13 АВГУСТ / 31 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕВДОКИМ КАПАДОКИЙСКИ

СВ. СВЩМЧК. ВЕНИАМИН, МИТРОПОЛИТ ПЕТРОГРАДСКИ

Тропарь праведному Евдокиму Каппадокиянину, глас 4

От земли́ воззва́вый тя к Небе́сным селе́нием/ соблюда́ет и по сме́рти невреди́мо те́ло твое́, свя́те Евдоки́ме:/ ты бо в целому́дрии и чи́стом жи́тельстве, блаже́нне,/ жи́тельствовал еси́, не оскверни́в пло́ти.// Те́мже со дерзнове́нием моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся нам.

Кондак праведному Евдокиму Каппадокиянину, глас 2

Вы́шних жела́я, с вы́шними совокупля́яся,/ и колесни́цу о́гненную, Боже́ственными восхожде́ньми доброде́телей, соверши́л еси́ ду́шу,/ преблаже́нне Евдоки́ме,/ на земли́ пожи́в я́ко Безпло́тен,// Зижди́телю всех благоугоди́л еси́.

Тропарь священномученику Вениамину, митрополиту Петроградскому и Гдовскому, глас 1

Свети́льник всесве́тлый во гpа́де свята́го Петpа́ яви́лся еси́,/ па́стырю до́брый, священному́чениче о́тче Вениами́не./ Любо́вь и милосе́pдие в сеpдца́х ве́pных насажда́я,/ благотвоpи́ти пpизыва́л еси́ теpпя́щим глад и нищету́./ Сего́ pа́ди и мы к тебе пpибега́ем и с ве́pою вопие́м ти:/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ оте́чество на́ше в Пpавосла́вии и благоче́стии утвеpди́ти,/ миp Це́pкви даpова́ти// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак священномученику Вениамину, митрополиту Петроградскому и Гдовскому, глас 6

От ю́ности и́го Христо́во на ра́мо взем,/ и́стинный страж Правосла́вныя Це́ркве яви́лся еси́,/ священному́чениче Вениами́не./ Клевету́, у́зы, страда́ния и суд непра́ведный/ от беззако́нных му́жественно претерпева́я,/ святы́ню церко́вную на поруга́ние не пре́дал еси́./ Те́мже и Христо́с да́ром терпе́ния и любве́ тя испо́лни,/ во е́же пред му́ченическою кончи́ною/ со благодаре́нием взыва́ти:// за вся, Го́споди, сла́ва Тебе́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЮЛИ

Разсъждение

Отшелниците в пустинята се трудят да отсекат своята воля и да живеят по волята Божия. Някои неправилно мислят, че отшелниците живеят съвсем усамотено. Но никой отшелник не мисли така. Той живее в общение с Бога, Божиите ангели и починалите светии. Където е човешкият ум, там е и неговият живот. А умът на отшелника е в най-висшето, най-чистото и най-многобройно общество, в каквото един човек може да бъде. Веднъж авва Марко попитал св. Арсений Отшелник: „По каква причина ти отбягваш нашето общество и разговорите с нас?“. Арсений отговорил: „Бог вижда, че ви обичам, но не мога да бъда заедно и с Бога, и с хората. На небето хиляди и хиляда хиляди имат една воля, а при хората волите са много и различни. Затуй не мога да оставя Бога и да бъда с хората“.

БЕСЕДА  за последното очакване

Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни (II Петр. 3: 14).

Кое е нашето последно очакване, братя? През нощта очакваме деня, през деня очакваме нощта и отново ден, и отново нощ. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Кое е нашето последно очакване, братя? В радостта се тревожим, очаквайки скръб, в скръбта с надежда очакваме радост и отново скръб, и отново радост. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Нашето последно очакване, братя, е очакването на Божия Съд. Когато дойде Съдът Божий, Страшният ден, който е пламтящ като пещ, тогава ще се дочака заслуженото – денят за едни няма да се смени от нощ и нощта за други няма да се смени от ден; за едни радост, несменяща се със скръб, скръб за други, несменяща се с радост. Това, братя, е последното очакване на човешкия род, независимо дали го знае или не, дали е мислил за него или не. А вие, вярващите, трябва да го знаете и трябва да мислите за това. Това знание да бъде върхът на всички ваши знания, тази мисъл да управлява всички други ваши мисли. Към това знание и размишление добавете още и онова, което е най-важното – добавете вашето старание да бъдете чисти и прави (или, казано по-точно – в мир, неосквернени и непорочни). Старайте се да бъдете чисти по ум и сърце, с чиста съвест и в мир с Бога. Само така последното очакване не ще ви завари ненадейно, нито ще ви хвърли в нощ без ден, и в скръб без радост. Както всичко в живота на Господ Иисус е неочаквано за хората, така ще бъде неочаквано и Неговото второ пришествие – в сила и слава Неочаквано било Неговото Рождество от Пречистата Дева, неочаквана е и Неговата бедност, неочаквано е и Неговото чудотворство, и всяко дело, и всяко слово, и унижението, и доброволната смърт, и Възкресението, и Възнесението, и Църквата, и разпространението на Неговата вяра. Неочаквано ще бъде и Неговото второ пришествие, най-страшното от всички неочаквани неща.

О, Господи, Съдия праведен, как ще Те посрещнем ние – необлечени в чистота, непорочност и мир? Помогни ни, помогни ни, да се подготвим що-годе за страшната среща с Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски