13 МАЙ / 30 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ИАКОВ ЗАВЕДЕЕВ

СВ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ

 Тропарь апостолу Иакову Зеведееву, брату Иоанна Богослова, глас 3

Апо́столе святы́й Иа́кове,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу Иакову Зеведееву, брату Иоанна Богослова, глас 2

Глас Боже́ственный слы́шав, призыва́ющ тя,/ любо́вь отца́ презре́л еси́/ и прите́кл еси́ ко Христу́, Иа́кове, с сро́дником твои́м, сла́вне,/ с ни́мже сподо́бился еси́ ви́дети// Госпо́дне Боже́ственное преображе́ние.

Ин тропарь апостолу Иакову Зеведееву, брату Иоанна Богослова, глас 3

Апо́стол Христо́в был еси́ избра́нный/ и Богосло́ву возлю́бленному брат единоро́дный,/ всехва́льне Иа́кове,/ пою́щим тя грехо́в оставле́ние испроси́// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Тропарь святителю Игнатию (Брянчанинову), епископу Кавказскому и Черноморскому, глас 8

Правосла́вия побо́рниче,/ покая́ния и моли́твы де́лателю и учи́телю изря́дный,/ архиере́ев богодухнове́нное украше́ние,/ мона́шествующих сла́во и похвало́:/ писа́нии твои́ми вся ны уцелому́дрил еси́./ Цевни́це духо́вная, Игна́тие богому́дре,/ моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га,/ Его́же носи́л еси́ в се́рдце твое́м,// дарова́ти нам пре́жде конца́ покая́ние.

Кондак святителю Игнатию (Брянчанинову), епископу Кавказскому и Черноморскому, глас 8

А́ще и соверша́л еси́ стезю́ жития́ земна́го, святи́телю Игна́тие,/ оба́че непреста́нно зрел еси́ зако́ны бытия́ ве́чнаго,/ сему́ поуча́я ученики́ словесы́ мно́гими,// и́мже после́довати и нам, свя́тче, помоли́ся.

Ин тропарь святителю Игнатию (Брянчанинову), епископу Кавказскому и Черноморскому, глас 8

Избра́нник возлю́блен Христо́ви яви́лся еси́,/ Тому́ скорбьми́ мно́гими и моли́твою непреста́нною прилепи́вся,/ благода́ть Ду́ха Свята́го стяжа́в,/ учи́тель изря́ден лю́дем был еси́./ Помина́й нас, святи́телю Игна́тие, богоно́се Росси́йский,/ да уче́нии и моли́твами твои́ми покая́ние спаси́тельное обря́щем// и любо́вию серде́чною Христу́ усво́имся.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АПРИЛ

Разсъждение

Един благочестив старец легнал на смъртна постеля. Неговите приятели се събрали около него и заплакали. Но старецът се засмял три пъти. Монасите го запитали защо се смее. Старецът отговорил: „Първия път се засмях, затова, че вие се боите от смъртта; втория път – затуй, че не сте готови за смъртта; третия път – защото оттук отивам в покой“. Виждате ли как умира праведникът! Той не се бои от смъртта; той е готов за смъртта, и той вижда, че чрез смъртта заминава от трудния живот във вечен покой. Когато човешкото естество се замисли за първоначалното райско състояние, тогава [разбира, че] смъртта е неестествена, също така, както и грехът е неестествен. От греха е произлязла и смъртта. Покаялият се и очистен човек не гледа на смъртта като на унищожение, а като врата към безсмъртния живот. И когато праведниците са молили Бога да продължи земния им живот, то не е било от любов към този живот, нито поради страх от смъртта, а за да получат повече време за покаяние и очистване от греховете, та колкото е възможно, безгрешни и по-чисти да отидат при Бога. И ако са проявявали страх преди смъртта, то не е било от страх пред смъртта, а от Божия Съд. Какъв ли пък страх ще имат преди смъртта непокаялите се грешници?

БЕСЕДА за Христовото осветляване

Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос  (Ефес. 5: 14).

Свети апостол Павел, подобно на другите апостоли и християнските светци, на всичко, което учи другите, ги учи от собствения си опит. Защото Христовата вяра е опит, опит, а не теория и човешко мъдруване. И Павел е лежал като духовно заспал, и е бил духом мъртъв, докато се противял на християнската вяра. Но той се пробудил и станал, възкръснал духом и бил осветлен от Христос. Той помнел своето състояние от времето, когато духом спал, но [помнел и] как се пробудил, как станал и възкръснал духом, и как е бил осветлен от Христа. За това, което знае за себе си като християнин, за него съветва и другите. Апостолът, като вижда себе си във велика светлина, вярва, че и другите хора, ако пожелаят, могат да бъдат тъй светли като него. Светлината не е негова, а Христова; негова е само любовта към Светлината. Но Христовото осветляване е потребно на човека в началото, както и в края. Защото без Христовата светлина човек не може нито да се пробуди, нито да се изправи, нито да възкръсне от мъртвите, нито пък може сам от себе си да живее с вяра, или да умре с надежда. Христос е необходим в началото, както и в края. Тъй както на давещото се дете е необходима родителската ръка, и да го извади от водата, и след това да го води по сухата земя, пазейки го да не потъне отново. Тъй и Христос Господ е необходим на давещия се във водите на греха. И сам апостолът получил осветляването Христово в началото, на пътя за Дамаск, но го получил и след това. Първото осветляване е обръщането към Христа, а второто – утвърждаване на себе си в Христа. Първото осветляване всички ние получаваме чрез Кръщението, а последващото – чрез вярата и изпълнението на Господните заповеди. Всички онези, които нямат Христовата светлина, или са я имали и изгубили, са като заспали, като мъртви.

 О, Господи благий, вдигни, възкреси ни, защото нищо не можем без Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски