13 ОКТОМВРИ / 30 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГРИГОРИЙ, ПРОСВЕТИТЕЛ НА АРМЕНИЯ

СВ. РИПСИМИЯ, ГАЙАНИЯ И ДР.

Тропарь священномученику Григорию, просветителю Великой Армении, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д;/ сего́ ра́ди сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Григо́рие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Григорию, просветителю Великой Армении, глас 2

Благосла́внаго и священнонача́льника вси,/ я́ко страда́льца и́стины,/ днесь ве́рнии в пе́снех и песнопе́ниих восхва́лим,/ бо́драго па́стыря и учи́теля Григо́рия,/ всеми́рнаго свети́льника и побо́рника,// Христу́ бо мо́лится, е́же спасти́ся нам.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Чудесни промени се случват в съдбата на хората всекидневно и днес, както и  някога; унижените заради Божията правда се въздигат на големи висоти и хулителите на Божията вяра стават служители на същата вяра. Цар Тиридат хвърлил св. Григорий в дълбока яма. 14 години светецът прекарал в ямата, забравен от целия свят, ала незабравен от Бога. Кой е могъл от хората даже и да помисли, че най-голямото светило на арменския народ се намира в една мрачна яма?  И как[1] е могъл силният насилник цар Тиридат да помисли, че един ден този същият Григорий, когото той е осъдил на смърт, ще спаси живота му и ще му помогне много повече отколкото можел да му помогне целия свят? След 14 години Бог открил [на хората], че Григорий е жив. Григорий чудесно изцелил полуделия цар. Цар Тиридат, необузданият гонител на Христа, се кръстил и станал най-голям ревнител за Христовата вяра. Може да се каже, че с Божията помощ и Григорий, и Тиридат били извадени от мрачната яма; Григорий телом, а Тиридат душевно. О, [каква] безкрайна Божия мъдрост в управлението на човешките съдби! Злият и страшен някога Тиридат, толкова омекнал от покаянието и се облагородил от Христовата вяра, та по характер заприличал повече на св. Григорий, отколкото на самия себе си преди кръщението.

БЕСЕДА за Царството, което не е от този свят

Моето царство не е от тоя свят (Иоан 18: 36).
 

Онзи, които има голямо богатство, има и малко. Нека никой, значи, не мисли, че Христос Господ няма царска власт и над този свят за това, че Той казал на Пилат: Моето царство не е от тоя свят. Онзи, който владее над непреходното, владее и преходното. Господ споменава за Своето вечно Царство независещо от времето, независещо от тлението, независещо от неправдата, измамата и смъртта. Както някой би рекъл: богатството ми не е в хартия, а в злато. Ама нима, който има злато, няма и хартия? Нима златото не е над хартията? Господ, значи, не казва на Пилат, че не е Цар, а напротив, Той иска да каже, че е Цар, по-велик от всички царе, и Неговото царство е по-голямо, по-силно и владее над всички земни царства. Той посочва Своето главно Царство, от което зависят всички царства във времето и пространството. Моето царство не е от тоя свят – тези думи не означават, че Той няма сила [власт] над този свят, напротив, те потвърждават Неговата страшна сила над този свят. Не показват ли всичките Му дела [извършени] на земята Неговата господарска мощ над този свят? Пред кой друг цар, кажете ми, вятърът е утихнал и морето се е укротило? И нима сте забравили думите Му в Гетсимания, че само да би поискал Той, дванадесет легиона ангели биха Му се притекли на помощ (Мат. 26: 53)? А един-единствен ангел има по-голяма сила от [цялата] вселена. Господарят на душите е Господар и на телата. Господарят на вечността е Господар и на времето. Господарят на великите блага е Господар и на малките. Нищо, братя, не може да се скрие[2] от силата на всемогъщия Иисус Христос, нашия Господ, пострадал за нас по Своята воля, и възкръснал от гроба чрез Своята сила.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю всемощни, помогни ни да търсим Твоето небесно Царство и вечно да бъдем с Теб, там където няма ни грях, ни смърт, но живот, радост и мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – откъде (бел. прев.).

[2] В ориг. – измъкне, избяга (бел. прев.).