13 ЮНИ / 31 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЛУГАНСКА“, „ЧОЛНСКА“ (ЧЕЛНСКА) И „УМИЛЕНИЕ“ (ПСКОВСКО – ПЕЧЕРСКА)

СВ. ОТЦИ ОТ I – я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

СВ. АПОСТОЛ ЕРМ

СВ. ЕРМИЙ КОМАНСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умиление» Псково-Печерской, глас 4

К Богоpо́дице с умиле́нием пpипаде́м,/ вси, гpехми́ обpемене́ннии,/ чудотво́pную Ея́ ико́ну Умиле́ния облобыза́юще/ и вопию́ще со слеза́ми:/ Влады́чице, пpиими́ моле́ние недосто́йных pаб Твои́х/ и пода́ждь нам, пpося́щим,// ве́лию Твою́ ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умиление» Псково-Печерской, глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Пречи́стая Де́во,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Кондак на св. апостол Ерм, глас 6:

Иже по Христе усердно подвизався, в сединах доблих мужество стяжал еси, мучениче Ермее:беззаконных злоумышление поправ Христовою силою, от чаровных напоений невредимь пребыл еси зовый: Бог есть со мною и никтоже на мя.

Тропарь мученику Ермию Команскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Ерме́й/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Ермию Команскому, глас 6

И́же по Христе́ усе́рдно подвиза́вся,/ в седи́нах до́блих му́жество стяжа́, му́чениче Ерме́е,/ беззако́нных злоумышле́ния попра́в Христо́вою си́лою,/ от чаро́вных напое́ний невреди́м пребы́сть, зовы́й:// Бог есть со мно́ю, и никто́же на мя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 МАЙ

Разсъждение

Този живот е духовна битка. Да победиш, или да бъдеш победен! Ако победим, ще се насладим на плодовете на победата през цялата вечност; ако претърпим поражение, ще търпим ужаса на поражението през цялата вечност. Този живот е двубой между човека и всичко антибожествено. Бог е всесилен съюзник на всеки, който искрено го призовава на помощ. „Този живот не е нито шега, нито играчка –  казва св. Иоан Кронщадски, – но хората го превръщат в шега и в играчка. Лекомислено е да се пилее[1] времето, дадено ни за подготовка за вечността, да се пилее за празни думи. Събират се гости, сядат и празнословят, а после започват да играят на това-онова; събират се за зрелища и там се забавляват… Целият живот за тях е забавление. Но тежкò на онези, които само се забавляват!“

БЕСЕДА за тайнството елеоосвещение

И мнозина болни помазваха с елей  и ги изцеряваха (Марк.  6: 13).

Така са постъпвали светите апостоли, па и на нас е заповядано така да постъпваме. Апостол Иаков ни пише: Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния и Господ ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5: 14 – 15). Не трябва да се вика кой да е, а свещеник и предстоятелите на църквата; не трябва да се помазва в кое да е друго име (да бъде магия), а в Името Господне; и няма да го вдигне, който и да е друг, а Сам Господ; нито пък някой друг може да му прости греховете, освен единствено Господ. Защо с елей, а не с нещо друго? Защото така е заповядано, та да покажем послушание във вярата. Защо е заповядано да се кръщаваме с вода, да се миропомазваме с миро и да се причестяваме с хляб и вино? Това е Божи избор и Божие решение, а за нас е дадено да слушаме и вярваме. Различни вещества се употребяват в различните тайнства, но благодатта е една, както и Господ е Един, а всичко е от Господа. Защо Господ използва веществени неща, за да излее Своята благодат върху нас? На Господ не му трябва вещество, а на нас,  докато сме в плът, ни трябва вещество.                                            

Снизхождайки към нашата немощ, Господ използва материята. На безплътните ангели Той дава благодат по невеществен начин. Елеят сам по себе си е безсилен, както е безсилно и което и да е вещество само по себе си, но Божията благодат е всемощна. Чрез елея Господ ни дава благодатта на Своя Свят Дух и тази благодат лекува болните, вдига разслабените, възвръща разума на лудите. О, братя мои, как неизказана е Божията благост! Какво Господ не е сторил за нас! Всички наши потребности Той ги знае предварително и за всички тях отнапред е предвидил лекарства. А от нас иска само да вярваме в Него и да изпълняваме предписаното от Него. Не е ли безочливо и срамно за нас ние често да изпълняваме съвестно предписанията на лекарите, хора смъртни, каквито сме и ние, а предписанията на безсмъртния Бог да пренебрегваме?

Господи всеблаги, със силата на Твоята благодат разтопи окаменелите ни сърца, та на смъртния си час да можем да покажем дължимата благодарност към Тебе, към Тебе, о, всеблаги и всемъдри, Боже наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да се играе с (бел. прев.).