13 НОЕМВРИ / 31 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

Св. Апелий, , св. Урбан, св. Аристовул, св. Амплий, св. Наркис и св. Стахий

Св. Епимах

Кондак апостолам Апеллию, Урвану, Аристовулу, Амплию, Наркиссу и Стахию, глас 8

Я́ко свяще́нная сокро́вища Всесвята́го Ду́ха/ и Со́лнца Сла́вы сия́ния, по до́лгу воспои́м му́дрыя апо́столы,/ Апе́ллия, Урва́на же и Аристову́ла,/ Ампли́я, Нарки́сса и Стахи́я,// я́же благода́ть собра́ Бо́га на́шего.

Тропарь мученику Епимаху Новому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Епима́х,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Епимаху Новому, глас 4

Многообра́зныя ра́ны претерпе́л еси́/ и вене́ц прие́м от Христа́ Бо́га,/ Ему́же о нас моли́ся, блаже́нне Епима́ше,/ ве́рно соверша́ющих па́мять твою́,// да спасе́т ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ОКТОМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. (Мат. 10, 38). Св. преп. мъченик Тимотей Евсигменски (29 окт.), най-напред бил женен човек и имал две дъщери. По – късно, когато като монах решил да пострада заради Христа, и вече подготвен за пътя на страданието, помолил игумена за благословия да се отбие в своето село Кисани та да се види и опрости със своите дъщери. Игуменът не му разрешил от страх да не би тази среща да го разнежи и отклони от мъченичеството му за вярата. Но Тимотеевото село било на пътя за Пропандита, за където Тимотей се бил упъти. Като минавал през своето село, срещнал един съсед, поразговорил се и чрез него поздравил дъщерите си. Напразно съседът му го увещавал да се  отбие , да се види с дъщерите си и да си почине. Тимотей се опростил [със съседа] и бързо се отдалечил по своя път. Дъщерите чули от съседа за своя баща, и припнали да го видят. Открила се рядка и величествена гледка. Дъщерите тичат да прегърнат своя баща, а бащата бяга от своите дъщери та да не би да се огреши като наруши заповедта на игумена. Дъщерите тичат бързо, а той още по – бързо. Дъщерите бързат да прегърнат своя родител, а Тимотей бяга от тях и бърза да прегърне смъртта. Дъщерите му се изморили и отчаяни се върнали, а баща им се отдалечил. Преди смъртта си Тимотей помолил духовника Герман да свърне в неговото село и да извести на дъщерите му за неговата мъченическа кончина. Герман изпълнил заръката. Турците посекли Тимотей и хвърлили тялото му в реката, а Герман успял да вземе само една негова дреха, която донесъл в Кисани и като намерил Тимотеевите дъщери, разказал им за юнашката смърт на техния баща и им показал неговата дреха.

БЕСЕДА за увереността на праведника, че няма да умре

Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни (Пс. 117, 17).

Кой може да каже: няма да умра? Онзи, който се държи за живия Господ. Кой може уверено да твърди: ще живея? Онзи, който вижда живия Господ пред себе си. Енох и Илия не умрели, а били взети живи във вечния живот. Господ ги взел, по Своята милост, за доказателство пред хората, че има вечен живот. Господ умрял и възкръснал със Своята сила за  доказателство пред хората, че има възкресение на мъртвите. Апостолите и светиите умрели, но много от тях, по своето човеколюбие, се явили от другия свят за доказателство пред хората, че има вечен живот. Така, и онези, които били взети, и онези, които умрели, живеят с възкръсналия Господ Христос в безсмъртното царство. Няма да умра, но ще живея – с голяма увереност казал цар Давид, макар и да живял на земята преди възкресението Господне и  преди проповедта за общото възкресение на праведниците. С още по-голяма увереност всеки от нас, християните,  трябва да каже така: Няма да умра, но ще живея, защото нашият Господ е основа на нашата вяра, защото нашите очи видяха и ушите ни чуха повече, много повече, отколкото очите и ушите на цар Давид. След Кръста Христов, дяволът станал като дим, а след възкресението Христовo, смъртта станала като мъгла, през която се излиза на слънчевото поле на безсмъртието. Блажен е онзи, братя, който се е удостоил да бъде жив и да разглася делата Господни!

Господи живий, оживи нас и ни спаси. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски