13 АПРИЛ / 31 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИПАТИЙ, ЕП. ГАНГАРСКИ

СВ. ИОСИФ ПРЕКРАСНИ

Тропарь священномученику Ипатию, епископу Гангрскому, глас 4

Изволе́нием Боже́ственнаго ра́зума/ впери́в ум свой в Небе́сныя оби́тели/ и ра́вно А́нгелом житие́ пожи́в на земли́,/ сего́ ра́ди муче́ния красоты́ вене́ц на свое́м версе́ утверди́в,/ священному́чениче Ипа́тие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Ипатию, епископу Гангрскому, глас 2

Ри́мскому оте́честву свети́льник,/ Богоза́рными луча́ми концы́ светя́,/ ны́не просвети́ твое́ пра́зднество пою́щия, Ипа́тие,/ прося́ свы́ше ми́ра и грехо́в оставле́ния,// моли́твами защити́ ны, Ипа́тие многострада́льне.

Ин кондак священномученику Ипатию, епископу Гангрскому, глас 2

Оби́тель Триипоста́снаго Божества́,/ достоблаже́нне о́тче Ипа́тие, быв,/ во вселе́нную Всетворца́ Бо́га воскли́кнул еси́./ Благода́рственне же чудоде́йствуя,/ вшел еси́ в Небе́сныя оби́тели,/ та́мо моли́ Всесвяту́ю Тро́ицу, мо́лим тя,/ исцели́ти телеса́ и ду́ши на́ша// в Богосозда́нную на́шу красоту́.

Ин кондак священномученику Ипатию, епископу Гангрскому, глас 4

О, всеблаже́нный чудотво́рче Ипа́тие,/ предстоя́й в Небесе́х Всетворя́щей Боже́ственней Тро́ице,/ с ли́ки Го́рними богоприя́тне и всера́достне возно́сиши хвалы́./ Приими́ от нас сие́ тебе́ хвалорадостносло́вие./ И моли́ Го́спода изба́вити ны от вся́ких грехо́в, напа́стей же и боле́зней/ и дарова́ти Ца́рствие Небе́сное всю́ду пою́щим:// аллилу́ия.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 МАРТ

Разсъждение

Св. Иоан Лествичник казва: „Който се гордее със своите сълзи и в своя ум осъжда онези, които не плачат, той мяза на някой, който е изпросил от царя оръжие против враговете, па вземе, че убие сам себе си“. Ако от покаянието пред Бога или от познаването на безкрайната Божия любов към тебе, сърцето ти се е смекчило, не се гордей пред онези, чието сърце още е твърдо и грубо. Спомни си колко дълго и ти си бил с твърдо и грубо сърце. В една болница лежали седем братя. Един от тях се оправил от болестта, вдигнал се и побързал с братска любов и грижи да послужи на останалите свои братя, та и те да оздравеят. Бъди и ти като онзи брат. Считай всички хора за твои братя, и то като болни братя. Па като почувстваш, че Бог, преди тях, ти е подарил по-добро здраве, разбери, че то ти е дадено по милост, та ти като здрав, да послужиш на другите болни. С какво има тук да се гордееш? Все едно, че една кална локва се е избистрила от само себе си, а не от някой дълбок и чист извор.

БЕСЕДА за радостта след скръбта

Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя и ще се зарадва сърцето ви (Иоан 16: 22).

Бащата крачи към лобното място, а синовете му плачат около него. И вместо неговите синове да го утешават, той утешава тях. Точно така станало с Господ и Неговите ученици. Крачейки към Своята горчива смърт, Господ повече се опечалил от скръбта на Своите ученици, отколкото от онова, което Му предстояло да претъпи. И Той ги милвал с утехата и окуражавал с пророчеството за новата и скорошна среща. Но Аз пак ще ви видя. Това е пророчеството за Възкресението. Многократно Господ е предсказвал Своята смърт, но като предсказвал смъртта, Той предсказвал и Възкресението. Нему нищо непредвидено не се е случило. Ала Той не го предсказвал за Себе си, а за тях. Те ще имат голяма скръб като с жена, кога ражда, има болки, но се и радва, защото се е родил човек на света – тъй ще бъде и с тях. В тяхното съзнание Христос Господ не бил напълно възприеман като Богочовек. Докато те го познават само като страдалец и смъртен човек, докато Го познават само частично – дотогава ще траят родилните мъки в техните души. А като Го видят отново възкръснал и жив, чудотворящ и всесилен, владетел на всичко, що е на небето и на земята, мъките и скръбта ще престанат и в техните сърца ще настане радост. Защото тогава Христос ще бъде в тяхното съзнание напълно възприет като Богочовек и те тогава ще Го възприемат в пълнота и цялост. Чак тогава за тях Той ще е напълно близък.                                                                                                                                           

Тъй и ние, братя, само частично ще познаваме Господа, докато Го познаваме само от [времето на] Неговото рождение до смъртта Му на Голгота. Напълно ще го познаем тогава, когато Го познаем като Победител на смъртта, като възкръснал.

Господи всепобедни, помилуй ни и ни зарадвай с Твоето възкресение, както си помилвал и зарадвал Твоите ученици. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски