́жния сла́сти теле́сныя дале́че от себе́ отгна́ла еси́/ и, в черто́зе ца́рском пребыва́ющи,/ а́нгельское житие́ препровожда́ла еси́,/ цари́це Тама́ро блаже́нная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь благоверной Тамаре, царице Грузинской, глас 4

Во святы́х ди́вная,/ Иве́рии свети́ло,/ благове́рная цари́це Тама́ро,/ на гора́х высо́ких хра́мы воздви́гшая,/ да в них моле́ния возсыла́ют ко Го́споду,/ мольба́ми твои́ми кре́пость дарова́вшая во́ем христолюби́вых люде́й страны́ И́верския,/ десни́цею же свое́ю по́лчища ага́рянская низпрове́ргшая,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 МАЙ

Разсъждение

Преподобни Пафнутий Боровски казвал на своите ученици, че душата на човека и неговите тайни дела могат да се узнаят по погледа на очите му. На учениците това им се струвало невероятно, докато този Божи човек не го потвърдил на дело, и то нееднократно. Виждайки чуждите съдби, той виждал и своята. Една седмица, бидейки още здрав, той предсказал, че идещия четвъртък ще се раздели с този свят. А когато на онзи четвъртък се развиделило, той радостно извикал: „Ето денят Господен, веселете се, люде! Ето, дойде очакваният ден!“. Ето тъй посреща смъртта човек, който през всичките си дни мислил за раздялата с този свят и за срещата с Бога.

БЕСЕДА за силата на Господнето слово

Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала (Иерем. 23: 29).

Да, Господи, Твоето слово наистина е огън, който стопля праведника и изгаря грешника. И думите ти наистина са като чук, който троши[1] каменната твърдост на сърцето на каещия се, и разбива на прах сърцето на непокаялия се грешник. Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше? (Лк. 24: 32) – се питали апостолите след разговора с възкръсналия Господ. Когато сърцето на човека е праведно, то гори от словата Господни и се топи от умиление, и се изпълва от любов. А когато сърцето на човека е грешно и окаменяло от греха, тогава то, от Господните слова, изгаря и още повече се втвърдява. Фараоновото сърце се ожесточи (Изх.7: 13).

Напразно грешните се барикадират в своите каменни крепости, в своите крепости от желязо, в крепости от сребро и злато, и отблъсват бронираната Божия правда. Като мощен и непреодолим чук са Господните слова и когато Той изрече присъдата над тях, той ще се стовари върху каменните твърдини, в които грешниците се спотайват. Напразно невярващият укрепява своя дом с твърди камъни и държавникът – държавата с окаменяла земна мъдрост, но без да се опира на живия Бог. Словото Господне пада като мощен и непреодолим чук върху всичко, съзидано без Бога или против Бога. О, братя, да не се надяваме на своето творение от камък – нито от мраморен, нито от златен, нито от сребърен камък, нито на безбожния камък на собствените ни мисли. Всичко това пред Божията сила е по-немощно от прах пред силата на вятъра.

О, Господи всесилни, помогни ни да приемем твоето Слово и върху него да изградим целия си живот, на този и на онзи свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – размеква (бел. прев.).